ГЕРБ и Реформаторският блок поотделно и независимо един от друг поскаха Висшият съдебен съвет (ВСС) да се разпусне. Лидерът на ДСБ Радан Кънев поиска оставката и на главния прокурор Сотир Цацаров.
Бившият правосъден министър Христо Иванов също поиска оставката на Цацаров, но сметна, че оставката на ВСС е опит на управляващите да си измият ръцете заради доклада на Европейската комисия и да спасят главния прокурор.
„Персоната на Сотир Цацаров“ се оказва централна фигура в критиките и към ВСС, и към прокуратурата, и към отказа за борба с корупцията, и косвено към „цацаровото антиреформистко мнозинство“ в парламента, и към изпълнителната власт, която с приемане оставката на Христо Иванов фактически клекна пред вездесъщия Цацаров.
Да си представим хипотетичната ситуация, че оставката на ВСС мине. Това ще е най-хубавото, което може да се случи за онези, които много биха искали едно още по-хубаво забатачване. ВСС групово ще поеме вината и за смачкване на казуса „Яневагейт“ и за реформата, че дори за бъдещите скандали в съдебното ведомство. Противниците на реформата ще си намерят чудна „опорна точка“ да се вайкат: „Няма го ВСС, нали това искахте. Да не би нещо да се оправи?“
А сега нека помислим и за също една хипотетична възможност Цацаров в момент на морален катарзис също да си подаде оставката. На пръв поглед изглежда много обнадеждаващо. Ще се прекъсне здравата връзка между Цацаров – Пеевски и т.нар. политико-сарайско задкулисие.
Дали обаче ще се прекъсне? Защото ще трябва да се назначи/избере нов ВСС и нов държавен обвинител № 1 от президента по предложение на новия Висш съдебен съвет.
Защо трябва да мислим, че нещо ще се промени? Може би защото следващият главен прокурор няма да бъде толкова спокоен за стола си? Че на кого ще му пука! Онова недосегаемо „мнозинство“, което беше цацарово, само ще смени името си и ще се казва другояче. Сбърканата матрица отново ще произведе същия продукт със 7-годишен мандат.
Всички промени, които съставляваха реформата и които можеха наистина, качествено да променят статуквото, ще бъдат оставени в килера. Защото кадровите размествания искат много политическа и гражданска енергия. Няма да останат сили за друго. Пеевските медии ще се погрижат за това, ще пренасочат дебатите по посока личните качества на членовете на ВСС и кандидатите за главен прокурор. Ще се внушава, че от това ще зависи всичко, след като е доказано за 25 години с много скъп експеримент, че никога не е зависело и няма шанс да зависи. И следващият главен прокурор ще бъде формиран от същата матрица и ще бъде техен – явно или тайно.
Новият Цацаров може би ще прилича на реформатор, ще говори като реформатор, но тайно ще е зависим от „онези кръгове“. Например се сещам за един висш магистрат, когото НЕпеевските медии обявиха за един от „лобито на статуквото“ при избора му за шеф на върховно съдилище.
Да припомним, че кандидатурата му беше издигната от петима членове на ВСС, зад които стоеше мнозинството на статуквото, тоест близки до ДПС и Цацаров.
Но след едно негово пламенно слово в защита на протестиращите свои колеги реформаторите, „здравата част“ от съдиите и демократичната общност го припознаха за свой. Разбира се, само кравата не променя възгледите си, човек има свещеното право да ги коригира и да се променя – за добро или за лошо. Когато обаче си в система, която разпознава опита за промяна като чуждо тяло, то промяната е обикновено за лошо.
И сега особено отчетливо си проличава, че оставката на правосъдния министър Христо Иванов бе достоен морален жест, но от тактическа гледна точка – голяма грешка. Защото тя запуши разговора за реформа институционално и го пренесе във Фейсбук, което не е същото откъм шансове. Оставката отвори вратата за безплодни разговори и интерпретации. Например по доклада на ЕК („Труд“: Брюксел нежно ни критикува).
Поредният мониторинг от Брюксел дори съвсем конкретно посочва виновните – ВСС и прокуратурата. И какво от това? Нека си пишат, ние пък няма да го четем.
Прочетете още:
Господ да пази върховенството на закона!
Реформата у нас ще е успешна, само ако върнем държавата на гражданите
Висшия съдебен съвет е абсолютно излишен
Нужна ни е революция, но демократична, с правни средства
Магистрати отвориха съдебните зали за разговори с гражданите
"Борисов каза, че нищо няма да се случи без съгласуване с Цацаров"
Последен опит за спасяване на "историческия компромис"