Снимка: WTO
Когато се обсъжда външното влияние върху Общата селскостопанска политика (ОСП), често това става в контекста на оценката на въздействието на ОСП върху световните пазари и трети страни. Например, съществува обширна литература, която разглежда съгласуваността на ОСП с целите на ЕС за сътрудничество за развитие чрез изследване на въздействието й върху развиващите се страни (вж. материала ми за обзор на 2014г. тук).
В ново изследване за Комисията на Европейския парламент по земеделие и развитие на селските райони (AGRI), професор Алън Суинбанк от Университета на Рединг преобръща с главата надолу традиционното акцентиране върху въздействието на ОСП върху световните пазари. Вместо това, неговото проучване Взаимодействията между Външните действия на ЕС и Общата Селскостопанска Политика разглежда как външните на ЕС фактори, включително търговските политики, осъществявани чрез СТО (Световната търговска организация) и други международни задължения, и неговите дейности за сътрудничество за развитие със съседните държави и развиващите се страни – са повлияли върху развитието на ОСП.
Влияние на външните фактори върху изминалата реформа в ОСП
Изследването представлява поглед назад в миналото. То започва с припомняне на отстъпките, които ЕС (по това време ЕИО) трябва на направи в кръга преговори през 1960-62, т.нар. Дилън раунд, от Общото споразумение за митата и търговията (ГATT), за да компенсира търговските ползи, които други страни претендират, че са загубили, заради създаването на митническия съюз на ЕИО с неговата обща външна тарифа по това време. Това довежда до приравняването до нула процента на митата на ЕС за соята. Той приравнява до нула процента и митата си за фуражи с царевичен глутен и маниока.
Когато производителите на храни за животни намират начин да смесят тези „зърнени заместители“, които изместват скъпите зърнени култури от ЕС в храната за животни, това не само предизвиква проблеми в бюджета, тъй като ЕС търси начини да се отърве от излишните зърнени култури, но също и отклонява географското разположение на фермите, отглеждащи свине и домашни птици в ЕС към региони с лесен достъп до пристанища и далеч от регионите, където се произвеждат излишните зърнени култури.
ЕС се опитва да подкрепи сектора на маслодайните култури по-скоро посредством система от дефицитни плащания, а не гранична подкрепа, но през 1990г. САЩ печелят дебат в ГАТТ, твърдейки че това обезсилва търговските ползи за соята, придобити в Дилън раунда. Заплахата на САЩ за търговски санкции е един от факторите, които подтикват ЕС да подпише Споразумението от Блеър Хауз през ноември 1992г., което отваря пътя към приключването на Уругвайския кръг от преговори и създаването на Световната Търговска Организация (СТО). Това е един от първите примери за влиянието на външните фактори върху развитието на ОСП.
Суинбанк отдавна защитава твърдението, че влиянето на ГАТТ/СТО е важен двигател на реформите в ОСП до реформата през 2008г. и че липсата на двигател на СТО е това, което довежда до доста различен резултат от ОСП след 2013г. Въпреки това, споразумението на Министерската конференция на СТО в Найроби през декември 2015г. да се премахне изплащането на субсидии за износ за земеделски продукти (макар и с преходен период) показва, че правилата за многостранна търговия продължават да играят роля за ограничаване на решенията в селскостопанската политика на ЕС.
Тъй като очевидно по-нататъшното либерализиране на многостранната търговия в рамките на Кръга Доха на СТО, е в задънена улица, ЕС, също като други страни, се опитва да постигне двустранни преференциални търговски споразумения (Регионални търговски споразумения, РТС). Изследването разглежда настоящото състояние на тези споразумения и техните възможни въздействия върху селскостопанския сектор.
Въпреки че отделните РТС могат да съдържат и възможности и заплахи за фермерите от ЕС, Суинбанк подчертава, че кумулативният ефект от тези споразумения е по-вероятно да понижи пазарните цени в ЕС и намеква за по-силна конкуренция в рамките на ЕС за онези продукти от ОСП, които все още са защитени с високи тарифи: говеждо, захар и етанол, и особено млечни продукти. В момента Комисията предприема изследване, за да анализира икономическите кумулативни ефекти от настоящите и предстоящи търговски преговори за селскостопанския сектор на ЕС, които ще приключат до есента на 2016г.
Влияние на политиките спрямо развиващите се страни
Изследването на Суинбанк разглежда също и как усилията на ЕС за насърчаване на сътрудничеството за развитие с развиващите се страни е оказало влиянието върху ОСП. Главата се фокусира върху политиката за хранителните помощи и основните преференциални търговски споразумения, предлагани от ЕС на развиващите се страни (Споразумението от Ломе/Котону с африканските, карибските и тихоокеанските страни и Генерализираната система от преференции, включително схемата Всичко освен оръжия за най-слабо развитите страни).
Изследването отбелязва как тези споразумения допринасят за реформата на режимите на специфични стоки в ОСП, като банани, захар и ориз. Като се фокусира върху преките връзки между търговските споразумения и реформата в ОСП, тази глава, обаче, може да се каже, че омаловажава ролята на политиките по насърчаване на развитието при реформирането на ОСП.
Договорът от Маастрихт през 1993г. включва ангажимент за съгласуваност на политиките за развитие, което изисква Съюзът да вземе предвид и влиянието върху развиващите се страни в своите политики за сътрудничеството, различни от тези за развитие. Докато практическото влияние на това обвързване би могло да бъде оспорено, то всъщност насърчава кампания за подобряване на съгласуваността на политиката на ЕС в областта на селското стопанство с интересите на развиващите се страни.
Успешното изтъкване и мобилизиране около неблагоприятните ефекти на експортните субсидии върху развиващите се страни от страна на неправителствени организации за развитие в началото на 21 век е първото значимо предизвикателство към доминирането на интересите на стопанствата при изготвянето на селскостопанската политика на ЕС и помага да се създаде среда, в която е възможна по-нататъшна реформа в ОСП.
Политиката за биогоривата е друга сфера, в която неправителствените организации за развитие, заедно с неправителствени екологични организации, са оказали голямо влияние. Политиката за биогоривата не е пряко част от ОСП и, както подчертава това ново изследване, съществуват сравнително малко разпоредби в ОСП, които директно стимулират производството на биомаса за енергийни цели и в момента никои от тях не са работещи.
Вместо това, биогоривата се стимулират посредством редица политики, като освобождаване от акцизи и мандати, които облагодетелстват внасяните биогорива толкова колкото биогоривата, произведени от суровини, доставени от фермерите от ЕС. Последните законодателни решения за намаляване на дела, който биогоривата от първо поколение могат да допринасят към целта за възобновяема енергия при транспортните горива и за заздравяване на критериите за устойчивост, и решението на Комисията да не предлага задължителна цел за биогоривата след 2020г. в своя Енергийно-климатичен пакет, отчасти отразяват водената кампания по тези въпроси от страна на неправителствените организации. В изследването би могло да се обърне по-сериозно внимание на значението на ангажимента за съгласуваност на политиката за развитие.
Влияние на външните фактори върху следващата реформа в ОСП
Последният принос на изследването е да се идентифицират онези външни влияния, които вероятно ще окажат най-голямо влияние върху оформянето на бъдещата ОСП. За мен това е отлично резюме на проблемите и си заслужава да се цитира тази част в нейната пълнота.
Тъй като институциите на ЕС започват подготовката си определяне на ОСП след 2020г., кои външни дейности на ЕС е най-вероятно да окажат влияние върху дискусиите и – което е по-важно – върху резултатите? Най-належащата необходимост, може би, е да се изпълни ангажимента на ЕС в Париж за намаляване на емисиите на парникови газове с 40% до 2030г. (като признава това, светът заедно ще трябва да направи повече, ако иска да запази повишаването на глобалните температури до не повече от 2°C). По отношение на ОСП, това предполага, че ще трябва да се направи пълна оценка на икономическата ефективност на зелените мерки, въведени с реформата от 2013г., и нейното евентуално ревизиране. Друга възможност са стимулиращи схеми за компенсиране на фермерите за улавянето на въглерод.
По отношение на търговските преговори, завършването на Кръга Доха едва ли ще окаже голямо непосредствено влияние върху ОСП, въпреки че ще задържи отделянето на подкрепата от производството, постигнато от предходните реформи. Ако Кръгът се завърши и ако след това се оспорят декларациите в рамките на „Зелената кутия“ на ЕС, ЕС може да се наложи да преформулира своите политики чак през втората половина на 20те години, за да ги направи съвместими със СТО.
Ако, вместо това, Кръгът Доха остане незавършен, ЕС ще запази широк диапазон за лавиране в рамките на задълженията по СПМ (Съвкупна мярка за подкрепа), което би позволило повишаване на подкрепата по „Кехлибарената кутия“. Това, например, би позволило ревизиране на екологичните политики (особено за улавянето на въглерод), които в момента са ограничени от критиките към Зелената кутия, че плащанията не могат да надвишават „допълнителните разходи или загуба на доход, свързани с изпълнението на правителствената програма“. Освен това, за критиците на отделянето и неолибералния дневен ред, повече повторно обвързване на подкрепата за стимулиране на производството на храни в ЕС би могло да бъде включено в рамките на съществуващите ограничения на СПМ. Допълнителни дела за уреждане на спорове в СТО, оспорващи различни аспекти на ОСП, не могат да бъдат изключени, но за момента не са предвидени никакви.
Завършването на Кръга Доха все пак би довело до приемане на рязко намаляване на тарифите за редица силно защитени от СТО продукти – захар, млечни продукти, говеждо и т.н. – и в тази връзка биха довели до промени в ОСП. Подобно влияние върху пазарните цени, обаче, би могло да има реализирането на многото търговски споразумения, които са на етап преговори или са планирани: най-вече с Канада, САЩ, Меркосур и Австралия.
Геополитическите напрежения около Средиземноморския басейн и бившата Съветска империя, остават опасно неясни. Възможно е да възникнат нови съюзи и търговски ангажименти. Това може да доведе до по-голяма конкуренция на пазара на ЕС за плодове и зеленчуци, маслиново масло и вино, но е малко вероятно да доведе до промени в ОСП като такава. Такова развитие, обаче, е възможно да усили призивите за поддържане на силен елемент на основна подкрепа на доходите за фермерите от ЕС.
Вероятно, най-голямото предизвикателство, пред което ще се изправи ОСП след 2020г. е Брекзит, който ще се усети още през 2018г. Ще отнеме време да се формулират ревизирани търговски споразумения между Обединеното Кралство и бившите партньори от ЕС, но, ако FTA (Асоциация за външна търговия), която изключва селското стопанство, не бъде създадена, това би могло да окаже сериозен натиск върху пазарните цени в региони, които в момента са силно зависими от британския пазар (напр. ирландското говеждо). Още повече, че ако Обединеното Кралство не бъде убедено да плаща значителна такса за достъп до единния пазар, загубата на чистия принос на Великобритания за бюджета на ЕС може да предизвика преразглеждане на финансирането на ОСП в многогодишната финансова рамка след 2020г.
*Този материал е написан от Алън Матюс в capreform.eu.
Източник:inteliagro.bg
