Стабилност – чужди инвестиции – инфраструктура. Това, поне на думи, са трите кита, за които премиерът Бойко Борисов не пропуска да обяви при всяка своя публична изява, че на тях базира управлението си.
И трите без съмнение са изключително важни за устойчив икономически растеж. Но какво би станало, ако поне един от тези пилони е измамен?
Да, статистиката не спира да отчита ръст на чуждите инвестиции в България. За миналата година официално този ръст е над 20%. И това е сред покзателите, които министърът на икономиката Божидар Лукарски и колегата му във финансите Владислав Горанов често отчитат като постижение на управлението.
Но тезата, че преките чуждестранни инвестиции в България се увеличават през 2015 г. е нищо повече от обикновена лъжа. Статистичеки и виртуално данните наистина показват ръст, но той е имагинерен.
За периода януари – ноември 2015 г. БНБ отчита преки чуждестранни инвестиции за 1.467 млрд. лв. спрямо 1.216 млрд. лв. за същия период на 2014 г. И на пръв поглед това е добър повод властта да обяви, че чуждите инвеститори продължавата да влагат в страната ни, защото имат стабилност и условия за растеж.
Ефектът „Лукойл“
Спад
Елиминирайки ефекта „Лукойл“, инвестициите в дялов капитал биха били едва 88 млн. евро за единадесетте месеца на годината спрямо 482.1 млн. евро за същия период на 2014 г.
Разбира се, в сумата от 2014 г., а и изобщо от предишни периоди, със сигурност има и други преобразувания на дълг в капитал. Но казусът с „Лукойл“ е прекалено забележим и незаобиколим.
Елиминирайки неговия ефект, през 2014 г. реално в България е имало отлив на чужди инвеститори в дялов капитал. А това означава, че все по-малко чуждият бизнес е склонен да инвестира в страната ни.
Защото дяловите инвестиции са маркер за дългосрочни намерения в дадена страна. Дяловите инвестиции представляват покупката или създаване на компании с цел развитие на бизнес.
Трудно е да се каже какво е мотивирало „Лукойл“ да избере точно сега момента да капитализира дълга си към „Лукойл Нефтохим Бургас“. Но при всички случаи това изглежда като сериозен реверанс към управлението на страната точно в момент, когато чуждестрани инвеститори се оплакват и подават сигнали за влошаване на средата за правене на бизнес.
Критика
Само преди дни 11 чуждестранни търговски камари поискаха от управляващите в България радикална съдебна реформа. В писмо до премиера Бойко Борисов, президента Росен Плевнелиев, председателя на парламента Цецка Цачева и министри те описват влошената среда за бизнес, липсата на правосъдие и справедливост.
Подписи под писмото сложиха смесените камари на САЩ, Германия, Великобритания, Франция, Италия, Холандия, Испания, Белгия, Люксембург, Швейцария, както и италианската бизнес организация „Конфиндустрия България“. На тези страни се падат над 20 млрд. евро преки чужди инвестиции в България през последните 20 години.
Камарите отбелязват, че натрупаните нерешени проблеми в правосъдието са системни и че това изисква „подход, който да е основан на принципа на справедливостта и върховенството на закона и на стратегията за реформи, одобрена от Народното събрание“.
Така единият от китовете на устойчивия растеж се оказва нищо повече от статистики и счетоводни операции. Спорен е въпросът и с реализирането на инфраструктурните приоритети на властта. Но липсата на правов ред и справедливост, без да е сред приоритетите на властта, е очевиден фактор, който кара чуждите инвестиртори да напускат страната. И да продават бизнеса си на местни играчи. А дали това не е и крайната цел?
