Литературата задава ценности, тя е и спомен и памет

Без преиграване

Литературата задава ценности, тя е и спомен и памет

Родолюбието ни задължава първо да видим реалностите около нас – по възможност обективно, без политиканстване и преструвки

След всички драми (през последните няколко години) около литературните произведения в училище е време да дръпнем чертата. Явно e, че е налице намерението за промяна. Уверена съм, че у нас има методисти, които знаят как се правят съвременни литературни програми. Предлагам да ги намерим и да ги помолим да помогнат на…  децата ни.

ЛИТЕРАТУРА И ИДЕОЛОГИЯ

Никой не се вълнува от програмите по математика и химия. Всички разбират обаче от литература. Години наред литературното е служило на идеологическото, на властта – надписи, лозунги, Лила или Ирина… Извънтекстови модели, които са се приближавали до не един или двама писатели къде насила, къде естествено. Случващото се днес е и инерция, носталгия, все още сме в ръцете на хора, които са учили тогава и помнят (явно само това), че литературата може да манипулира. Да, може, но не това е нейната същност и наклонност в наше време.

Литературата задава ценности, тя е и спомен, и памет. Но винаги има нещо, което остава скрито за читателя. Т. нар. „практика” се свързва с докосването на ученика до текста – христоматиен или не. За  да се „обясни” тоталитарният режим (да речем) – могат да се прочетат откъси от конституцията от преди 1989, както и откъси от „Задочните репортажи” на Георги Марков. Христоматийният принцип при ученето е много по-интересен, отколкото егоцентричните сегашни учебници по история и литература, които никой не ни задължава да ползваме. Учителят може да намери начини да излезе от тях или да ги зареже напълно.

ВЪЗРАЖДАНЕ И МОДЕРНОСТ

Възрожденската камбана бие винаги, когато става дума за писателите ни публицисти от това време. Закипява му кръвта на нашенеца – иска да влезе в битка, да се сражава, да вземе главата на някого. Да се докаже. Линията е права и ясна – свобода. Допускам, че и днес сме дълбоко несвободни хора с големи липси, включително ни липсва и държавността, за която юнашки се сражават някои (особено по избори).

Модерността обаче борави с аргументи, каузи, олицетворява възможността всеки да се изразява свободно, там има прилики-разлики, минало (да). Модерността е натрупване на аргументи. И ако ти закипи кръвта – си спомняш, че все пак не жиееш през Възраждането, че си в свободно общество (може би). С една дума, се надяваш да успееш, защото си учил, борил си се, имаш компетентности в своята област и можеш да помогнеш. Все пак „Злочеста Кръстинка” е била за времето си, когато публицистиката се е изравнявала с литературата – и е била самата литература. Не съм съгласна да се говори за днешните ученици с мелодраматичен тон, не виждам причина.

ВЛАДА И ЛОРА

Влада и Лора са ученички в една частна гимназия и са на седемнадесет. Лора живее от десет години в България, майка й и баща й са немци. Говори и пише много добре на български. Влада идва от Дубай, българка, родителите й са такива – учила е и в Англия. Говоря с тях за думата „отечество”. Те, двете, през междучасието си говорят само на английски. Решавам да се включа по моя начин – без да излизам със „знамето” напред. Питам ги кое е тяхното отечество и родина. Не ме разбират от първия път. Влада казва – Дубай, Лора –  вдига рамене. Какво да ми отговори едно момиче с немски произход, което общува на английски и се чувства чудесно в България. Децата ни не са с промити мозъци – те са сами, когато водим уж битки за „История славянобългарска”. На Лора не мога да се натрапя, а на Влада не мога да заявя коя е родината й. 

Говорим и спорим за образование, а пък все се получава гръмко и зловещо накрая. С интриги, скандали и нелицеприятни хора със съмнителен морал няма образование. Все пак не става дума за закърпено шосе и леко конфузна ситуация, която ще се забрави. Въпросът е по-генерален и дългосрочен. До Влада и Лора не се застава лесно, не се преподава лесно и нищо не може да им се внуши лесно. Те не се питат и кои са. Последното е леко притеснително.

КОЛИЧЕСТВО И КАЧСТВО

Литература не се преподава „на килограм”. Ефект се постига и с по-малко, но зависи как и с каква цел е подбрано това, което ще се изучава. Може всичко, което сме учили някога, да влезе в учебната програма и пак да няма пълноценност и контакт с ученика. Важно е как се адаптира материалът, какви са акцентите и ползите… Находчивостта и убедителността на учителя.

одолюбието ни задължава първо да видим реалностите около нас – по възможност без преиграване и преструвки. Редно е да помислим и открием „профила” на днешния ученик и да се съобразим с неговите нужди, а не с дребното и вечно политиканстване на хора, обучавани да търсят непрекъснато врага (или своя човек), за да се чувстват пълноценни и в битка. Начин да осмислиш своето съществуване, да, ама Влада и Лора догодина.

 

 

Категории Общество

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *