Александър свали Александър на 9 юни 1923 г.

Документално

Александър свали Александър на 9 юни 1923 г.

И възстанови ли това демокрацията в България или смени един режим с друг

Снимка: Цар Борис III и проф. Александър Цанков – в противоположни посоки ли гледат монарха и премиера?

Деветоюнският преврат от 1923 г. отразява натрупаните тежки противоречия в обществото в нелеките за България години след Първата световна война. Той е опит за възстановяване на демократичния ред и традиционната за страната ни партийно-политическа система. Насилствено е свалено правителството на земеделеца Александър Стамболийски и на власт идва правителство на Александър Цанков. Самият преврат често е определян иронично като лично негово дело, така както Съединението – за лично дело на Захари Стоянов. Самият Стамболийски е заловен от общинските власти на 14 юни в родния му край, предаден на коменданта на Пазарджик Славейко Василев и убит. Причините за преврата се крият в недоволството на монарха и десните политически сили от провежданата от земеделското правителство вътрешна и външна политика. Всички са недоволни от действията на правителството на БЗНС.

Ако се опитаме да се придържаме към историческата истина и обективния прочит на събитията, би било трудно и некоректно  да определим дошлото на власт правителство на Цанков като фашистко, тъй като авторитарни нагласи за регулиране на обществените отношения и особено на стопанството, са много по-присъщи именно на правителството на Стамболийски. Бруталното насилие над опозицията по времето на земеделския лидер не само също по тази логика  би могло да бъде обявено за фашизъм, но и комунистите наистина правят това тогава. БЗНС създава въоръжена паравоенна организация, наречена „Оранжева гвардия“, която действа именно по този начин- с брутално насилие –  и в тези години съществуват понятия „оранжев терор“ и „оранжева диктатура“. Изобщо, БЗНС идва на власт с популистката реторика за отмъщение на старата политическа класа от демократични партии, върху която много удобно е хвърлена вината за катастрофалния изход от войните за национално обединение през 1912 – 1918 г.,  и най-вече – от  Първата световна война. Това убеждение се затвържава от изборите от пролетта на 1923 г.,  характеризиращи се  с множество  манипулации и фалшификации.

Деветоюнският преврат е отлично планиран. Осъществен е от армейски части под ръководството на Военния съюз. Започва в София, в 03.00 часа през нощта на 8-ми срещу 9-ти юни, а половин час по-късно – и в провинцията. В София той е напълно безкръвен, няма съпротива, овладени са гарата, пощата, държавните учреждения, арестувани са намиращите се в столица земеделски представители – министри и  депутати. Още в 4.30 призори запасните офицери Велизар  Лазаров и Дамян Велчев, които отговарят за действията в София, докладват за успеха на преврата. Това се случва в дома на Иван Русев, където организаторите на преврата са се събрали  предишната вечер към 22.00 часа. Цар Борис изчаква потвърждения от гарнизоните в страната, и най-вече- реакцията на посолствата , и към обяд  на 9 юни утвърждава с указ новото правителство на България с министър –председател Александър Цанков. Това правителство, между другото, включва представители на всички опозиционни партии, с изключение на комунистите. БКП отказва да се намеси в защита на сваленото земеделско правителство, обявява, че заема позиция на неутралитет и излиза със становище, че се случва уреждане на сметки между селската и градската буржоазия. По-късно, обаче, под натиска на Коминтерна, комунистическата партия променя мнението си, противопоставя се на преврата и обявява курс на въоръжено въстание – септември 1923 г..

Като всяко радикално събитие, деветоюнския преврат има своята предистория. Още предишната година – 1922 г., на свой конгрес, Военният съюз взема решение за сваляне на правителството на Стамболийски. БЗНС е в тежка политическа изолация, конфронтира се с  традиционните партии от Конституционния блок, много от лидерите на който са в затвора. БКП открито нарича земеделското правителството вражеско и фашистко, а Военният съюз, които обединява много действащи и запасни офицери  и се ползва с подкрепата на Царя и ВМРО, е официално забранен. И още малко за ролята на Борис III – в самото навечерие на  преврата, на 7 юни, той посещава Александър Стамболийски в родното му село Славовица с цел да занижи неговата бдителност.

Деветоюнският държавен преврат от 1923 г. в Царство България, осъществен  от армейски части под ръководството на Военния съюз и узаконен с указ на цар Борис III и имащ за цел да свали от власт диктаторския режим на  БЗНС, е посрещнат с одобрение и получава подкрепата на всички буржоазни парии, наричащи сами себе си „ партии на реда“. Извършителите – Военният съюз и Народният сговор съставят собствено правителство, начело с проф. Александър Цанков, което обявяват за националноспасително. Веднага след това следва вълна от други, не по-малко интересни събития в обществено-политическия живот на Царство България, вълнуваща и романтична част от нашата история.

 

 

Категории Цивилизация

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *