111 097 са трайно безработните български граждани. Става въпрос за мъже и жени, които нямат работа в продължение на повече от 12 месеца. Стряскащата статистика изнесе министърът на социалната политика Зорница Русинов. Данните на Министерство на труда и социалната политика показват, че продължително безработните у нас са 42% от общия брой регистрирани като безработни.
Но по-интересното е, че според официалната статистика 25% от продължително безработните българи живеят в областите Сливен, Пазарджик, Монтана, Ямбол, Силистра и Видин, а тъкмо там е страшно трудно да се намери работна ръка за селското стопанство. И не само там, а в цялата страна положението е същото.
„Рекетът на безработните е страшен“, коментира за в. „Гласът на фермера“ Ивайло Земенски, който по-скоро можем да наречем предприемач, защото инвестира в семейна животновъдна ферма в Благоевградско. Самият той е доказал се специалист – инженер по пътно строителство и реализира възможностите си в чужбина. А натрупаните спестявания влага в животновъдно стопанство. Ивайло разказва през какви мъки преминава всеки фермер, който трябва да намери работници. Въпреки че предлаганата заплата е далеч над средната за страната, малцина се захващат с работа в стопанство. Или пък просто рекетират собствениците като напускат без предупреждение, независимо къде и в какво състояние зарязват животните, за които се грижат.
„Случвало се е овчарят да остави кравите край главен път и да тръгне към селото, само защото е забравил да си вземе вода“, споделя Земенски. А друг случай направо го е втрещил, тъй като отдавна работи в чужбина. Става дума за жесток скандал, който му вдигнал работник, само защото са му платени социалните и здравни осигуровки към заплатата. Оказало се, че човекът бил на социални помощи и можело да ги изгуби…
Липсата на работна ръка се отразява пагубно на земеделието. Младите хора е абсурдно да бъдат наети в сектора, защото още от училище или в университета заминават в чужбина. Това каза пред Bloomberg TV Bulgaria земеделският производител Цветан Цеков, представител на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). Той коментира последните законови проблеми около еднодневните трудови договори, като заяви, че идеята е опорочена и сега контрактите трудно се администрират. Оказва се, че регистрираните през миналата година договори са съвсем малък процент от действително наетата работна ръка. Местните бюра по труда не разясняват достатъчно и хората се страхуват, че с еднодневен договор ще си загубят социалните помощи, обясни фермерът.
Цветан Цеков посочи още, че в Петрич и Сандански фермерите имат големи проблеми, защото близостта до Гърция срива пазара на труда. По думите му напоследък земеделците наемат сезонно много роми и българомохамедани, които трябва да бъдат превозвани от мястото, където живеят, до полето или съответната животновъдна ферма.
„Земеделието дава огромен шанс и е лесно ромите да бъдат интегрирани без неправителствени организации, които само „засмукват“ пари“, каза още Цеков. Но според официалната статистика едва 30 на сто от ромите в България работят. Според неофициалната може би са повече.
„При нас работят предимно роми, но когато доим кравите, винаги присъства и член на семейството“, споделя Ивайло Земенски. Стопаните не могат да се доверят на неквалифицираните работници, защото хем не спазват хигиенните изисквания, хем не работят добре с техниката.
Същите проблеми имат фермерите във всички сфери на агросектора – от животновъди до градинари и лозари, да не говорим за биопроизводителите.
„Българският работник има вяра само на социалния работник. Трудно вярва на работодателя и трудно вярва на такива около него, които вече имат опит. Необходимо е съответните власти да обучават своите подведомствени и социалните служби по места“, предлага Албена Симеонова от асоциация „Биопродукти“.
Въвеждането на еднодневни трудови договори се оказа добра идея, която потъна в ужасна бумащина. Просто фермерите нямат време да се занимават с толкова формуляри. Полза от еднодневните договори имат и работниците, които, въпреки че работят сезонно, продължават да получават и социални помощи, ако имат право на такива. Работата им във фермата или на полето няма да им носи трудов стаж, но те ще бъдат осигурени здравно, коментират служителите на социалното ведомство.
От Главна инспекция по труда предлагат да се въведе електронна система за регистрация, която да спести сутрешното попълване на ръка и ходенето на място. Ведомството вече обяви обществена поръчка за надграждане на създадения през миналата година софтуер за регистрация на образците. След надграждането на софтуера земеделските стопани ще имат възможност да регистрират образци на еднодневни трудови договори по всяко време, дори в извън работното за агенцията. Софтуерът ще даде възможност за директно генериране на данни на работници, които веднъж вече са били наемани от даден работодател. Предвижда се автоматично да се изчислява дължимото възнаграждение, дължимите осигурителни вноски и данъци, както и по-лесно подаване на декларацията за осигурените лица към НАП.
Източник: „Гласът на фермера“
Ивайло Земенски инвестира в своята ферма пари от неизплатени заплати на служители в Румъния и Испания. Работниците имат да взимат по 3-4-5 заплати. Лъже постояно, че няма преведени средства. Хората му мизерстват в Сигишуара Румъния а той купува по 25 крави по 3000 бройката. Така,че всеки който работи с него финансово да бъде внимателен