От МК използваха премиера като говорител, за да внуши неверни данни за количеството културни институти на бюджетна издръжка в Европа. Опровержението дойде от италианското посолство. Просто казано – чиновниците не познават както музикалния живот в България, така са ощетени с познания за репертоар, технологически изисквания и традиции…
И досега няма отговор защо бяха избрани за „жертвен агнец” музиката, театъра, танца? Нима социалния ефект на другите културни дейности е по-силен? Нима българското общество не знае че български гласове, инструменти и състави омекотяват представата за България като страна, която експортира престъпност, роми, жива плът? Нима за сметка на „Българския Лувър” ще се погубят 500 висококвалифицирани музиканти?
Защо е неприемлив подхода на МК? Защото е крещяща несправедливостта към музикалното изкуство:
В България в момента има 42 театъра и 16 музикално-изпълнителски колектива. Скоро ще останат 14 музикални института, от които 7 напълно осакатени. Но в МК не знаят, че цели музикални жанрове са оставени на самотек и терминиране в един стихиен концертен живот. И ако все пак има такъв живот, то е защото държавните музикални институти дават глътка въздух и на частни формации /Нов симфоничен оркестър, Класик ФМ, София Симфоникс/ и на камерни проекти.
Заличава се симфоничното изкуство, цялото българско симфонично творчество, вкл. и Химна на Република България, защото предвидените „симфониети” имат твърде ограничен репертоар, факт, който в МК не познават. Поставят се на изпитание повечето от фестивалите в България /Мартенски дни, Варненско лято, Лауреатски дни/.
Нелогично ограничаване предмета на дейност – „предмет на дейност – изнасяне на оперни спектакли“?: …а концерти, записи може ли? А гастроли в чужбина, а привличане на готова продукция от гостуващи състави и солисти?
Заличаване на качествените формации за сметка на съкратени бройки – Заличават се филхармоните и Арабеск – прогноза: добрите ще намерят път за чужбина, а слабите ще се примирят. Както се казва във фолклора: ”Два пътя има за излизане от кризата – Терминал 1 и Терминал 2…" Сегашните действия окончателно ще утвърдят принципи на музикантите: "Образование в България, работа в чужбина”
Определяне на еднотипни състави /Симфониета/ с ограничени репертоарни възможности- до 80-те години на ХVІІІ век / Хайдн, Моцарт, Бетовен/ и липса на всякакъв аргумент за преобразуването…
Унищожаване на традиционна /утвърдена/ търговска марка /Арабеск, Музикален театър, филхармониите и др. Все пак всяка национална култура е и експортно ориентирана. Защо сменяме названията /От шопска салата на фолклорна салата, например/
Експортиране на музикална култура зад граница….По нищо не личи, че в МК познават тази дейност на колективите! Ще остане експорта на престъпност и жива плът…
Географска централизация – 14 колектива в 10 града. Всичко останало в България е бяло петно – от десетилетия средни градове на България не са чули музика със живи музиканти от класически профил.
Забележка: Проблемът не е социален или синдикален.
Проблемът е на по-високо ниво – политическо, естетическо и прочие. България престава да бъде забележима като нация и държава, свързана с европейската музикална култура. Малките изключения само потвърждават названието – Чалгария…
Остават открити основните въпроси, без отговор на които не може да се прави реформа:
Разширяване на културния пазар, вкл. стимулиране за включване в съвремените начини на разпространение /записи, външни продукции към ТВ и Радиостанции, гастроли …
Липсват основни връзки: музика – медии; музика-образование и други, без които резултатите винаги ще бъдат незадоволителни;
Липсват идеи за търсене на алтернативно финансиране – спонсори, меценати, проектно финансиране и др. Включително и мотивиране за повече собствени приходи – железен принцип в европейската и световна практика.
След публично известните провали с конкурсите за директори, липсва идея за Управление на институтите, съгласно европейските практики и стандарти;
Няма връзка между трудова заетост, категория институт, планови показатели, тиражиране на културния продукт и кадрово развитие на институтите… МК още не е осъзнал проблема за „сивата икономика” в културата…
Устойчивост в развитието е термин, който всяка цивилизована държава се опитва да превърне в принцип. В България е точно обратното.
Какво да се прави?
Първо закон с обществено обсъждане, а след това структурни преобразувания! Вече е ясно защо подготовката на тези проекти се държеше на тъмно – някой си оправи играта, за сметка на музиката и танца…
Досега по темата:
Рашидов забрави, че някога се самонарече Главния Мултак на Републиката
Проф. Велислав Минеков към БНТ: Поискайте незабавната оставка на министър Рашидов
Георги Ангелов: Какво прави ПРАВИТЕЛСТВОТО за българската култура?
Рашидов се саморазправя с експерти в НХГ заради критични изказвания в медиите
1996 г. – Мафията парадира благоденствието си
Открито писмо до премиера Бойко Борисов за отстраняване на Вежди Рашидов взриви мрежата
Рашидов от Тирол: Не ми е било хотел, най ми е било къща
Как в КТБ изгоряха парите на поколения дарители във Фонд 13 века България?
Проф. Велислав Минеков: Министър ли? Бих предпочел да стана космонавт
Петко Дурмана: След заплахите на Сотир Цацаров мога спокойно да поискам политическо убежище
Някой си оправи играта за сметка на музиката и танца
Категорично не приемаме говоренето "ангро" от страна на овластени политици
