Президентът Владимир Путин печели изборите във Франция

Президентът Владимир Путин печели изборите във Франция

Очевидно Франция я очакват изненади в изборите, вече насрочени за 23 април 2017 г.

На снимката: Франсоа Филон

Леонид Бершидски, Блумбърг

Докато все още не е ясно доколко добре руският президент Владимир Путин ще успее да се разбере с Доналд Тръмп и неговите ястреби от Републиканската партия, вече изглежда, поне външно, че той е спечелил френските президентски избори. Водещият кандидат в първичните избори на дясноцентристкия политически фронт – Франсоа Филон, е почти толкова ентусиазиран русофил, колкото и лидерката на крайнодесния Национален фронт Марин льо Пен. Така лявоцентристкият фланг във Франция едва ли има и най-малък шанс в следващите президентски избори.

Очевидно Франция я очакват известни изненади в изборите, вече насрочени за 23 април 2017 г. Доста разумно е да се започне въобще да не се обръща внимание на проучванията на общественото мнение, както вече сториха чувствителните наблюдатели преди изборите в САЩ. Ален Жупе бе считан за водещия дясноцентристки кандидат преди първичните избори. Според анкетите той беше кандидатът, който убедително би победил Льо Пен. В действителност, бившият президент Никола Саркози, който се надяваше на политически ренесанс и се мереше с Льо Пен по своята антиимигранска твърдост и евроскептицизъм, се отказа, след като се оказа трети, и призова поддръжниците си да подкрепят Филон, изненадващия победител с голяма преднина пред Жупе.

Президентът социалист Франсоа Оланд със своето убедително представяне ограничи шансовете на който и да е друг кандидат от своята партия, независимо дали това е ентусиазираният левичар Арно Монтебург или бизнес ориентираният Еманюел Макрон, който се кандидатира като независим. Ако Оланд е кандидатът на социалистите, това може да бъде най-лошото, което може да им се случи.

Това означава, че ако социалистите не измъкнат заек от фокусническата шапка, Франция ще осъмне с президент, приятелски настроен към Путин.

Сред дясноцентристките кандидати Жупе беше най-антируски настроен. Той осъди анексирането на Крим и руските бомбардировки над Алепо, обвинявайки Русия във „военни престъпления“ в Сирия. „В определен момент ние не трябва да се поколебаем да кажем „стоп“ на Путин“, каза той. Ако той се бе оказал опонентът на Льо Пен, Путин би имал едно-две основания за притеснение и можеше дори да му се наложи да осигури още средства за лидерката на Националния фронт. С Филон като дясноцентристкия кандидат може да си отдъхне.

Някогашният министър-председател на Саркози не може да бъде обвинен, че е „Манджурският кандидат“ или че е на заплата при Путин. Пробизнес ориентираната френска десница разполага с много собствени пари. Филон е дългогодишен поддръжник на Русия в Сирия от 2012 г., заявявайки, че Русия е от изключителна важност за разрешаването на конфликта там, и въздържайки се от искането за отстраняването на президента Башар Асад преди победата над „Ислямска държава”. През 2013 г. Филон бе гост на Валдайския форум, използван от Путин и неговия външнополитически елит за комуникация със западните експерти. Освен това той не само се обяви за сътрудничество в Сирия, но и изрази надеждата, че Европа скоро ще премахне краткосрочните визи за руснаците – нещо, което не е дори в днешния дневен ред на ЕС.

Филон е също яростен противник на икономическите санкции срещу Русия, наложени след Кримската авантюра на Путин. През април т.г. Филон подкрепи резолюция на френския парламент, обявила се за вдигането на санкциите срещу Русия. Той ги нарече „ненавременни и стратегически катастрофални за нашите фермери“, както и „контрапродуктивни“. Неговият аргумент бе, че Русия, заедно с Франция, е ангажирана в борбата с „Ислямска държава”.

Позицията на Филон спрямо Русия е толкова дългогодишна и неоспорима, че не трябва да се сравнява с импулсивните и често невежи изявления на Тръмп относно Русия по време на предизборната кампания. Когато Тръмп обеща, че „ще разгледа“ идеята за вдигането на санкциите, пресата веднага се нахвърли върху това изявление като деклариране на намерения за вдигането им, но това най-вероятно бе поредното изхвърляне на Тръмп. Професионалният политик Филон, който има огромен международен опит, знае за какво говори и е трудно да си представим, че ще изостави своите дългогодишни възгледи в навечерието на изборите.

Някои чиновници от Европейския съюз напоследък се опитаха да осигурят единството на Съюза по въпроса за санкциите, преди Тръмп да встъпи в длъжност, чувствайки, че може и да изгубат подкрепата на Вашингтон. Канцлерът Ангела Меркел и нейното правителство работят в синхрон с Франция на Оланд, за да накажат Русия за действията й в Украйна, и по-малките европейски нации се съобразяват с тази линия, следвайки линията на САЩ. Разширяването на санкциите преди Тръмп да поеме юздите на управлението може и да изглежда като добър символичен знак на противопоставяне и да е реклама за все още живите в Западна Европа, но не и в САЩ ценности. И все пак санкциите най-вероятно са обречени – безславен завършек на една враждебна мярка, която само позволи на Путин да мобилизира руснаците срещу Запада, консолидирайки вътрешната си подкрепа; те не нанесоха друг сериозен икономически удар освен този, че руските държавни компании трябваше да си платят дълговете, и разбира се, те не спряха Кремъл да продължи да се намесва в Украйна.

След непрестанните оплаквания на демократите в САЩ за руската намеса в президентските избори там, възможността от намеса на Москва се превърна в предизборна боксова круша и в Европа. Наистина, Москва подкрепя крайно десни партии в Европа – и открито, и прикрито, като може да използва възможностите на своите хакери, за да събере компрометираща информация срещу европейски политици. Във френския случай обаче това може съвсем да не е нужно – в едни избори, в които основният мотив може да се окаже идеята за промяна, умерената десница може да се нуждае само от време, за да обърне колелото на историята – а френската умерена десница никога не е била антируска. Меркел, която също е изправена пред избори през есента, скоро ще трябва да реши дали, с оглед на очевидното, че Франция ще напусне кораба, има смисъл да продължава с подкрепата за санкциите. Мнозина в Германия ще въздъхнат с облекчение, ако тя реши, че няма такъв смисъл.

 

Превод: Костадин Грозев

Категории Акцент, Конфликти, Мнения, Планета

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *