Ралф Нейдър за Бърни Сандърс и неговият избор да се бори за кандидатурата на демократите

САЩ: ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ – 2016

Ралф Нейдър за Бърни Сандърс и неговият избор да се бори за кандидатурата на демократите

 

 

В светлината на голямата победа на Бърни Сандърс с над 70% в щатите Вашингтон, Хавай и Аляска (която има огромно значение за динамиката в неговата кампания и нежеланието му да короняса Хилъри Клинтън  като "вероятният кандидат" и да се оттегли от надпреварата) изключително актуални звучат коментарите за текущата ситуация на една друга легенда на американската политика – Ралф Нейдър. Той е човекът, който в края на 60-те години еднолично създаде движението за правата на потребителите в САЩ, а оттам и в света. Нейдър беше и кандидат за предидент през 2000 г., когато неговото представяне от името на независима трета партия доведе до разцепление на вота на демократите и в крайна сметка мнозина го обвиняват за гласовете, които отне на Ал Гор (особено във Флорида), което доведе до първия от двата мандата на младия Джордж Буш.

Коментарите на Нейдър обясняват много за факторите на повърхността и зад кулисите на президентските кампании – особено ролята на медиите, парите и обществените възприятия на кандидатите и трудността непознат политик да пробие стената на двупартийната система. Това пролича и тази нощ, когато уважавани медии като Асошиейтид прес и Ю-ес-ей тудей, поне на своите уебстраници, не информират за мащаба на убедителните победи на Сандърс в двата щата, за разлика например, от "Ню Йорк таймс", което навява на определени мисли за ролята и опита им да тласнат в определена посока настроенията на избирателите.

Затова препечатваме основното в казаното от Нейдър преди няколко дни.

*     *      *

Преди дни, при среща с избиратели във формата "среща в общината" в Кълъмбъс, Охайо, сенаторът Бърни Сандърс каза онова, което доскоро изглеждаше непислимо. Най-малкото, неочаквано от него, ако съдим от реакцията на няколко висши представители на традиционния елит на Демократическата партия. Постъпката на Сандърс беше наречена "изключително грозна" от вицепрезидента на Националния комитет на Демократическата партия афроамериканката Дона Бразил, докато Брад Уудхауз, бившият директор по комуникациите на НКДП нарече опонента на Клинтън "политически изчислена измама".    

Какво беше неговото прегрешение? Традиционно възпитаният в етиката на "новия курс" на Франклин Рузвелт либерал просто беше отговорил да въпроса защо се кандидатира като демократ, а не като независим. С типичната му откровеност той просто изстреля репликата: "Що се отнася до медийното покритие, човек трябва да се кандидатира вътре в Демократическата партия", посочвайки в допълнение, че той не би могъл да събере необходими средства за кампанията, ако е независим и извън двете големи партии.

Като един от най-успешните кандидати от името на трета партия в скорошната история на САЩ, аз знам от първа ръка какви са препятствията. Сандърс би се сблъскал с тях, ако водеше кампания като независим. Истината е, че Сандърс е прав и реакцията срещу него отразява много добре тиранията на двупартийния модел спрямо всеки реален, а не маргинален кандидат от трета партия. Това е особено вярно за кандидати като Сандърс, които – въпреки че има напредничави политически възгледи, подобни на красическата платформа на демократите от времето на Франклин Рузвелт – в момента е позициониран доста по-вляво от корпоративния, ястребски-настроен елит на партията.  

* * *

Аз реших да се кандидатирам от името на Зелената партия впрезидентската кампания плез 2000 г. с ясната идея, какво ме очаква. Бях се опитал да направя нящо подобно в Ню Хампшър през 1992 г. и приех номинацията на зелените през 1996 г.

Моят интерес в прекършването на двупартийния дуопол започна доста преди първата ми кандидатура през 1996 г. Исторически, много от големите реформаторски движения (аболиционистите, борбата на суфражетките, синдикалното движение) винаги са идвали от малки партии, които никога не са печелели национални избори, като се започне от антиробската Партия на свободата през 1840 г. След нея са се появиха няколко партии, борещи се за избирателни права на жените. След тях бяха партиите, представящи борбата на фермерите срещу ж.п. компаниите и банките – движение, достигнало кулминацията си със създаването на Популистката партия. Лейбъристките партии – тоест такива, които се борят за почтени условия на труд,правото на организиране и прогресивно данъчно облагане излизат на преден план през 20 в. успоредно със Американската социалистическа партия, създадена през 1901 г. Когато обаче Комунистическата партия се регистрира в национални избори след Първата световна война, тя привлича към себе си широка омраза и двете основни партии започват да издигат бариери пред достъпа до кандидатирането в изборите, а освен това се предприемат други действия, които да предотвратят възможността на малките партии да се състезават в изборите. Въдхищавайки се от тези реформистки движения и критичен към упадъка на Демократическата партия аз знаех какво означава да се кандидатираш от името на трета партия.  

Самото влизане в избирателните бюлетини е предизвикателство за независимите кандидати. Докато демократите и републиканците, които печелят номинацията на партиите си имат гарантирано място в бюлетините на всички щати, по-малките партии трябва, в много от щатите, преди това да съберат съответните подписки за включване в изборите като кандидати. А това е доста деликатен процес, който големите партии могат лесно да възпрепятстват. Техните функционери по места имат множество инструменти на разположение, с които да възпрепятстват изобщо включването в бюлетините, да доведат кампаниите им до фалит и да ги доведат до забвение или да ги злепоставят.

През 2004 г. функционерите на демократите бяха специално много енергични в опитите си срещу моята кандидатура. Те наеха няколко частни детективи да злепоставят кампанията ми и да я лишат от възможността да събере съответните подписи в Охайо и Орегон като отправяха фалшиви заплахи към хората да не подписват петицията, тъй като в нея имало фалшиви имена на саботьори, които се бяха подписали поз чужди имена – за това има показания под клетва от участници в моята кампания и писма, приети за доказателство в съда. Нашите подписи бяха отхвърляни и на доста съмнителни основания – в Охайо имаше оплаквания от избиратели-демократи до съда или до канцеларията на щатските секретари, с които се искаше подписките ни да бъдат отхвърлени. В един списък от подписи стотици от тях бяха дисквалифицираи, тъй като имаше някакво несъответствие в подписа на човека, събиращ подписката. В Орегон, щатският секратар Бил Брадбъри ретроактивно приложи правила, които му дадоха възможност да обяви за невалидни вече валидирани преди това наши подписки. 

Демократите и техните съюзници (някой от които бяха по-късно компенсирани финансово от Националния комитет на Демократическата партия според отчетите за разходите в кампанията и партиен лидер от Мейн, който даде показания под клетва) наеха над 90 адвокати от над 50 адвокатски фирми, които подадоха 29 иска срещу моята кампания в 18 щата и във Федералната избирателна комисия с основната цел да изтощят финансово нашата кампания със съдебни разходи и забавяне на съдопроизводството. "Ние искахме да неутрализираме неговата кампания като го принудим да използва средства и ресурси, за да се защитава от тези обвинения", каза функционерът Тоби Муфет през Вашингтон пост през 2004 г. Демократите фалшиво обвиняваха кампанията ми в измама в щат след щат. В Пенсилвания, те ни извадиха от бюлетините след като оспориха над 30 хил. подписа на изфабрикувани процедурни основания. Моят партньор в листата Питър Камехо, пък и аз бяхме принудени да платим над 81 хил. дол. за съдебните разходи на ищците – грура от гласоподаватели – демократи, за нанесени им, според тях, щети. В опит да ги съберат, тяхната фирма – Рийд Смит, която НКДП също бе наела тогава, замразиха личните ми сметки в няколко банки за цели 8 години. Криминално производство от  страна на щатския прокурор по-късно разкри, че щатските-конгресмени – демократи в Пенсилвания са използвали незаконно пари на данъкоплатците за изпращането на исковете срещу моята кампания и няколко души бяха по-късно осъдени да извършените от тях престъпления. Федералният съд в Пенсилвания накрая отмени закона на щата, който позволи аз да получа съдебна заповед да платя съдебните разходи по делата. Рийд Смит все пак получи възможността да запази 34-те хил. дол., които беше изтеглил от моите сметки, тъй като щатският съд не ми позволи да представя доказателствата, които биха ми позволили да си получа обратно парите.

С изключение на тази няколко присъди, повечето от функционерите, които се бореха с мен, за да не ми позволят да се кандидатирам в изборите, успяха да се измъкнат.

