– Г-н Йорданов, какви бяха вашите мотиви да си подадете оставката от Министерството на образованието и науката като съветник по наука на министър Меглена Кунева?
– Първо беше уволнен, или освободен, не знам каква е точно думата, проф. Костадин Костадинов, който беше зам.-министър с ресор „Наука“. На негово място беше назначен… Красимир Киряков, дори се затруднявам да му кажа името. На него му беше даден дори не ресор „Наука“, а направо оперативната програма, за която до този момент отговаряше проф. Николай Денков. Това е много сериозна грешка, защото няма в света научна програма или институция, която да се ръководи от човек, който не знае какво е наука.
На проф. Денков беше предложено да отговаря едновременно за ресорите наука и висше образование. Което е по силите му разбира се, но заедно с това той бе лишен от основния инструмент – оперативната програма, за да провежда ефективна политика в тези области.
Все пак науката е предната и никога несвършваща граница на човешката цивилизация. Това са думи на човека, който е създал концепцията как трябва да се финансира наука. Този човек се казва Ванивър Буш и той е създал концепцията за финансиране на науката в демократичните държави. Той вече не е между живите, но беше и е много почитан човек, инженер с множество открития и патенти, писал е книги, има много статии по въпроса. Ако трябва да търсим български аналог, това биха били професорите Георги Наджаков и Иван Попов, макар и работили в съвършено други условия. Управлението на науката и развойната дейност, тази „предна част на човешката цивилизация“ изискват особени познания, особена експертиза. И съм напълно убеден, че е невъзможно с такава задача да се справи човек, който идва от друга област, дори да е бил успешен в нея. Просто няма такъв случай в управленските практики на успешните държави.
– Този човек Красимир Киряков в интервю каза, че освен филолог е и мениджър и беше напълно убеден, че това е достатъчно да се справи с координирането на научните проекти. Вие разговаряхте ли с Меглена Кунева, преди да си подадете оставката?
– Трябва да кажа, че бях съвсем за кратко в МОН. Не съм от предишния екип на министър Танев. Бях назначен от 12 март, но от 20 февруари работехме преди формалното ми назначение, по лична покана на министър Кунева. Не сме се познавали преди. Тоест аз съм от много малко време там, но мога да кажа, че до този момент се работеше много добре. Давах си сметка, че това министерство трябва се поеме от решителен политик – известни са проблемите, натрупани в нашето образование и наука. А според мен тя е човек с решителен характер. Но нейният единствен шанс да успее, беше да си подбере компетентен екип. И това до началото на април според мен беше факт. Но с тези две-три стъпки, които направи, всичко просто беше зачеркнато.
– Можем да гадаем какво се е случило междувременно. Но упорито се говори, и то от вътрешни хора, че бившият министър на образованието Даниел Вълчев е същинският кадровик в министерството, и то особено в ресорите с европейските фондове. Няма как да си обясним иначе, че един по един си отиват хората, които бяха ангажирани с координирането на програмите.
– Не остана нито един.
– Вие не посъветвахте ли министър Кунева да не допуска тези грешки, тя все пак е човекът, който носи отговорността, независимо кой се опитва да кадрува?
– Всичко, което го казвам на вас, го казах и на нея. Че няма никакъв шанс човек, който е извън научната област, да успее. Тя разбира се ми каза да му дадем шанс, да му помагаме. Но ние няма как да му помогнем. Не защото не искаме, а защото е невъзможно да се наваксат десетките години обучение, образование, експертиза в материя, за която няма представа.
– Как тя оправда пред вас това назначаване или не е смятала за необходимо?
– Което казва публично, това го каза и на мен. Смятала е, че трябва да има такъв човек, но това е грешка, и то крупна грешка. За мен това беше достатъчно да подам оставка.
Миналата година имаше партньорска проверка на българската наука. Аз бях скептичен към тази проверка, въпреки че беше дошъл много силен екип от Европа. Причината според мен е, че разполагаха с твърде малко време. Някъде през октомври миналата година, още по времето на министър Танев, излезе докладът на този екип, който за моя изненада се оказа много качествен (докладът е публичен и може да се намери в интернет). Екипът беше открил повечето основни недъзи, които са специфични за нашата организация и в управление на науката. Той показваше много ясно причините защо сме в това положение. И едно от нещата, които казва, е, че в резултат на системни грешки – известно е, че качествената българска наука не беше подкрепяна, се е създало недоверие сред научната общност. Не само към управлението на науката в България, но и към финансирането, което идва от Европейския съюз. И този екип го отчита това като много съществен проблем. И тази грешка все повече ще се задълбочава.
