18. Странният случай на „минувача“ Кирил Кавадарков

Екип "Инфохолици"29 декември 20155 август 2016Цивилизация

Видеофайлът с цялото интервю с Кирил Кавадарков може да намерите ТУК

Една от най-необикновените и оригинални персони в нашата действителност е актьорът Кирил Кавадарков. Кратката визитка показва следните факти. Завършил е ВИТИЗ през 1967 г. Работи в театрите в Добрич, Варна, Пловдив, Пазарджик. От 1976 г. е в трупата на Народния театър. Сред театралните му роли са: Исай в „Януари" от Йордан Радичков, Горилков в „Големанов" от Ст. Л. Костов, бай Хаджи Аврам в „Опит за летене" от Йордан Радичков, Мичо Бейзадето в „Под игото" от Иван Вазов, Иван Бухала в „Чичовци" от Иван Вазов, Алкалд в „Руи Блас" от Виктор Юго, Глигор в „Суматоха" от Йордан Радичков, Певец/Княз/Старец в „Кавказкият тебеширен кръг" от Брехт, Грегъри Соломън в „Цената" от Артър Милър, Ирод в „Както ви е угодно, или Дванайсета нощ" и Вещица в „Макбет" от Шекспир , Алдомировци в „Рейс" от Станислав Стратиев. Носител на „Аскеер 1993" за поддържаща мъжка роля за Грегъри Соломън в „Цената". Има над 25 роли в киното: „Търновската царица", „Йо-хо-хо", „Бон шанс, инспекторе!", „Гори, гори огънче" и др.

Студиа Трансмедия : Странният случай Кирил Кавадарков.

Кирил Кавадарков : Никак не е странен, не, странното е това, че се навих с радост за разговора, защото по телефона ми казахте: “Ще говорим за живота“. А животът е нещо, за мен крайно неизяснено като понятие. Какво е това? Някой да ми е казал или аз да съм си измислил нещо? Какво е животът?

С.Т. : Или пък да си го поискал тоя живот?

К. К. : Не, за поискването някак си, това време когато дали съм искал или не съм искал една- две годишен, нещо не си ги спомням. Но, какво е животът? Формулировката за живота каква е, за мен е страшно неясно. Сега специално за разговора се подготвих и взех Большая советская энциклопедия, където има много интересни формулировки.

С. Т. : Вероятно марксическото разбиране за живота е там.

К.К. : Да, но там има такива формулировки: бохема какво е, в капиталистическото общество, необезпечени финансово хора на изкуството, които водят безпътен и безрижен живот. И предполагах, че за живота също ще има нещо забележително и се оказа, че е забележително наистина и си го записах върху един фиш. Фискален бон, купувал съм си закуска, баничка ли, нещо. И ето какво бил живота: „особена форма на движение на материята, възникваща на определен етап от историческото развитие и представена на нашата планета от огромно число отделни индивидуални системи“.

С.Т. : Виж колко простичко казано, че и разбираемо.

К. К. : Но след това, за да се подкрепят така както трябва, веднага цитират и Енгелс: „животът е способност за съществуване на белтъчните тела и този способ на съществуване се заключава по своето същество в постоянно обновяване на химичните части по пътя на хранене и отделяне“.

С.Т. : Още по- поетично.

К. К. : Ако ще водим разговора за живота, Енгелс няма как да го пренебрегваме. Обаче той пренебрегва, дава приоритет на белтъчините, а къде ще оставим въглехидратите, които като ги консумираме в повече, натрупваме сланинка с тях и освен това от въглехидратите се правят алкохолите. Така че, ще ни извинява Енгелс, но той влиза в една сляпа улица на белтъчините и не е прав.

С.Т. : Влиза в безпътица?

К. К. : Животът е много сложен. Той има много страни, а той обхваща само една – белтъчините, а то има какви ли не работи.

С.Т. : Един приятел наскоро, когато имах някакъви проблеми и с половин уста му споделих, той каза: „Ама виж сега, животът е кръгъл“.

К. К. : Така ли?

С.Т. : Да.

К. К. : Може, аз мисля, че беше многостен, ама много, многостен и малко шилест, не е правилна форма с един център, ами много такъв специфичен. Аз затова избягах в изкуството, защото в театъра не може без конструкция. А в живота може и направо ми го доказва ежеминутно, че просто идеално си кара както му дойде. Затова, за да има някакъв ред, вероятно хората са измислили Бога, за да може да се каже, че това не е за твоя акъл работа. Има Бог, той се занимава с конструкцията на живота.

С.Т. : Както казва един умен човек: „И да нямаше Бог, пак щяха да го измислят“.

К. К. : Той е необходим, защото от всякъде духа.

С.Т. : Да, особено за минувачите. Това сега – минувач? На визитната картичка на големия актьор Кирил Кавадарков пише: Кирил Кавадарков- минувач.

К. К. : И след това : Кога може да го откриете? След работа. Да, да,да. Един много особен човек, хуморист, Здравко Попов от Пловдив, дойде при мен и ми каза: „Искам да бъдеш мой приятел“. Той беше такъв, лесно се изчервяваше, червенокос. Тогава беше започнал да пише книгата си „Акорди извън клавиатурата“ . Една сутрин, аз цяла нощ съм беснял някъде, бях в компанията на художниците…

С.Т. : Знаменитите пловдивски художници.

К. К. : Точно, точно, и не мога да кажа, че бях пиян, но бях така, възглупав.

С.Т. : Леко безотговорен.

К. К. : Той ме събужда някъде 7:30 и казва: „Ставай, ще си правим печати!“. Аз не знам какво е това. Той казва, държавата не разрешава кръгъл печат, но може да си вземем квадратни, такива правоъгълни и може да си подпечатваш книгите с тях. Обаче Здравко Попов – писател и Кирил Кавадарков – артист е много така неприятно, защото поне трима души ще се намерят, които веднага ще кажат: „Какъв артист е тоя или какъв писател е тоя?“ Затова съм измислил и извадил един лист хартия, на който пишеше всякакви такива неща, които ние можехме да си позволим и които е уместно да си ги напишем на тоя печат. И Здравко Попов закрива листа и казва, това няма да го гледаш. Аз все пак му вдигнах пръста и чета : Здравко Попов – спиритист. А за мене беше написал, някакви цяла страница от две колонки: кoридоролог, галактолог, обаче аз си харесах едно с тиренце по средата: огнеборец – частник. И отиваме, аз такъв възвесел и възглупав, а той не съвсем нормален – луд човек. Отиваме най-сериозно. Той не е употребил никакъв алкохол. Отиваме сериозно в държавното предприятие „Печати“. Улица „Гладстон“, Пловдив, отиваме и стоим на опашка там с едни хора със сини манти. Всички сериозни, идват от някакви текезесета, печати им трябват, нови гумички. Здравко минава първи, приемат му го, а за мене казват „А не, такова нещо огнеборец- частник, не! Вие майтап с държавата няма да си правите.“ Здравко казва: Как моето може? Че какво е неговото? Спиритист си мислят, че е нещо свързано с виноделието. Той обяснява какво е на лелката и тя вика: А, и това не може. Здравко се опитва да прави скандал и тя докара един човек със синя манта, много сериозен, другар еди кой си, сигурно шефът на цеха. Той вика: А не може, не може бе, това е държавно предприятие, как такива неща ще пишете. Кой разрешава това? Ми другарката, и казва някакво име, Ковачева, в окръжния съвет? И отиваме, щото акълът ни е толкова. Отиваме в съвета и виждаме една стая, по-малка от тази, с четири бюра, които я заемат. На едното няма човек и точно там е Ковачева. Изчакайте я тя излезе за малко, заповядайте вътре. Скучаят чиновничките. И ние не, не. Здравко такъв, ужким срамежлив, гъгне малко. Излязохме отвън, седнахме на една пейка. След малко при нас разтреперена идва явно тази жена, и казва: ама моля ви се какъв проблем имате, аз за малко излязох. И Здравко й казва: Добре, вие изберете, кое ни разрешавате от тези: коридоролог, галактолог и огнеборец-частник, такива много хубави неща. Тя погледна и ние потънахме в блатото на бюрокрацията. Тя казва: другари аз никога не съм имала такъв проблем, моля ви се елате в четвъртък.

С.Т. : И точен ден определи, четвъртък.

К. К. : Да, четвъртък, тя щяла да се съветва с някакъв, който липсва, вероятно шефът на окръга или нещо друго, може партийната организация да имат събрание, ще се занимаят със случая. И Здравко страшно се ядоса, разбра че от това блато бюрократичното няма излизане. И отидохме на адвокат. Такъв един много красив, много приятен човек – Комитата. Той Комитов, млад, наперчен, прекрасен човек. И Комитата ни изслуша най- внимателно, с такава усмивка – леко сардонична, много леко. Не може. Това е държавно предприятие, не може. Правилно са ви казали. Като мине през него, щом държавата ти е разрешила такъв печат, тя е удостоверила, че ти по някакъв начин си такъв и ти си спиритист. Това изобщо не може. Виж сега, тука не е въпрос до майтап, а въпрос до това, че държавата удостоверява по някаъв начин, издава някакъв документ, че ти пък си огнеборец-частник. Зарежи тая работа…. Ако е друга държава, където тези предприятия са частни, някой ти изработва печати и така нататък. Това е друго. Там може да си направиш осмоъгълен печат, триъгълен, всякакъв.

С.Т. : Защо не отидохте в Югославия? Там щяха да ви го направят, по- бързо щеше да стане.

К. К. : Въобще не ни е минало през ума това нещо. На Здравко му мина друго и каза: „Добре тогава, Здравко Попов – съвременник, Кирил Кавадарков- минувач.

С.Т. : А, тогава значи се роди това, минувач?

К. К. : Да, без съмнение сме такива. Разбираш ли? Няма начин. И аз като си го харесах и след години си го направих на визитки. Като минувач никой не може да ти завиди. Минувачът има някакви особени качества, аз вече започнах да му наслагвам от суетност и някакви философски такива..

С.Т. : Да го товариш с философски смисъл?

К. К. : Да, че минувачът като мене е атеист, той минава покрай всички религии, и не е от тези атеисти като Дидро и другите, които забраняват да се появява свещеник на гроба и такива работи или на смъртното ложе. При мене напротив, 30 от всички религии да дойдат, шоу да става. Той минава покрай тях. Той не е от нито една религия, всички са му симпатични, антипатични, той не е задълбочен да минава и да си избира. Не, той не е точно и като пътешественик – да регистрира някакви открития. Значи лабава работа. И е много приятно да си минувач. Разбира се, аз не издържам съвсем да съм минувач, но това ми помага.

С.Т.: Тази година имаше ли материал за твоите досиета? Имаше ли подобни интересни случки, защото ти разказа история от преди 30 години, пловдивския етюд е от тогава?

К.К.: Той е от 71-ва година. Тогава почти всички бяха още живи. А пък миналата година заминах за Чили при едни приятели, с които се запознах в Пловдив. Семействито на пловдивския художник Ангел Василев, той почина от рак в Германия. Той има четири деца, три момичета и едно момченце. Момичетата са женени, без една, която си има детенце. Всички те са учили в България висше образование и гимназия и са почти българчета. Те ме поканиха в Чили.

С.Т.: Можем да го покажем на картата на стената, виж какво удобство дава декора.

К.К.: Да, ето Валпараисо, след това слязох надолу за Коледа. Та за Коледа смених континента и не само, смених и сезона, нали най-дългият ден у нас е на 22 юни, а при тях е на 22 декември. Така карах два пъти най-дългия ден… Въобще там ужким е страна по европейски образец, а всичко е толкова различно, че просто… Като се качиш на 2000 метра също като при нас и гледаш – боровинкови храстчета, само че боровинките са бели….

С.Т.: Всичко е наопаки?

К.К: Тя е някаква такава чудновата страна и е дълга колкото от Финландия до Кайро. През 500 км се сменят дърветата, птичетата даже и хората.

С.Т.: Как живеят там? По-добре от нас ли живеят чилийците?

К.К: Виж сега, когато задминаваш една кола, нито една за цял месец не натисна газта, за да не можеш да я изпревариш. Въобще не са комплексари, като се качат в колата да се чувстват свободни и да правят безобразия. Нито една разбита кола край пътя. И мостовете си имат имена – мост еди кой си на река еди коя си. Много по-хубави шосета от нашите. Страшно земетръсна зона е град Талка, който през 2008 година е имал земетресение 8,8, ако не се лъжа. Катманду преживя 8,3, а 8,8… То камък върху камък не е останал там. И веднага – чисто нов град, университета работи, болницата работи, а се е срутила цялата от четири етажа до земята. Като по някаква причина така е построена болницата, че хората само са ранени – към 400 души и нито един не е загинал.

С.Т.: При техния опит със земетресения, така е.

К.К.: Освен това, там има закон, когато построиш сграда задължително трябва да има под земята гаражи. Изпълнява се този закон, театър, кино, галерия, радио, каквото и да е, ще направиш отдолу гаражи. Отидох в нов театър и паркирахме на 5-ти етаж под земята, а може да е имало и още, и това е в крайно земетръсна зона. Страшно нещо. Там някаква друга психика имат. Ще ходим на един вулкан, Джайма, а съседната планина е снежна, всяка испаноговоряща страна си има Сиера Невада (Снежна планина). Тя е също вулкан като Джайма, но е стъпаловидна и сега чак най-долу очакват да има земетресение, но земетресение някои вулкани имат на 5000 години. А Джайма на столетие е има по 3-4, и 2008 г. е имало. За тях ако не потроши околността, въобще не е изригвал. Какво да кажа за тях? При тях и гущерчетата не са като нашите.

С.Т.: И те не са като нашите?

К.К.: Не, става въпрос като психика. Гущерчето като го погледнеш, като разбере, че го гледаш, моментално изчезва, това са българските – и зелените и кафявичките. Техните са също толково големи, но са изумрудени и с електрикови опашки, забелязват се веднага. Те са любопитни и стоят и те гледат. Значи там населението не е такова варварско, като го види да го смачка, да го убие. Освен това най-голямата част са испаноезичните, но имат и голяма част немскоезични. Там като отидеш и говориш на немски, поръчаш си в испански ресторант, ще те раберат – халба бира, печено и каквото и да кажеш на немски ще те разберат.

С.Т.: Тези немци от ония следвоенните ли са?

К.К.: Не, те са още от Първата световна война. Бегълците от Втората световна ги има в Аржентина, също и в Парагвай. А пък там и трета народност има, казвам: „Какви са тези сръбскоговорящи?”, „Аа, тук сърби няма. Това са хървати.” Третата националност са хървати. Много интересно, на Балканите хърватите не са животновъди, а там са. За българи нищо не знаят. За тях ние сме европейци, имат такива представи за нас, превратни.

С.Т.: Така де, я кажи сега малко за у нас, че времето изтича. Чили вече го проучихме…

К.К.: При нас животът не е композиционно построен добре, както се разбира, обаче няма и да го бъде.

С.Т.: Това ли е диагнозата?

К.К.: Това поне е ясно. В живота нищо не е ясно, но при нас това е ясно. Ако отидеш в някой град, Габрово например, промишленост е имало, по турско е започнало е да се прави нещо, а сега дори и да се възстанови, няма кой да работи. Всичко се е изнесло, както и да го въртим. Останали са само някакви към общината, които печелят пари.

С.Т.: Ти пътуваш често?

К.К.: Да, следващият голям църковен празник, след Чили, на Великден отидох в Азия. Великденските острови на Мраморно море са към Азия. Там пък колко беше хубаво… Това са гръцки такива сгради, които приличат на созополските, с етажи от този тип. Къносаният остров, защото той е от червена глина и като завали дъжд стават червени потоци. Като се качихме до него, с корабчета се пътува, вместо трамваи. Старшно е хубаво… Значи, някъде около 700 котки идват, заради големия трафик на кораби, които пренасят плъхове и котката при тях е задължително животно. Тя е в пълчища, това не е една котка. Те са стопаните там. А през лятото е страшно, там стават човек върху човек. Може би стават по 100 000 летуващите на острова. Обаче през април нямаше хора, като в Созопол, 18 души в Стария град – прекрасно. Излиза се на едно паркче, от къщата на нашите познати. Много е скъпо да си вземеш квартира през лятото, но ако я вземеш целегодишно е страшно евтино за парите на българина. И транспортът не е като при нас – 1 лев, ами е 70 стотинки. Освен това е забранено там да имаш автомобил. В смисъл можеш, но всеки ден плащаш такава глоба, все едно цял автомобил си плащаш. Значи ако си такъв нахалник и си плащаш, може да те пуснат да имаш. Имат автомобили само пожараната команда, полицията, чистота и медиците за бърза помощ. Това четири коли, които не пътуват всеки ден, чист въздух.Като отиваш в тези острови на принцовете на Мраморно море, отиваш в Рая. Разбира се там си има някакви балкански особености, пише: „Information” на английски и френски и като питаш на тия два езика, знаеш ли какво ти отговарят: „Йок”.

С.Т.: Добре, сега като няма да го бъде у нас животът, тук ще се обезлюди ли? Само територия ли ще остане?

К.К.: Не, не, не. Много си е хубаво мястото. Хората са много, знaеш ли колко е пренаселено по света. България в момента е рай.

С.Т.: Добре, тогава защо казваш, че няма да го бъде?

К.К.: За какво да бъде, като по селата сега, ако изобщо се възстановят, и като се почнат кокошки, прасета и мухи на орляци… Има и друго, сега отивам в едно село почти напуснато, то е просто прекрасно. Даже не е и носталгично, макар че има събарящи се сгради, прекрасно. А в Цариград е страшно, официално или полуофициално там са 22 милиона души.

С.Т.: Това са три Българии по население.

К.К.: В Чили столицата е 7 милиона, обаче не се броят студентите от други места, чужденци и други, може би са половин милион и тя е разположена на 130 км диаметър, значи от София до Пловдив все си е столица. А Цариград е страшно нещо, че и на два континента. Аз ходих главно в азиатската част, така да видя.

С.Т.: Догодина къде ще ходиш?

К.К.: Едно семейство ме е поканило в Лас Вегас. Само че сега трябва да ми изпратят поканата, за да мога да взема визата.

С.Т.: То там е за комарджии.

К.К.: Значи аз с бабата съм приятел. Нейната дъщеря, с която съм полуприятел е учителка на крупиета, била е крупие и е станала толкова добра,че от фирамата са я направили да учи и други. А нейната дъщеричка – Теодора, вече е крупие на най-луксозното място – басейн, в който от водата се правят залозите. Ние от филмите не сме виждали от водата да се залага, а имало и това.

С.Т.: Предполагам, че това удоволствие ще си го създадеш и на себе си?

К.К.: Аз не съм комарджия и въобще не ме интересува. Ще погледам, че то това е много идиотска работа.

С.Т.: Добре, благодаря ти много. Накъде тръгва сега минувачът?

К.К.: Сега отивам на село, защото аз си произвеждам брюкселско зеле и отивам да видя колко голямо е станало.

Обработка: Кристияна Димитрова и Мая Калинова – студентки от СУ и участнички в Стажантската програма на СТ.

Видеофайлът с цялото интервю с Кирил Кавадарков може да намерите ТУК

Вижте другите разговори във Видеоформат "Инфохолиците в действие:

17. Кирил Маричков: Ако алчността е убиец, глупостта е неин съучастник

16. Ева Жечева: Контрастът между действията на СЕМ и Закона за закрила на детето

15. Слави Бинев: Анкова и Янкулов ползват държавните медии като бащин двор

14. Александра Жьонест: От наблюдение към действие

13. Тома Белев: Увреждането на горските култури е престъпление по Наказателния кодекс