Какво се случва, когато поставим 10 на минус девета степен? Получаваме една милиардна част от метъра. На научен език това е мярката нано. Но, както казва един знаменит учен, между това да знаеш името на нещо и да знаеш нещо, стои огромна разлика. Ученият се нарича Ричард Файнман, бащата на нанотехнологиите, носителят на Нобелова награда за физика, един от най-забележителните американски физици на 20 век, наричан от мнозина най-великият ум след Айнщайн. В една от световно известните си лекции през 1959 г., озаглавена „Има достатъчно място на дъното“, той заговаря за нанотехнологии. От тук тръгва една приложна наука, която в момента образува милиардни бюджети и която се смята за неотменна съставка на пътят към необозримото и дори фантастично бъдеще. За нанотехнологиите ще се говори все повече. Но знаем ли кой е Файнман, човекът, който ги лансира за човечеството?
Най-краткият портрет би изглеждал така: блестящ ум, безгранична любознателност, игрив темперамент, невероятно остроумие, любимец на студентите. Известен е също така с книгите си „Вие навярно се шегувате, г-н Файнман! — приключенията на един любопитен персонаж“ и „Какво те е грижа какво мислят другите? — по-нататъшните приключения на един любопитен персонаж“. Съвременниците му до днес разказват за увлекателните лекции, за шегите, афоризмите, за ексцентричността и свободолюбивия му дух.
Големият скок започва, когато в началото на 40-те години на 20 век Робърт Уилсън убеждава Ричи Файнман, тогава 24 годишен голобрад физик, да се включи в строго секретния проект Манхатън по разработката на атомната бомба. В Лос Аламос е събран цветът на световната наука. Първоначално Ричи не е особено ентусиазиран от идеята да работи по тази проект, но по-късно се съгласява, мотивиран от мисълта, че нацистите може да успеят да изработят бомбата преди останалите. Назначен е за ръководител на група по теоретични изчисления. Поради секретността на проекта, учените които работят в Лос Аламос, са изолирани от останалия свят. За да не скучае, Файнман измисля различни занимания — едно от тях е да свири на своите барабани „бонго“ в индиански стил, а другото – да се шегува с колегите си като открива комбинациите на техните катинари.
По време на пребиваването си в Ню Мексико той често разговаря с друг прочут физик — Нилс Бор, сприятелява се и с ръководителя на проекта Робърт Опенхаймер. Присъства и участва в ядрените тестове Тринити.
Години по-късно. На 28 януари 1986 година 73 секунди след изстрелването си космическата совалка Чалънджър се взривява. В създадената президентска комисия за разясняване на причините за катастрофата се включва и Файнман, вече 68 годишен, неизлечимо болен, но всепризнат учен. Именно той установява, че причина за трагедията е проблем с уплътненията в горивните резервоари. Използвайки само кана с вода, лед и клещи, той демонстрира пред комисията, че гумените уплътнения губят еластичността си при ниски температури, това нарушава херметичността и топлите газове нахлуват в камерата. Целият експеримент се излъчва на живо по телевизията. Верен на себе си Файнман обвинява НАСА, че астронавтите са принесени в жертва на политическите амбиции на ръководството.
В жизнения отрязък между атомната бомба и катастрофата на Чалънджър Ричард Файнман извървява своя път към историята: непрестанно учи, макар че вече повечето се учат от него, експериментира и с природата, и с човешкия ум, разширява неимоверно квантовата електродинамика, за което през 1965 г. е удостоен с Нобелова награда, изразява гражданска позиция по всеки проблем, общува със света. И не спира с най-любимото си занимание – работата със студентите. Лекциите на нобеловия лауреат и идол на няколко поколения физици са легендарни и преиздавани във всички точки на планетата.
Няма да е честно, ако не предложим малка порция автентичен Файнман. Например фрагмент от беседата „Какво е науката“, изнесена на срещата за 15-годишнината на Националната асоциация на учителите по научни предмети, 1966г. в Ню Йорк. (The Pleasure of Finding Things Out, 1999).
„На последно място, във връзка с обвързването във времето – човек не живее отвъд смъртта. Всяко поколение, което открива нещо благодарение на своя опит, трябва да го предаде нататък, но трябва да го предаде в едно с фина смесица от уважение и неуважение, за да може човечеството, вече наясно с болестта, на която може да се поддаде, да не налага с прекомерна строгост своите грешки на младото поколение, но да предаде събраната мъдрост – заедно с мъдростта, че може и да не е мъдрост.“
Студентите му го боготворят като рок идол, а той им отвръща така: Физиката е като секса – може и да дава практически резултати, но това не е причината поради която го правим.
Ричард Филипс Файнман умира на 15 февруари 1988 от две различни и редки форми на рак, получени най-вероятно при разработката и опитите с атомната бомба. Последните думи на гениалния ексцентрик са "Не искам да умирам два пъти. Много е досадно." В знак на траур, просълзените студенти спускат огромен надпис от покрива на Калтех, на който се чете: „Обичаме те, Дик“.
Да, за Файнман има достатъчно място – навсякъде и винаги.
За да научите повече за нанотехнологиите по света и как се разработват те у нас, гледайте „Нанотехнологии в действие“ в „Денят разказва“.