– А какво правят от Брюксел, за да коригират грешките, особено тези, свързани с европейските пари? Известно е, че нашите хора не се плашат от доклади.
– Не е прието Брюксел да се меси директно в нашите работи. Тази проверка дори не е формално от комисията, тя е от програмата „Хоризонт 20-20“, в която за пръв път в историята на Европейския съюз, доколкото ми е известно, има възможност с нейни средства да се помага с експертиза и в управлението на науката. И тези хора от екипа бяха наети и платени от програмата „Хоризонт 20-20“. Това е първият случай на пилотен проект, който позволява ЕК да наеме хора, учени и научни администратори да дойдат и да проверят как стоят нещата в дадена държава. Това го има в този доклад и България е първата държава, която го е направила. И понеже е първи проект, очаквам много да държат той да е успешен и този мониторинг ще продължи. Това е надежда, че грешката, която се прави сега, ще бъде коригирана. По един или друг начин.
– А ръководствата на нашите научни институции – университети, БАН и т.н., какво правят, за да се избягват подобни грешки. Учените, с които сме разговаряли, са изключително обезверени и не вярват, че проектите минават без протекции от хора във властта.
– Имали сте късмет да говорите с качествени хора, които наистина са обезверени. Те няма да си направят труда да правят проекти, ако знаят, че няма смисъл, тъй като няма да минат. Но има и хора, които са много доволни от ситуацията. Защото част от проблемите, които имахме в миналото с някои от проектите, финансирани от българския фонд за научни изследвания, не са станали без тяхно участие, а това са хора от научната общност. Затова качествените хора са силно обезверени допълнително.
– Става дума за големи пари…
– Това не са големи пари – 500 млн. за седем години не са много. Извинявам се, но това е нищо. То по процент е най-долното стъпало за финансиране от Европа. Вярно, с тези пари ще се качим малко по-нагоре, но пак ще сме на най-долното стъпало. Няма място за сравнение с парите, които се финансира науката в по-напредналите държави.
– За наука може и да не са достатъчни, но да са добри пари за други цели…
– Е, да. Затова такава ни е и икономиката. Защото икономически анализи за напредналите държави твърдят, че между 60 и 80 процента от БВП идва в резултат на научни постижения. И това е основната причина да не вървим напред и да сме бедни. Това е науката, свързана с технологии, иновации и т.н. Тя дава растежа в икономиката. Всяка съвременна професия се е появила в резултат на някакво ново научно знание. Когато Максуел е написал своите уравнения, са се е появили професиите – физика на електромагнитните явления електроинженерство, докато преди стотина години такива професия не са съществували. Не е съществувала и професията радоиожурналист. Квантовата физика е създала лазерите, ядрената е създала т. нар ядрен магнитен резонанс, с който се откриват тумори и други болести. Дори борбата с корупцията няма никакъв шанс без наука, без високо развита криминалистика. Алън Дершовиц, който е защитавал много обвинени за тежки престъпления, включително и О Джей Симпсън, казва нещо любопитно: „Не, аз не съм толкова добър класически адвокат. Съвременната криминалистика е толкова напреднала и следователите и обвинителите имат огромните възможности да доказват тезите си. Но аз съм по-добър от тях именно в това отношение.“ За съжаление никога не успяхме с министър Кунева да си говорим за тези неща.
Още по темата:
Учените са потресени от отстраняването на проф. Денков
Меглена Кунева и Даниел Вълчев превърнаха МОН в партийно-семеен бизнес
Промени в наредбата за учебниците създават конфликт на интереси в МОН
Г-жа Кунева навярно има усещането, че разбира от всичко след като натвори толкова злини на нашата злощастна държава досега като се започне от неината деструктивна роля в процеса на присъединяването ни към ЕС – прославила я като "Mrs Yes". Тя, която е отговорна за това, че България беше единственато страна, която влезе в ЕС без оперативна програма "Наука" сега е министър на образованието и науката!!! Може би за да довърши своята мисия.
Добре, кажете ми защо го прави Кунева това сега? За 3 и 4-ти блок беше ясно – гонеше комисарския пост. След уж успешен комисарски мандат нещо сериозно я ритнаха в Европа, тя се окъпа и от либеарл стана демократ и сега какво – овладяване на оперативна порграма и изпълнението до дупка, за да се доказва пак пред Европа и да гони нов мандат за комисар ли? Това ли е залога. Не вярвам да са просто едните пари – за нея те са много малко. Просто не разбирам, но имам усещането че амбициите и пак са свързани с гушване на пост в Европата. На Кунева делата днес са с цел за след 4 години. Кажете ми каква е тя, за да се успокоя.