Италианските проблеми са известни отдавна: бездънен публичен дълг, правителство, заплашено от разгневен народ, и банки, които са почти фалирали, защото от дълго време кредотополучателите не изплащат задълженията си.
След цял месец на футболен делириум, на симпатичен шовинизъм и прости емоции, се налага да се върнем към реалността. Реалност, която продължава да се развива със свой ритъм, без значение какво се играе на стадионите на Франция: стотици мигранти се удавиха в Средиземно море, много американци загиват от куршумите на свои сънародници, още повече иракчани и сирийци стават жертва на тероризма.
А Европа продължава да се разпада. Най-напред Обединеното кралство реши да напусне Европейския съюз; още по-сериозна и с по-малка публичност започна кризата на еврозоната. Къде от много време беше очевидно, че това ще се случи: в Италия. По една причина, определена като възрастова особеност: в Европа, както и другаде, като цяло се смята, че е прекалено късно да се справим с проблемите.
Италианските проблеми са известни отдавна: бездънен публичен дълг, правителство, заплашено от разгневен народ, и банки, които са почти фалирали, защото от дълго време кредотополучателите не изплащат задълженията си.
Това щеше да има смисъл, ако не беше продължило толкова дълго, ако държавата беше намалила разходите си, ако банките не отпускаха толкова лесно кредити и ако политическата класа говореше истината.
Естествено, всичко това не се случи. И сега, когато споразумението за банков съюз по принцип забранява на държавите да подпомагат финансово банките си, трябва да пострадат голяма част от спестяванията на италианските вложители, които влагат парите си в облигации в банките.
Много ясно се вижда какъв е най-лошият сценарий, който предстои: за да се избегне това италианците да си изтеглят масово парите, правителството, в нарушение на европейските правила, ще даде назаем 40 милиарда евро на Европейската централна банка, за да финансира собствените си банки. Германия няма да приеме тази финансова лудост, току-що създаденият банков съюз ще избухне, а еврото няма да устои.
Франция няма да се измъкне невредима от това бедствие. Застъпниците на излизането от евро зоната ще видят мечтата си сбъдната, за нещастие на страната. Всъщност, много преди еврото да изчезне, много преди да е ясно, че Италия няма средствата да удържи на тази криза, лихвените проценти на френския дълг нарастват, усложнявайки разходите за неговото обслужване, увеличават дефицита, поставяйки Франция в челните редици на атаките срещу пазарите, и прави невъзможно финансирането на безброй обещания, като се създава мрачна обстановка за предстоящите президентски избори.
Това не е малко вероятен сценарий. Той може да се задейства през август, когато ще знаем какви са резултатите от актуалните стрес тестове на италианските банки.
Това ще се превърне във верижна катастрофа, особено що се отнася до това да разчитаме на лондонското Сити да налива масло в огъня, за да покаже, че независимо от „Брекзит”, Лондон остава си остава по-сигурно от финансова гледна точка място, в сравнение с всяка континентална столица.
Това разкрива дълбоко разцепление в еврозоната: тя не разполага с инструментите, от които се нуждае, за да оцелее. Банковият съюз е незавършен; общият европейски бюджет не съществува. Възможно е за пореден път да се окаже, че има бяло петно в тази дейност и това да позволи на италианците, в разрез с европейските правила, да подкрепят своите банки чрез бюджета си. Това няма да свърши никаква полезна работа и само ще отдалечи края на еврото.
Еврозоната е като къща в строеж. Кой ще е достатъчно луд да се преструва, че работата трябва да спре за известно време и да поживее вътре, преди да довърши строителните работи и да сложи покрив? Еврозоната не може да бъде спасена, ако сградата не бъде вдигната, като се изработи общ бюджет и се постигне банков съюз.
Можете ли да си представите да сме направили така, че футболното Евро да се провежда на стадиони в строеж? Не, разбира се. Този път еврото трябва да извлече поуки от футболното Евро.
–––––––
Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата "Евреите, светът и парите", която е преведена и на български език.
Париж / Франция
Източник: БГНЕС