Наш човек в Америка

Проучване на YouGov:

Наш човек в Америка

Ако гражданите на Русия имаха възможност да избират президента на САЩ, те биха избрали Доналд Тръмп

Това сочат данните от международно социологическо проучване на компанията YouGov, публикувани миналата седмица. Сондажът е проведен в двайсет държави по своеобразна методика: специалистите на компанията питат респондентите не лично или по телефона, а в социалните мрежи, а след това екстраполират получените резултати според демографските особености на съответната държава. Компанията не веднъж е демонстрирала в своите прогнози висока степен на точност.

Сред останалите двайсет страни Русия се оказва единствената, която харесва Тръмп. Всички останали предпочитат Хилари Клинтън, при това с голяма разлика. С най-големи симпатии тя се ползва в Мексико – 54 пункта. Което не е странно, като се има предвид откровено расистките изказвания на Тръмп за мексиканците и неговите намерения да изгради стена на границата между САЩ и Мексико. В Китай Хилари изпреварва Тръмп с 12 пункта, което е и най-лошият резултат за нея. Без да се брои Русия, където Тръмп изпреварва Хилари с цели 21 пункта.

Още по-интересното е, че според проучването Хилари губи изборите и на свой терен, но не от Тръмп, а от Сандърс. 25% от американците искат да видят като свой президент него, 23% – Хилари Клинтън, и само 14% са за Тръмп.

Руската тръмпомания може да се обясни лесно с масираната пропаганда от руската преса, особено след като го похвали президентът Путин, наричайки го „блестяща личност, без всякакво съмнение талантлив политик“. В пропагандата участват и прокремълските акаунти в социалните мрежи, старателно подчертавайки, че той не е „русофоб“. А едно сервилно издание извести, че „Тръмп и Путин започват да играят против Хилари Клинтън“. Разбира се, Тръмп импонира на мнозинството в Русия точно с онова, с което внушава отвращение на американците – с „философията“ си на презрение към общоприетите норми на цивилизовано поведение, с нахалството и грубиянството си.

Симпатиите на руския „електорат“ личат още по-ясно при отговора на въпроса – кого биха искали да видят като „глобален лидер“. Повечето граждани от двайсетте държави гласуват за Барак Обама, само Русия и Китай – за сегашните си лидери. Обама събира в Русия нищожния 1%.

Между другото в самата Америка избирателите се замислиха. Те престанаха да гледат на Тръмп като на ежевечерно шоу и се сетиха, че го избират не за главен клоун. Тръмп е шампион по антипатии. Негативно го възприемат 65% от американците. Антирейтингът на Клинтън и Тед Круз е съответно 53% и 48%.

Тръмп вече осъзна, че стилът на панаирджийски интригант му вреди и нае известният имиджмейкър Пол Менафорт, който, както пишат, умеел да съживява политически трупове. Въпреки че в списъка на клиентите на Менафорт са Жонас Савимби, Фердинанд Маркос и Виктор Янукович, в съживяването на които не може да се каже, че е преуспял особено, но в последно време Тръмп се старае да следва съветите му и да сдържа малко темперамента си. Но му личи, че прави това насила, подобно на Шариков, който дълго мачкаше цигарата в пепелника с изражение „Да пукнете дано!“ И няма съмнение, че е само въпрос на време пак да я захапе.

Вероятно за руската публика резултатите от проучването за американците са някаква загадка. Ама как така – нали Тръмп и Клинтън са лидери на първичните избори, какъв е този антирейтинг – какъв е този фокус? Няма никакъв фокус. Коментарите на Путин, наричайки Тръмп „абсолютен лидер в президентската надпревара“, свидетелстват за неразбиране на американската избирателна система. Президентската надпревара още не е започнала – задава се предварителен кръг, при това всеки ще се състезава сред играчите в своя отбор.

Популярността сред привържениците от твоята партия е едно, а същинските избори са съвсем друго нещо. Кандидатите, получили с лекота партийната номинация, много често с гръм и трясък губят изборите, както и обратното. Неизбираемостта на Тръмп е очевидна за ръководството на Републиканската партия и както вече е ясно, те няма да го допуснат до избори. Неговият електорат проявява завидна активност, но той в нито един щат няма мнозинство. Сценарият, че ще спечели изборите, не е невъзможен, но е малко вероятен. При това много авторитетни републиканци открито заявяват, че по-скоро биха гласували за Клинтън като по-малката от двете злини, отколкото за Тръмп.

Що се отнася до Сандърс в допитването, трябва да се има предвид, че в дадения случай респондентите са избирали не от двама, а от петима кандидати. Но на същинските избори за победа трябват 50 процента плюс един. Точно затова е толкова опасен третият независим кандидат – той прибира гласове от двамата основни кандидати. Ако нито един от кандидатите не получи повече от половината гласове, президентът ще се избере от долната камара на Конгреса, а вицепрезидентът – от Сената. Доколкото двете камари се контролират от републиканците, то и президентът ще бъде републиканец. Точно по тази причина от участие се отказа Майкъл Блумберг.

Изобщо в Русия през цялото време забравят, че при демократите първичните избори минават по пропорционалната система – губещият също набира делегати. На последния предварителен кръг в Ню Йорк Хилари спечели четири големи градове, когато всички останали щати, включително и столицата Олбани гласува за Барни. В самия град Ню Йорк картината е шарена – Манхатън предпочете Хилари, а Куинс, Бронкс, Бруклин и дори Брайтън Бич – Сандърс. В крайна сметка Хилари спечели 139 делегати, Барни – 108.

Всъщност за американците най-голямо доверие внушават Барни Сандърс и кандидатът на републиканците Джон Кейсик, като способни да овладеят икономическите проблеми на страната. В Русия за тях просто не знаят нищо – Сандърс събра 1%, Кейсик – още по-малко. И това при положение, че проучването се прави сред потребителите на мрежата, тоест сред най-осведомената група от населението. Впрочем именно Кейсик е предпочитаният кандидат за лидерите на републиканците.

Връщайки се към проучването на YouGov, следва да се отбележи, че най-авторитетният световен лидер за по-голямата част от гражданите на двадесетте страни е папа Франциск (28 процента). Точно след него е Обама, трети е Далай лама, а Владимир Путин е шести със скромните 12% – между Ангела Меркел и генералния секретар на ООН Бан Ки Мун.

Путин не се смущава от подценяването си от страна на чужденците. Както заяви самият той „Това е реакция на нашите опоненти.“

Ако ние с вас се държахме по-ниско от тревата и за всичко и с всички се съгласявахме, то постепенно бихме загубили своето значение. А следващата стъпка след като загубим значението си е да загубим и своя суверенитет и перспектива за бъдещето.

Затова цели 49% признават Русия за най-агресивната държава – не е ли това повод за национална гордост? САЩ позорно отстъпват със своите 44 процента, а на трето място е Китай с 31%.

Интересно е, че след южнокорейците руските граждани са най-недоволни от икономическото си положение. Неудовлетвореност са заявили 79%, а едва 19% са доволни. При толкова недоволни не е чудно да се замислят и за емиграция. Първо място в списъка на страните, където искат да емигрират руснаците, е Канада, следва Германия, а на трето място се нареждат ненавистните САЩ.

Да ги попиташ за какво им е тази „Гейропа“, този задокеански вертеп, източник на всякакви гадости, разврат и рософобия? Но отговор от агресивното руско мнозинство отдавна не може да се очаква.

Превод: Рени Нешкова

Категории Конфликти

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *