Денят 16 юни заема особено място в историята на България, тъй като на този ден българският политически елит взима едно съдбосно решение, което ще предопредели съдбата на България през целия ХХ в. На тази дата през 1913 г. цар Фердинанд дава заповед българската армия да започне настъпление срещу всичките си съюзници от Първата балканска война, което ще доведе до военното поражение на страната в т. нар. "Междусъюзническа" или Втора балканска война и до загуба на територии, извойвани с кръвта на българите, борещи се за националното си обединение. "Денят на престъпното безумие" ще се свързва винаги с недалновидно военнополитическо решение, което слага своя травмиращ печат върху няколко поколения българи.
Днес, 103 г. по-късно, родният политически елит се оказа въвлечен в геополитическо предизвикателство, което не е така драматично, но също носи потенциала за неточни или непремерени действия, които също могат да имат дълготрайни последици.
На снимката: Американският ракетен разрушител Рос обратно в Босфора след визита в Черно море, 17 декември 2015 г.
За по-малко от 24 часа една част от управляващия елит – поне тройката президент-премиер-военен министър се оказа ангажирана с вземането на отношение по едно предложение на румънския президент Клаус Йоханис, което има много по-големи геополитически измерения от махленските ни балканско-черноморски страсти. Изведнъж София стана част от един триъгълник, в който участват също Анкара и Москва, но зад конкретния сюжет се долавяха глобални повеи откъм Вашингтон и Брюксел и локални такива .- откъм Букурещ и Киев.
От изявленията днес стана ясно, че при срещите си в София вчера румънският президент е предложил България да се включи в създаването на военноморска флотилия, включваща натовските съюзници България, Румъния и Турция, както вероятно и Украйна. Нейната задача би била да патрулира постояно в Черно море и така да бъде готова да се противопостави във всеки един момент на действията на флотата на Москва. Последвалите коментари, новинарски слухове и разнобой между институциите в София очевидно показа, че темата е заварила неподготвено ръководството на страната и днес стана необходимо да се правят съвместни изявления, чиято задача очевидно бе да се минимализират отрицателните последици от демонстрирания през предходните часове разнобой.
Геополитическата ситуация в района на Черноморието, където присъствието на военноморски части се регулира от споразумението в Монтрьо от средата на 30-те години на ХХ в., очевидно се усложнява и всеки един от играчите на терена се опитва да извлече максимална полза. Според американското издание "Нюзуик" НАТО се опитва да засили присъствието си в Черноморския регион, въпреки предупрежденията от страна на Русия, че е готова да неутрализира всеки опит, който възприема за заплаха за своята сигурност.
Пактът вече засили източния си фланг чрез разполагането на 4 многонационални батальона в Полша и Прибалтика – страни, които изразиха притеснението си от засиленото присъствие и действия на руски военни части в близост до техните граници. През 2014 г. НАТО обяви, че ще разположи 2 комуникационни центрове в други две страни от НАТО – България и Румъния, всеки с персонал от 40 военни. През последната година САЩ и западните сили се приближиха до руските части в Черноморието, въпреки че тяхното присъствие в българските и румънските пристанища останаха ограничени и на ротационен принцип. Русия показва, според "Нюзуик" своята чувствителност в региона, в който доминираше през последните десетилетия.
Според генералния секретар на НАТО ген. Йенс Столтенберг пактът се опитва да засили военното си присъствие в Черноморието въпреки че не разкри никакви конкретни планове. "Ние търсим начини, за да засилим присъствието си в региона на Черно море", каза Столтенберг по време на пресконференцията в навечерието на срещата на министрите на отбраната в Брюксел във вторник. "Ние вече увеличихме присъствието си с въздушни полицаи, мерки за доверие и по-голямо военноморско присъствие и повече маневри. На ние търсим какво още може да се направи. Ние дискутираме и разглеждаме румънското предложение, че те могат да изградят и разположат щаба на бригада, която може да организира и направи възможни действията на НАТО в региона, включително маневри, а също и мерки за доверие".
Руското външно министерство реагира негативно на дмите на Столтенберг като директорът на европейския отдел Андрей Келин заяви за агенция Интерфакс, че Русия разглежда присъствието на НАТО в Черно море като "дестабилизаращ" фактор". Той допълни: "Това не е морско пространство на НАТО и няма нищо общо с алианса. Доколкото знаем, НАТО наистина разглежда присъствие в Черноморския регион в отговор на призивите на някои страни, по-специално Румъния".
НАТО може да разчита освен на Румъния, България и Турция като негови страни-членки, също и на потенциални членове като Украйна и Груция. Анексираният от Русия през 2014 г. п-в Крим, както и сепаратисткият регион Абхазия в Грузия, който Русия подкрепя са също в Черноморието.
Според американски сайт за проблеми на отбраната посочи в сряда, че руски дипломати са предупредили НАТО да не изгражда свои нови самостоятелни сили в Черноморието, тъй като такъв ход ще подкопае регионалната сигурност в региона и ще влоши още повече достатъчно оптегватите отношения на Москва с алеанса. Руската пропагандна машина доста нашироко застъпи темата за посещението в Черно море през изминалия месец на американския разрушител "Портър", който навлезе на рутинна мисия, но предизвика гримаси в Москва, тъй като корабът беше скоро превъоръжен с нова ракетна система.
Точно на този фон дойдоха събитията от днешния ден в София. Западните медии разгледаха нашироко случаите, въпреки че техните коментари, дори на най-авторитетните, бяха написани от техни български сътрудници и отразяват по-скоро актуални български позиции, а не по-отдалечена, външна гледна точка. Ройтерс цитира изявленията на премиера Бойко Борисов, че той не иска България да се ангажира с такава военноморска флотилия на НАТО, която да се противопостави на Русия в Черно море, тъй като той не иска война там. Агенцията посочи и изявлението на президента Росен Плевнелиев, който описа България като "една мирна страна". Очаква се въпросът за черноморската флотилия да бъде поставен на предстоящата през юли среща на върха в НАТО, където ще бъдат разгледани допълнителни мерки срещу растящите според пакта агресивни намерения на Русия. България вече изрази готовност да се включи с около 400 войника в предложената многонационална бригада в Румъния, като днес президентът Плевнелиев посочи, че нашите войници ще бъдат ангажирани единствено с обучение и тренировки.
Коментарът на Блумбърг коментира напревеното от румънския президент Клаус Йоханис предложение и отказът на Борисов да подкрепи иницативата му. Акцентът в коментара бе върху значението на туризма, особено по черноморското крайбрежие, осигурило около 11 % от приходите от българската икономика, както и върху коментара на Борисов в края на съвместните изявления, че България би приела кораби на НАТО да охраняват морските граници на страната единствено, ако бъдат заплашени от "огромна бежанска вълна, преминаваща в страната през Черно море, в случай че Егейско и Средиземно море бъдат затворени".
Тепърва ще става ясно кой какво спечели и какво загуби от днешните геополитически реверберации в родния ни политически ландшафт. Безспорно е обаче, че острият политически рефлекс на премиера Борисов му позволи да се ориентира бързо в една трудна ситуация и за пореден път той изигра печелившо неловко подадената му от румънския президент и българския му колега висока топка.
Геополитическият мач обаче е дълъг и изтощителен. В него очевидно ще има и продължения, а както показва настоящото европейско първенство по футбол – печелившите голове падат все в последните секунди. Но така беше и на Парк дьо пренс, когато Емил Костадинов ни изпрати на Световното първенство през 1994 г.
