Котировката на 450 мл. кръв на уличната борса пред Националния център по трансфузионна хематология на ул. "Братя Миладинови" № 112 върви от 300 до 400 лв.
Цените определят настойчиви мургави тартори, които ви пресрещат, последват и всячески уговорят, че са в състояние да ви доведат един, двама или трима кръводарители, колкото се налага, ако се бръкнете надълбоко.
Вървят след вас, следват ви, докато не прекратите и най-малката вероятност за пазарлък.
Тогава ви подхващат самите донори. От тях разбирате, че тарторите прибират по-голяма част от сумата за себе си, докато те са готови да ви кръвоотдадат срещу стотина лева. Докато тече пазарлъкът се оглеждат страхливо да не видят опекуните им, че предлагат кръвта си зад гърба на барона.
Вътре в самия Център една баба е повела внучката си, предлага младежката ѝ кръв. Уверяват персонала, че момичето е навършило 18 години. Служителите им твърдят, че първото кръводаряване е винаги безплатно, пък след шест месеца, като дойдат пак…
- Как така ще даряваме безплатно? – диви се бабата.
Всички тези средновековни сюжети се случват всекидневно в центъра на българската столица – столица на държава, член на ЕС.
Няма го Хелзинкския комитет да осъди циганските барони, които буквално точат кръвта на етническите си братя и сестри.
Няма я и българската държава да защити слабите срещу техните насилници, които прибират лъвския пай от получените срещу кръводаряването пари.
И за кръводаряване или кръвоотдаване, кръвоотнемане всъщност иде реч?
Няма го и вездесъщия главен прокурор да вдигне на крак ведомството си срещу всекидневно извършваната принуда според чл. 143 от Наказателния кодекс
Според решение на Върховния касационен съд: „Принудата по чл.143 НК означава противоправно мотивиране на пострадалия към поведение, което той не желае. Въздействието върху психиката на последния се постига посредством упражняването на физическа сила или заплашване.“
Но кой го е еня за слабите? Нали същите цигански барони, които днес прибиват парите от кръвоотдаването на малцинството, утре ще потрябват на властимащите, не за да осигуряват кръв в банките, а бюлетини в изборните урни.
И колко ли покорна и насилена кръв са ни прелели през последните десетилетия, та да сме се превърнали в послушно племе, което апатично следи как го стрижат, доят и обезкървяват политическите му барони?