* * *

Ако имах отново възможност, пак не бих се кандидатирал като демократ. Аз продължавам да не съм съгласен с платформата и посоката, към която се е ориентирала партията. Сандърс е друг случай. Той обаче, вече се е появявал в изборни бюлетини във Вермонт, той е наистина прогресивен демократ. Той си е сътрудничил с партията през десетилетията, дори тогава, когато корпоративното ядро на партията изостави неговите приоритети в стила на "новия курс". Точно затова той достигна толкова далеч този път.

Реакцията на неговите коментари в Охайо демонстрира, че търпението на партията към Сандърс вече е на изчезване. С днешните демократи-ястреби, които искат агресивна външна политика, която е отзивчива и на волята на Уолстрийт, на Сандърс вече се гледа като на троянски кон. В редица среди на демократите вече се чуват крясъците "Вън!"и те ще се засилват, въпреки многогодишната подкрепа на Сандърс за каузата на демократите и обещанието му да подкрепи евентуалната номинация на партията. 

Кандидатирайки се за демократ, Сандърс отказа да стане завършен поритически мазохист и така той избегна да обрече кампанията си на незабавна анихилация от партийните талибани. Защото, ако беше се кандидатирал като независим, той щеше да бъде принуден всеки ден да отговаря поне един път на въпроса: "Гледате ли на себе си като провал?". С което, разбира се се намеква, че няма шанс да спечели. Неговата популярна програма щеше да бъде тотално игнорирана от обсебените от идеята за конното състезание медии, които биха се придържали по-скоро до наратива, според който Сандърс непочтено руши шансовете на Хилари Клинтън да спечели срещу който и да е от републиканците успее да спечели номинацията на другата голяма партия, тъй сано всеки демократ е автоматично обвързан с гласовете на прогресивно настоените гласоподаватели.

Знаейки, че това е съдбата на повечето независими кандидати, както го каза простичко в Охайо, Сандърс направи правилния избор да води кампания като демократ. Ако спечели номинацията, той не би имал бариери, които трябва да преодолее, за да се регистрира в изборните бюлетини през есента. Той получи участие в телевизионните дебати по време на първичните избори, широко отразявани и коментирани от казионните медии. Неговата репутация на човек без скандали около името му и популярните му послания намериха аудитория сред младите демократи и независимите избиратели, които са бъдещето на всяка прогресивна, реформаторска политика. Една лоялна база, която вярва, че той има реален шанс да спечели му позволи вече да разбие и избегне ритуала да обгрижва донори с големи портфейли и суперПАК-ове, за да събере голяма сума пари за кампанията.

Събирайки почти 150 млн. дол. досега при средна вноска от 27 дол. е вече исторически преврат за бъдещите честни кандидати, който е достоен за следанне. В дългосрочна перспектива, ако се запазят сегашните възможности  аутсайдери на традиционната система да набират средства по този начин, то това би било едното от двете наследства на кампанията на Сандърс. 

Другото е, че Сандърс демонстрира относителната слабост на корпоративните демократи и загубеното от тях народно доверие, особено сред младите. "Тъжно и иронично е колко недемократична партия сме станали", каза Бил Къри – бивш съветник по вътрешнополитическите въпроси на президента Бил Клинтън, който работи в момента като журналист. Той сравнява партията със "здраво контролира ПАК, който се използва най-вече, за да промотира кариерата на политици-инсайдъри, както и интересите на корпоративните донори".

Вярвам, че ако Клинтън победи Сандърс и получи номинацията на демократите, партията ще продължи да бъде основният пропагандатор на войната и Уолстрийт, а първичните избори въобще няма да я променило. Но, може би , след относителния успех на кампанията на Сандърс ситуацията би вдъхнала живот на по-смели канидати да последват неговия пример, отправяйки предизвикателство към системата на комерсиализираната политика.

 

Категории Конфликти

Автор: Костадин Грозев

Доц. Костадин Грозев е завършил Английската гимназия в Пловдив (1980), след което завършва история в Историческия факултет на СУ (1985). Д-р по история от 1990 г. с дисертация за Демократическата партия в САЩ (1969-1972). От 1990 г. е старши асистент, от 1993 г. - главен асистент, от 2007 г. - доцент към катедра "Нова и съвременна история". Автор на множество статии, студии и други изследвания в областта на сравнителната история на ХХ в., международните отношения и Студената война, избори, кампании и избирателен процес в Европа и САЩ. Статии от него в "Студия Трансмедиа": 26.06.2015 - Quo vadis EU?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *