Медии

ВИДЕОФАЙЛ С ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ ГЛЕДАЙТЕ ТУК:

Светият синод реши негови членове да не участват в предаването на Българската национална телевизия "Вяра и общество". Патриарх Неофит е изпратил следното писмо до генералния директор Вяра Анкова:

„Съобщаваме Ви, че Св. Синод в заседанието си на 0б.02.2016 г., прот. No 4 – пълен състав, препотвърди решението си архиереи и клирици на БПЦ-БП да не участват в предаването „Вяра и общество" на Горан Благоев по БНТ 1“.

В духа на добрите ни съвременни традиции из интернет веднага тръгна напориста подписка и за спиране на предаването на журналиста Горан Благоев. Инициаторите на атаката наричат водещия "адвокат на дявола" и подчертават, че "чрез похвати в духа на Дан Браун и жълтите издания злонамерени предположения се представят като „факти“ – с очевидната цел да се окаля светостта".

Причината за всичко това е, че в свои предавания от преди месец докторът на историческите науки Горан Благоев изнесе автентични факти от житието-битието на архиепископа на Руската православна църква и Българската православна църква Серафим Соболев, причислен в началото на 2016 г. към лика на светците.

 

Студия Трансмедия: Здравей, Горане! Темата е ясна. Само едно не е ясно – адвокат на дявола ли си или си Дан Браун, кое си избираш от двете?

Горан Благоев: Нито едното, нито другото.

С.Т.: Така ли? И двете определения ги видях по твой адрес в подписката-донос.

Г.Б.: Да, интересни определения. Може би хората, които са ги употребили имат твърде богата, твърде развита фантазия, привижда им се нещо там, където го няма.

С.Т.: Може би много книги четат и то все качествени.

Г.Б.: За църковни хора така детейлно да ги познават е доста съмнително.

С.Т.: Гледали са филмите, най-вероятно. Ти си човек на науката, доктор по историческите науки. Да влезем в казуса „Серафим Соболев“ – да го погледнем първо в исторически план, а после ще го разгледаме и в социално-съвременните условия. Между другото, наскоро попаднах на едно радиопредаване на нашия приятел Румен Леонидов, от което, ако си съставим представа  какъв човек е произведен за светец, може свят да ни се завие. Твоите предавания не съм ги гледал, правя тази уговорка предварително.

Г.Б.: Има ги в интернет, всеки, който се интересува може да ги погледне. На „Вяра и общество“ се пазят изданията поне две години назад, нямаме какво да крием. Интересен е казусът, защото тази канонизация вече е факт, ние говорим за един новоканонизиран светец.

С.Т.: Действащ светец, така да се каже.

Г.Б.: Предизвика доста полемика, доста спорове в самата Руска православна църква. Нещо, което в България почти не се чу. Оказа се, че там и висши клирици, и свещеници – университетски преподаватели не са били на единно мнение, че погребаният в София Богучарски архиепископ Серафим трябва да бъде канонизиран за светец. При все, че очевидно край гроба му стават чудеса, случва се нещо, което подсилва вярата на хората в неговата небесна закрила. Въпросът е: защо тази дискусия не става достояние на вярващото общество в България? Защо Светият Синод не направи нужното, вместо да виси по архивите на Държавна сигурност, където със сигурност също има информация.

С.Т.: Второто работно място на някои от тях.

Г.Б.: Да, допреди 1989 година. Защо не си направи труда да прерови архивите на своите предшественици, на един мастит архиерей, какъвто е Варненският и Преславският митрополит Симеон. За да види в тези архиви, в писмата на този човек, един изключително ерудиран архиерей, в чиято почтеност няма как да се съмняваме, подчертавам го, защото, когато оповестихме едно от тези писма веднага ни упрекнаха, че това може да са измишльотини на покойния Варненски митрополит. Синодът защо не се разрови в тези документи, да види там какво пише за поведението на Богучарски архиепископ Серафим спрямо Българската православна църква, спрямо Светия Синод и не на последно място – какво пише за неговия морален облик.

С.Т.: С това да започнем – личността на въпросния Серафим Соболев.

Г.Б.: Аз мисля, че ще бъда непълен, ако трябва да обрисувам цялата личност, защото в детайли тази личност безпристрастно не е изследвана. И това е големият проблем. Написа се една, смея да я нарека, конюнктурна книга от руски учен, от  един Свято Тихоновски институт, който се оказва, че го правят духовните ученици на духовно чедо на Серафим Соболев. Виждате ли колко е интересна връзката?

С. Т.: Все пак да кажем кога е живял Серафим, в кои етапи от историята е замесен.

Г. Б.: Този човек идва с бялата емиграция в България, българската църква, българското общество и държава му оказват, както на него така и на неговите събратя, нужното съдействие…

С.Т.: Като духовник ли идва?

Г.Б.: Като духовник идва, разбира се. Той през цялото време служи като духовник, определен от Руската задгранична църква да обгрижва руските емигранти в България.

С.Т.: Дотук много добре.

Г.Б.: Обаче какви са отношенията му със Светия Синод, как той започва да критикува един от старшите архиереи – Симеон Варненски, че има грешки в служението като архиерей, по отношение на типика, по отношение на богослужението, на канона. Стига се дотам, че Симеон Варненски търси своя събрат Борис Охридски, който по това време е наш църковен представител в Истанбул. Неофициално да потърси контакт с архиерей на Цариградската патриаршия, да получи консултация, Борис Охридски да върне тази консултация и да каже, че този млад руски епископ по-добре, меко казано, да си гледа работата.

С.Т.: За моралния му облик спомена.

Г.Б.: Има едно писмо, цитирано обстойно в моето предаване, има в интернет. Симеон Варненски казва как Серафим Соболев е обитавал синодални помещения, което показва гостоприемството на Синода, но какво казва – през ден-през два, много често при него идва една госпожа, двамата се разхождат из градината и ние му направихме бележка – или да престане да се вижда с тази госпожа, или да напусне синодалните помещения. Той се разсърдил, дошъл във Варна, наели са една къща за 15 000 лева, което и тогава, и сега не са малко пари, и двамата живеят наедно, това е думата – наедно. Какво прави един архиепископ, който е дал монашески обети, да живее наедно с една жена, за която впоследствие се разбира, че е семейна и според спомените на руската емиграция в България, съпругът ѝ доста бързо я извел в Германия, защото тя имала твърде печална слава. Тази жена се казва Варвара Зизикина. Тя е реален, съществувал, живял човек, тя не е измислена. Само това като вземеш, вече имаш достатъчно основание да започнеш да се замисляш. Знаеш ли колко интересно, че когато излъчихме този документ, след предаването се обади синът на белоемигрантка, която е още жива. Жената е била толкова разстроена, че този човек ще бъде канонизиран и не разказа такива покъртителни неща, потресаващи, но това вече са преразказани спомени на неговата майка. Човекът живее в Упсала, казва се Иван Иванов. Имаме го на запис в телевизията.

С.Т.: Живее в момента Швеция?

Г.Б.: Да, той е емигрант там от 1971 г. Тези потресаващи разкази за моралния облик на този човек, ние ги имаме записани, но точно от уважение към веровите чувства на хората, които смятат, че Серафим Соболев е светец, не ги излъчихме, защото това вече не е документ. Това са преразказани спомени, но ги има. Което потвърждава, като историк знам, че имайки един документ и получавайки вече още няколко фактологически потвърждения – няма как да се съмняваме за моралния облик на хората. Чета сега наши зрителски реакции: „Казахте това, което се говореше“. Т.е.  това се е говорило, циркулирало из руската емиграция, но очевидно никой не е посмял да го официализира. Фактът, че реакцията, която предизвика изнасянето на тези данни, повдигна такава вълна от възмущение означава, че ние наистина сме ги настъпили много силно по мазола.

С.Т.: Всъщност битието на Серафим Соболев, както го описва Симеон Варненски, много добре се вписва в начина на живот, който води част от сегашното българско духовенство.

Г.Б.: Не бих искал да го коментирам.

С.Т.: Не си длъжен.

Г.Б.: Нямам слабост да гледам какво става под юрганите на българското духовенство. Ако визираме няколко хора, на които видяхме изпълненията в интернет, да. Но нека това да го оставим на тяхната съвест. Знаем, че Бог вижда всичко.

С.Т.: Да пренесем цялата история в днешно време. По чия инициатива, по какъв път, с подкрепата на кого и евентуално с каква цел този човек беше предложен и сега вече е светец.

Г.Б.: Това е много интересен въпрос. Доколкото аз имам информация, процесът по канонизация започва в Руската църква. Едва миналата година, декември, идва комисия от Руската църква и заседава смесено с комисия от Светия Синод, което е без прецедент и което нас като православни би следвало да ни радва, защото един светец, който се е прославил в две църкви е наистина невероятно достижение в православието.

С.Т.: Имаме не един или двама, от Св. Киприян насам като се започне.

Г.Б.: Да, но досега не сме били свидетели два синода, две църкви заедно да канонизират светец, което само по себе си е похвално. Въпросът е друг.  От декември, а той беше провъзгласен за светец февруари, руската комисия докладва, че Българската църква няма никакви възражения, напротив – адмирира. Доколкото имам информация са събирани свидетелства за чудесата на Серафим Соболев от синодални служители. Твърди се, дебело искам да подчертая – твърди се, няма документ, че за събирането на тази информация е плащано от руска страна. Така ли е, не е ли, оставям го на съвестта на хората, които са го извършили. От друга страна, когато се канонизира един светец трябва да се съберат чудесата му. В Руската църква, в руското подворие също са събирани тези чудеса.

С.Т.: Само чудесата стигат ли като критерий за въвеждане на някого в положение на светец?

Г.Б.: Тук трябва да се изкаже богослов. Това, с което аз съм запознат, макар и не толкова детайлно е, че чудесата са едно от проявленията на светостта. Би следвало да се види тялото му дали е нетленно. И беше доста странно, между другото изразявам мнение и на хора, които са в църковната общност, има въпросителни защо саркофагът на Серафим Соболев не е отворен. Включително имам познат, лекар от медицинска академия, вярващ човек, който е предлагал на Светия Синод, той и още двама негови колеги, които са вярващи, паталого-анатом жена, която е вярваща, да присъстват на отварянето на саркофага за да се види, че тялото е нетленно. Ако тялото е нетленно това е още едно доказателство за светостта на този човек. А саркофагът не се отваря. Синодът типично в негов стил каза: „Ми то може да се отвори, може и да не се отвори“.  То по тази логика: може да има чудеса, може и да няма чудеса – ние го канонизираме.

С.Т.: Добре, ако приемем, че един нечестивец прави чудеса, това достатъчно ли е да стане светец? Най- хипотетично казано, който и да е той.

Г.Б.: Значи, ние не знаем този нечестивец, в сетния си миг дали не се е покаял, дали не е станал като разбойника на кръста и дали Бог не е приел покаянието му. Факт е, че наистина се творят чудеса. Не бива да го оспорваме или омаловажаваме. Проблемът е, че Светият Синод и Руската църква просто трябваше да изговорят всичко за живота на този човек и да не премълчават нищо. Даже, ако те имаха достатъчно разум, дори да бяха извадили тези факти, свързани с неморалното поведение на Серафим Соболев, можеха да кажат: ето, дори един такъв неморален човек, имал неморални периоди, човешко е да се греши, видяхме в същото време излязоха тайните интимни писма на Папата до една красива полякиня, тридесет и колко години кореспонденция, очевидно и там някаква интимна връзка е съществувала. Има човешки неща и можеха и двете църкви да кажат: дори и да е съгрешил, той очевидно се е покаял, Господ е приел покаянието, дарът на неговото покаяние и той очевидно върши чудеса. Това само ще възвеличи светостта на този човек. Обаче когато  клирът е несигурен в своето поведение се случва точно това: замазваме, обявяваме, че това, което Симеон Варненски твърди не е вярно, а е фалшификация, клюки и т.н. И става още по- лошо.

С.Т.: Това си е в техния стил, по принцип. Възможно ли е обаче да има и друг подтекст, други причини точно тази фигура да бъде канонизирана?

Г.Б.: Аз имам моя хипотеза, че чрез тази канонизация Руската църква много категорично започва да очертава своята задгранична диаспора, защото има един шанхайски санфранциски руски архиепископ Николай, който също е канонизиран.

С.Т.: Там е в източна посока, тука в западна .

Г.Б.: Да, Серафим Соболев забележете той е Серафим Софийски Чудотворец, защото тук е живял и тук се е прославил, той е вторият и то първият в Европа, което в един момент показва: ето виждате, руското православие , светостта на руското православие как обхваща целия свят.

С.Т.: Да, а Цариград как реагира на тези истории, Цариградската патриаршия?

Г.Б.: Не мога да кажа. Би трябвало Цариградската патриаршия да приеме тази канонизация, защото тя е извършена от две канонични църкви.

С.Т.: Казваш, че по този начин Руската православна църква очертава своята задгранична диаспора?

Г.Б.: По- скоро задграничното си влияние и диаспората, респективно.

С.Т.: Значи съществува и политически момент?

