Правителството реши да отложи въвеждането на „таван“ при доплащането за лекарства от страна на пациентите, съобщи пресцентърът на Министерски съвет (МС). Предпоследно пределната граница на доплащане трябваше да се въведе на 1 септември, т.г.
Решението е разпоредбите на чл. 5, ал. 5 и на чл. 8, ал. 5 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти да се прилагат от 1 януари 2017 г. Така от догодина "за лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, не може да се начислява доплащане от пациента, по-високо от 60 на сто върху стойността на опаковка, изчислена на база референтна стойност на лекарствения продукт, който е с най-ниската стойност за дефинирана дневна доза/терапевтичен курс, определена по реда на наредбата при отпускането им в аптека”, се казва в съобщението на МС.
Целта е икономии от лекарствата, но условието за ненадвишаване на 60% от цената на най-евтиното лекарство в дадена група поставя серия въпроси – какво ще се случи, когато НЗОК реимбурсира (възстановява) само парите за медикаменти, на стойност, която не надминава ценовия таван? Когато таванът е нисък (т.е. парите са малко), не се ли нарушават правата на пациента, понеже той се ограничава в доплащането? Защо болният ще бъде принуден да се лекува с по-евтини, по-стари и често по-неефективни средства, вместо да ползва необходимата за него най-съвременна терапия? Дали по този начин ще се дестабилизират утвърдени във времето терапевтични схеми? Ясно е, че ако пациентът все пак иска да бъде лекуван по правилата на медицинското изкуство, ще трябва изцяло да заплати медикаментите, а не част от цената им, както е сега. И друго е ясно – предизборният период, в който се намираме е крайно неподходящ за въпросните правила. Иначе отлагането им се обяснява с мотиви, широко разгласени в началото на тази година и звучащи днес като познат рефрен:
„Анализирането на предстоящите промени показа допълнителна необходимост от по-плавно адаптиране към новите изисквания, залегнали в наредбата, за да не се допусне възникването на проблеми, които да рефлектират неблагоприятно върху пациентите и доставчиците на лекарствени продукти.
Необходимо е допълнително технологично време да бъде приспособен ефективно аптечният софтуер към новите изисквания, да бъдат предвидени контроли върху софтуера на Националната здравноосигурителна каса с оглед непротиворечиво отчитане на лекарствените продукти.
Необходим е и по-дълъг период на операторите в здравната системата да реализират по досегашния ред лекарствените продукти, закупени по досегашните правила, за формиране на размера на доплащането им от пациентите“.
С друго решение кабинетът одобри структурни промени в системата на здравеопазването. Основното в тях е изграждане на Национален център за обучение и квалификация в системата за спешна медицинска помощ. Целта е персоналът, работещ в тази система да има възможност за усъвършенстване и продължаващо обучение, така че да поддържа, актуализира и разширява знанията и уменията си. Чрез новата структура трябва се да гарантира на обществото качествена медицинска помощ.
Националният център за обучение и квалификация в системата за спешна медицинска помощ ще е здравно заведение, второстепенен разпоредител с бюджет към Министерство на здравеопазването. Общата численост на персонала ще е пет бройки, които ще бъдат осигурени от незаети щатове в домовете за медико-социални грижи за деца. Центърът ще се ръководи от директор, избран чрез конкурс, а устройството и дейността му ще бъдат регламентирани с правилник. Създаването на новото звено е навременно, като се има предвид мястото на буфер, което в момента заемат спешните медици, както и отношението на обществото ни към лекарското съсловие.
