Според национално представително проучване недостигът на профилактични изследвания за различните видове хепатити ( А, В, С, D, Е, F и G), както и безсимптомното протичане на някои от тях са главните условия за късното откриване на хепатит С. Това обикновено става, когато тази инфекция е преминала в тежка чернодробна цироза или рак на черния дроб. У нас 110 000 души страдат от хепатит С, но едва 3% от тях знаят за болестта си. Ето защо предлагаме кратка информация за тази зараза.
Причинява се от вирус
Дълги години болестта може да остане неразпозната. В много случаи, след появата на неспецифични симптоми, като умора, тежест, гадене или тъпа болка в дясно, се оказва, че заразата вече е напреднала. Често тя се открива случайно, при изследвания по друг повод, когато се установяват промени в кръвта или в някои показатели за състоянието на черния дроб.
Лечението
е индивидуално – според особеностите на всеки отделен пациент. Много важно е преди то да започне, да се прецени също какъв е вирусът и каква е тежестта на чернодробната болест. Стандартната терапия се извършва с т.нар. пегилиран интерферон. Това е дългодействаща форма на медикамент, който се инжектира веднъж седмично. Комбинира се с друг препарат – рибавирин, имащ свойството да забавя вирусното размножаване. По този начин се постигат трайни резултати при 80 на сто от болните. Друга подходяща група медикаменти са т.нар. протеазни инхибитори. Напоследък по един от тях се добавя към споменатите два препарата. Получава се тройна комбинация, водеща до по-ефективно изчистване на организма от вируса. Тези лекарства са подходящи за пациенти, при които интерферонът се оказва безрезултатен или след светъл период заболяването се възобновява. Според взето наскоро решение на НЗОК, българите, болни от хепатит С, които са в най-тежко състояние, ще получат възможност за т.нар. безинтерферонова терапия. Тя продължаваща от 3 до 6 месеца и води до излекуване при 98 на сто от заразените. По време на прилагането й не се наблюдават почти никакви странични ефекти, а медикаментите се приемат през устата, което позволява пациентите да водят пълноценен начин на живот.
Разумно е носителите на хепатит С да се ваксинират срещу хепатит А и хепатит В (в случай, че не са ги прекарали тези заболявания). Пациентите са длъжни да уведомяват за състоянието си медиците при извършване на лечебни манипулации.
"Тези лекарства са подходящи за пациенти, при които интерферонът се оказва безрезултатен или след светъл период заболяването се възобновява." Защо направо не се премине към безинтерфероновата терапия щом като процентът на излекуване е толкова голям-98%, а трябва пациентите да минават и през интерфероновата-със крайно съмнителен резултат? Освен разбира се лобиране за интерферона и за пълнене на джобовете на производителите има ли и друга причина?
Ще има ли пак ограничение във възрастта за прилагане на новата терапия, както при интерфероновата? Мисля, че беше приложима за пациенти до 60г. Ако това е така и сега, явно, че ще има…щом трябва първо да се премине тежката интерферонова терапия. Имам позната, която едва я преживя преди 2 години. Засега е добре……
Извинявам се за многократния коментар, но не мога да го анулирам.