Мнозинството българи не са чели Конституцията, но намират, че са запознати с правата и задълженията си

25 години след приемането ѝ…

Мнозинството българи не са чели Конституцията, но намират, че са запознати с правата и задълженията си

За 71% от анкетираните дебатът за съдебните реформи е непозната материя

 

Нашите сънародници проявяват сериозна апатичност към Основния закон на Републиката и гражданските си права и свободи, гарантирани в документа.

Това показват резултатите от национално представително проучване, проведено от НЦИОМ, по поръчка на Народното събрание, в периода от 27 април до 13 май 2016 г., сред 1000 пълнолетни граждани в 86 населени места из цялата страна.

Само 20% от анкетираните посочват точно годината на приемане на конституцията – 1991 г.

Въпреки, че 76% от попитаните не са чели конституцията, мнозинството е на мнение, че познава своите основни граждански права – 57.7%, както и основните си граждански задължения – 64.6%.

Този резултат изглежда нереалистичен, когато се прегледат кои от основните права и свободи, заложени в конституцията и доколко са най-важни за анкетираните:

16% прегръщат правото на труд;

15%  се вдъхновяват от правото да гласуват/избират;

14% избират свободата на изразяване на мнение;

10% бранят личната свобода и неприкосновеност;

8% търсят правото на образование;

7% се надяват да получат право на безплатно медицинско обслужване;

6% ратуват за равнопоставеност пред закона.

Останалите права са в под границата на изборния праг от 4%

А според същата конституция българските граждани…

 Чл. 30.
(1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.
(2) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство върху личната му неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон.

(4) Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем.
(5) Всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава. Тайната на техните съобщения е неприкосновена.

Чл. 31.
(1) Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок.
(2) Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание.
(3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.
(4) Не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.
(5) На лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата.

Чл. 32.
(1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.
Чл. 33.
(1) Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона.
(2) Влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост.
Чл. 34.
(1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.
(2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.
Чл. 35.
(1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.
(2) Всеки български гражданин има право да се завръща в страната.
Чл. 36.
(1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.
(2) Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език.
(3) Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона.
Чл. 37.
(1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.
Чл. 38.
Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.
Чл. 39.
(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Чл. 40.
(1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.
Чл. 41.
(1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.
Чл. 42.
(1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.

Чл. 43.
(1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации.

Чл. 44.
(1) Гражданите могат свободно да се сдружават.
(2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.
(3) Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата.
Чл. 45.
Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.

Особено обезкуражителна е температурата на общественото мнение за така горещо обсъжданите от политиците поправки в конституцията и законодателни реформи в съдебната система.

Промените в конституцията, които се отнасят до  съдебната власт се одобряват от 10.4%, не се одобряват от 18.6%, а 71.1% от анкетираните не

Категории Политика

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *