1. Ех, Царство Байганьово – Бог да ти е на помощ!

Документален минисериал

1. Ех, Царство Байганьово – Бог да ти е на помощ!

119 години след убийството на Алеко Константинов, събитията от фаталната нощ през погледа на очевидци

Студия Трансмедия възстановява събитията от нощта на 10 срещу 11 май 1879 г. Какви са били обстоятелствата, които сложиха край на живота и творческия път на един от най-чистите българи – Алеко Константинов – Щастлицеца разказват Хинек Майер, прокурорът който залавя убийците на Щастливеца и един от спътниците на Алеко във фаталното пътуване Васил Томов.

Много случайности трябва да се стекат, за да погине юнакьт. Беше заминал с Такев за Пловдив. Такев убедил Алеко да е върнат в София през Пещера. Туй бе преди 30 години, на 11 май. Един ден по-рано беше станало сбиване в спорна гора между пещерци и радиловци. Последните бидоха победени, колите им съсечени, а добитъците закарани в Пещера. Когато Такев и Алеко пристигнаха в Пещера, там бяха дошли неколцина радиловци да молят за освобождението на своите добитъци. Такев безогледен там, гдето се мислеше прав, публично ги изруга. Отчаяни, те се отдадоха на пиене.

Хинек Майер

 

Разговаряха доста със селяните и след известно време станаха да си вървят. Три-четири селяни ги спират. Файтонджията обаче ни кани да вьрвим, за да стигнем по-рано в Пазарджик. Такев казва:

  • Аз съм готов, но къде е Алеко?

Той беше при селяните, на трапезата в кръчмата; десетина души го бяха заобиколили и го разпитваха за това онова; той им отговаряше живо и с усмивка. Тьрсим го, не можем да го намерим. Най-сетне го видях сред селяните и отидох да го поканя да трьгваме.

  • Чакай, казва да поприказваме. Такива добри хора са тия селяни.
  • Не може – възрази файтонджията. – Разболя ми се конят. Трябва да бързаме.

Васил Томов

 

Между туй в с. Радилово имаше събор на оброчището. Хората пиеха, стреляха и псуваха Такев, защото бяха уверени, че несполуката си в спора за гората дължат на Такев поради връзките му с горските власти.

Хинек Майер

 

В това време писна гайда. Отпосле разбрахме, че този гайдар е курдисан нарочно, за да ни забави. Алеко се вслуша и тихо каза:

  • Добре, да свърши песента и ще тръгнем. Колко хубаво свири гайдарят…

Дойде пре нас и Такев, разбута селяните около Алеко и го хвана за ръка. Такев му каза, че на другия ден има дело в апелацията, затуй трябва да бьрзаме.

  • Е, щом бьрзате, хайде да вьрвим тогава! – отговори след малко Алеко.

Васил Томов

 

Радиловските пратеници съзрели край пьтя в излетното на пещерци място „Белча“ Такев с весела компания и тогава им хрумнала мисълта да му устроят засада по пътя. Стигнали в селото, те намерили кмета и с него уговорили нападението. Пратили двама пъдари, за да причакат файтона на Такев три километра долу под селото.

Много късно пристигнал Такев с Алеко в с. Радилово. Те се отбили  в кръчмата, гдето се бавили около един час.

Хинек Майер

 

През това време пристигат три-четири души по нареждане на кмета на село Радилово и ни причакват тук между тия ливади. Те взели от общината кринки, по пряка пътека дошли преди нас и устроили засада.

Беше тъмно. Фенерите на файтона бяха запалени. Когато излязохме от селото, от силното каране на файтона единият фенер изгасна. Алеко обърна внимание на файтонджията и каза:

  • Не е на добро това…

Файтонджията измрънка нещо и подкара конете още по-силно. Такев задряма на рамото на Алеко. А той – като сега помня – разправяше за звездите и обясняваше как се наричат. Файтоньт летеше, ние приказвахме туй-онуй. По едно време Алеко запя тихо някаква руска песен. После се замьлчахме.

Васил Томов

 

Бандитите са имали време да се настанят.

Когато колата минава край тях, те на разстояние около десет крачки дават няколко изстрела с кринковите си пушки. Не улучват никого, само един от конете бива леко ранен. Един от куршумите е попаднал в извитото желязо, което разтваря и сьбира стрехата на файтона, разплеснал се на няколко парчета и едно от последните на величина на една петстотинкова монета е заседнало в Алеко в областта на сърцето.  Тук е играл случаят. До Радилово Алеко е седял надясно, Такев наляво. Туй са знаели злодеите. Обаче при излизането от кръчмата Алеко е настоял Таев да седне на дясната страна. Така Алеко получил удара, определен за Такева.

 

Хинек Майер

 

Изведньж се чу залп. Един куршум закачи коня под опашката, а един удари в гюрука и оттам – това разбрахме после – рикошира в гьрдите на Алеко. Той извика глухо:

  • О-о-о! – и легна на оленете ми.

Изстрелите се повториха още ведньж. Един куршум изпищя покрай челото ми. Конете се уплашиха и побягнаха. Такев извади револвер и сънен попита:

  • Какво има?
  • Засада. Стреля се.
  • Спри! – каза той на файтонджията.

Но конете летят.

  • Лежи, ще ни убият – казах на Такев.
  • Не, спри, ще ида да видя кои са тия вагабонти.

Той не знаеше, че Алеко е ударен смьртно. Такев беше смел и ловък човек. Стискайки револвера, той искаше да скочи, но не го пуснах. Файтонджията строши фенера, наведе се и легна на капрата. Наведохме се и ние.

Почувствах, че потече кръв по коленете ми. Разбрах, че Алеко е ранен. Дадоха се още два залпа след нас. Конят беше ранен и подплашен бягаше на зигзаг.

Когато стигнахме о циганското село Кочагово, Такев се обърна кьм Алеко.

  • Стани, минахме опасността!
  • Алеко няма да стане  – отговорих тихо.
  • Как няма да стане?
  • Галиба е убит..

И наистина Алеко лежеше неподвижен вьв файтона. Такев ревна:

  • Олеле, майчице, бащице мой, убиха Алеко. Как ще отговарям пред българския народ!

Наизлязоха цигани от селото да видят какво има.

Васил Томов

Минисериалът:

1. Ех, Царство Байганьово – Бог да ти е на помощ!

2. Чех прокурор залавя физическите убийци на Алеко Константинов

3. Кирил Христов: Спи, спи, скъпи покойнико!

 

 

 

Категории Цивилизация

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *