Коментар

Две момчета – от Сирия и Ирак, стана ясно по-късно – бяха гонени с настървение и бяха удряни от наши тийнейджъри – така, както с настървение се гонят и преследват диви животни на лов в гората. В центъра на София, до НДК.

Превъзбудени бяха, особено преследвачите. Настървени бяха, особено момичетата сред тях. Герои бяха, особено едно от момчетата, което с вик „Свобода или смърт“ повали единият преследван.

Намесиха се минувачи и застанаха помежду им. Докато дойде полицията и си отиде линейката с доктора, който въпреки оплакванията на едно от момичетата, че е нападнато и ударено от натрапниците така и не успя да открие някакво нараняване. „Извикайте линейка! Моля ви, извикайте линейка!“, истеризираше друго момиче. А линейката все още не си беше тръгнала.

Полицаи дойдоха с една кола и прибраха вътре арабските младежи. Нашите останаха отвън – не изглеждаха доволни. Особено от хората от съседните кафенета, дошли да се оплачат на полицията. Не от онези двамата, а от нашите младежи. Направили си схема, при която момчетата стоят отстрани, а две от момичетата симулират бой. И ако някой минувач се намеси, девойките пищят, че ги напада, а младежите му скачат и го бият. Докато той изобщо не разбира в какъв филм е влязъл.

Полицаите закопчаха българският тийнейджър, повалил с ритник един от преследваните. „Хайл Хитлер“, извика вяло друг. А двамата „другоселци“ в колата гледаха с искрено учудване навън, очевидно неразбирайки какво точно им се е случило…

И всички бяха жертви в тази ситуация.

Арабските момчета – преследваните – бяха жертва. На омразата, насилието и нетърпимостта в своите страни. И нашите деца – преследвачите – бяха жертва. На омразата, насилието и нетърпимостта в нашата страна. И медийната истерия.

Бягащите видимо не разбираха защо са преследвани и се оглеждаха наоколо, опитвайки се да разберат какво се случва.

И преследвачите не бяха много наясно защо преследват – оглеждаха се наоколо, чудейки се защо никой не се включва да им помага в благородната дейност. Очаквали са да стане някаква вакханалия, а не да приключи така безславно…

Нашите деца, особено момичетата, бяха облечени добре – вероятно родители с добри доходи. Блеснали погледи, неадекватно поведение, истерични ревове – никой не се друса безплатно, някой трябва да осигури кинтите.

Всички бяха в безпътица в тая ситуация.

Арабските момчета – заседнали тук на път към Западна Европа. Жертва на собствените си очаквания и на трафикантите на хора, в очакване на дългия преход до мечтаната цел.

Нашите деца – и те заседнали тук, на път за никъде, в очакване да открият своята мечтана цел. Жертва на каналджиите на медийна и политическа омраза и на дилърите на дрога.

Еднакво отровни субстанции, еднакво бързо убиващи умовете и телата им.

Имаше един филм през осемдесетте – "Награда за опасността". Доброволец-беглец подписваше договор за 1 милион долара, ако оцелее от преследвачите си. Доброволци-преследвачи подписваха договор за ненаказуемост, ако го убият. Безплатно го преследваха, само за удоволствие и медийна известност. И за правото да убият безнаказано. (Все едно говорим за някои днешни медии).

Камери предаваха на живо това "изключително събитие, за първи път в ефир убийство на живо". Какво вълнуващо реалити, драги зрители! Не сменяйте канала!

Бурната реакция срещу насилието край НДК носи надежда. Разбира се, оставаме на същия канал, той не се сменя толкова просто. Шоуто е предплатено и продуцентите си искат своето.

Но има надежда. Има.

Има духовен кислород в отровената обществена атмосфера. И това е хубаво.

Изпратете смс на кратък номер "МИЛОСТ", ако искате да дишате още по-свободно.

Защото "Милост искам, а не жертва" е казал Един, чрез Когото сме помилвани.

И благословени.

Категории Коментар