Г.Б.: Да, безспорно. Има политически момент несъмнено. Особено в точно сега, когато виждаме как западният свят тотално изолира Русия. Виждаме каква е политиката, не я коментирам дали е добра или лоша на нашата държава по отношение на Русия. Изведнъж проводникът на руското влияние, безапелационният, е църквата. При това, аз в предаването, което коментирахме за канонизацията, обърнах внимание на един много интересен въпрос, който за съжаление остана без внимание. Серафим Соболев умира 1951 година, знаем време на какъв вихър и атеизъм е това, а те го погребват в криптата на храма. Нито софийският митрополит Стефан, който трябва да е погребан тук, който умира в изгнание, тялото му дори не е върнато, за да бъде погребано в епархийския му център, още повече, че това е български екзарх, макар пак подчертавам в изгнание, погребан е в Бачково, 1971 година патриарх Кирил умира, който също е софийски митрополит и той не е погребан в София, той не е бил изпратен на заточение, умира си в правителствена болница, но и той е погребан в Бачковския манастир. И видите ли, 1951 година Серафим Соболев е погребан в центъра на София, единственият духовник, висш духовник по времето на социализма, който е погребан в храм, в центъра на София. Имайки предвид, че той преминава след 1944-та година към московската патриаршия, една част от руската емиграция съвсем не е адмирирала тези негови действия, даже той получава поспорт номер 1 от Съветския съюз сред българските емигранти.

С.Т.: Да видим сега в нашата църква какво става. В официалния сайт на Светия синод  четем едно кратичко писъмце-обръщение до Вяра Анкова, че повече няма да бъдат допускани представители на Българската православна църква в твоето предаване.

Г.Б.: Това имаме и ние.

С.Т.: Без всякакви обяснения и мотиви?

Г.Б.: Не, не. Днес точно генералният директор подписа обратно писмо до Светия синод, с което моли почтително да ни бъдат изпратени мотивите.

С.Т.: А вие всъщност настоявате ли, при това отношение на синода, да присъстват техни представители в твоето предаване?

Г.Б.: Естествено, че настоявам. В това предаване са идвали много качествени хора, та дори и редови свещеници, монаси. Висшият клир, владиците, като не искат да идват- прав им път. Но в това предаване се идвали много свестни хора, които са от полза за зрителите и всъщност с това решение Светият синод не лишава „Вяра от общество“ от аудитория, ощетява зрителите, вярващите хора, защото едни качествени духовници поради тази забрана няма да могат да идват в предаването. Кой губи? Не губя аз като водещ. Има достатъчно други почтени хора, при това православни или извън православната църква, които могат да дойдат и да говорят.

С.Т.: Да не говорим, че по мое лично дълбоко убеждение вярата, религията и църквата са три различни неща, макар и свързани.

Г.Б.: В крайна сметка църквата наистина си е крепител на вярата, няма да го оспорваме това. Друг е въпросът нашата църква, на този етап какво крепи и какво пази. Пак казвам, това е абсурдно решение. Да не говорим, че то граничи с авторитаризма, защото Светият синод издава забрана на абсолютно всички свои духовници.

С.Т.: Това очевидно е практика от втората им служба, от второто им работно място.

Г.Б.: Стил БКП общо взето.

С.Т.: Да, стил БКП и то една определена част – Държавна сигурност.

Г.Б.: И ако си мислят, че по този начин ще денонсират предаването и, че едва ли не ще породят някакво „обществено недоволство“ , че видиш ли като предаване на една обществена медия ние не показваме духовниците от най-голямото изповедание, мисля че много грешат. Просто няма как да се случи, защото предаването се казва „Вяра и общество“ то не се казва „Вяра и Светият синод“ . Това, че аз от самото начало на предаването съм избрал да акцентирам на най- голямото изповедание, не значи че Светият синод има монопол върху него. Още повече, че в предаването имат място всички традиционни изповедания и ще продължават да имат. На част от Светия синод и това не се хареса. Така че, според мен Светият синод абсолютно се денонсира като съвременна институция, адекватна към нуждите на хората. Предстои Всеправославен събор, юни месец тази година. Имахме амбицията да дискутираме теми, от които хората се интересуват, питат какво се случва. Светият синод мълчеше до преди един месец какви решения ще приема този събор. Те самите си режат клона.

С.Т.: Както личи не си особено изненадан от тяхната реакция?

Г.Б.: Не, имайки предвид колко други реакции, които покрай мен са се изсипали.

С.Т.: Все пак и реакцията на патриарха ли не те изненадва?

Г.Б.: Патриархът е председател на Светия синод, каквото реши Светият синод, той го подписва, така че, какво да съм изненадан? Да тръгне патриархът да воюва със Светия синод заради един Горан Благоев ли?

 

Обработили: Женя Стоянова и Кристияна Димитрова

 

Категории Медии