След интелектуалците, повлекли крак, за да се наредят най- отпред на един „републикански клир“ респ. под пряпореца на „Манифест за Републиката“/доколкото обещават, че и партия нямало да правят, а можело и „да се оттеглят“, поради неразбирането на мнозинството българи – вж. проф. Ал. Кьосев пред „Панорама“ от последната седмица/ , има засега около 3500 последователи. Но апетитът идва с яденето, нали?
Така че фарсът с един римейк на републиканизма у нас, тепърва предстои. Билетчетата са безплатни. Което значи предплатени. Къде от високата камбанария на президентската институция, изпаднала в предизборен „тупик“, къде от щедри спонсори, които в името на Капитала, май вече развързаха кесията…
- През 2014 г. ПП „Република БГ”, внесе в Народното събрание подписка с 375 285 подписа за свикване на референдум за премахване на партийните субсидии.
- Предложено бе партиите да финансират своите членове чрез членски внос. Също и от дарения, които да минават по банков път.След като една формация има и поддръжници – справедливо е те да я издържат, а не българските данъкоплатци.
- От високата парламентарна институция дори не благоволиха да отговорят на този граждански апел.
- На последните парламентарни избори партията , издигнала републиканските идеи в техния съвременен български контекст, не успя да прехвърли прага от 1 процент.
- Това не попречи на шепа интелектуалци две години след това да извършат идейна кражба от редица програмни документи на ПП Република бг., апелирайки в бутафорен порядък за „спасяване на Републиката„..
Нещо повече – да призоват да се търси „врага“ тук сред нас, че и да бъде прокуден извън пределите на страната. Е, докачакахме. Да ви мирише на нещо от най- близкото минало? Да, познахте. Този път на идеологически директорат за „идейна чистота“ , на която не трима, а четирима /засега/ са хванали критерия.
Не е сигурно дали „няма ляво и дясно“, както мотивират авторите на „Манифеста“ своя „омни-прагматизъм„. Но, че „няма среда на средата“ /А.Гиденс/, стана ясно след провала на идеята за „третия път„, която инспирира за известно време центристките евро-партньори. Подир краха на нео-либерализма, усилията са да се „рециклира“ и идейния остатък, в нови композитни смеси.
Но кой, кой ще зида „тухлите“ на една нова българска държавност. На нови институции с отговорност за днешния и утрешния ден на обществото? Когато тези, които викат „дайте да дадете...“, отново се оказват по- кресливи от мнозинството, което седи със ….скръстени ръце.
Доколкото републиканската кауза не е бащиния, още по малко вдъхновение за „дилетанти“ – имаме предвид прочутия кръжец английски просветени аристокнати, дали тласък на културно развитие на станата си през 18 в., а не пажоративното му значение днес – републиканската идея по естествен път се събужда и у нас в България.
В поредица от публикации във „Философският клуб“ ще покажем манипулацията на т.нар. демократичен политически избор у нас. Чрез плагиатство и „рециклиране“ на чужди идеи и визии. Респ. мимикрия на една квази промяна. В крайна сметка тя обслужва статуквото, което уж гонено през вратата къде с високопарни призиви, че и „идейни платформи“ , пак прескача през прозореца..
Тук публикуваме есето на проф. Пламен К. ГЕОРГИЕВ, Heidelberg alumni, автор на „Българската политическа култура“, Goetingen, 2007 , „Корупционни покровителства в Югоизточна Европа“, Springer VS, 2008, „Самоориентализацията в Югоизточна Европа“, Springer VS, 2012 и др. Колумнист за независими европейски и български медии. Надяваме се с тази публикаци да открием и един по смислен дебат за Републиканизма, какъвто е нужен на България.
