На границата между вътрешния и външния свят на човека стои най-сложният орган в човешката биология: окото. Поетично казано, това е прозорецът към света. Или огледалото на човешката душа. Тунелът към знанието на ненаситната човешка същност.
А както сочи самото знание очите започнали да се развива преди около 550 милиона години. Най- прости очи са имали едноклетъчните животни.
Що се отнася до човека, преди около 10 000 години всички хора са имали кафяви очи , докато сред обитаващите региона на Черно море не се появила генетична мутация, довела до появата на сините очи .
От всички мускули на нашето тяло тези, които контролират очите са най-активни. Хората казват: „нямаш време дори да мигнеш с окото си“. И то си е така – мигането трае около 100 – 150 милисекунди и можеш да мигнеш цели пет пъти в една секунда. Човешкото око може да възприеме само три секции на спектъра: червен, син и зелен. Но пък чрез комбинациите от тези цветове може да различи над 10 милиона различни цвята. Тези 8 грама, колкото тежи човешкото око виждат цели 500 нюанса само на сивото.
Нещо повече. Съвсем наскоро Санди Петерхензел от университета на Щутгарт и колегите му установиха, че човешкото око не отстъпва и дори често превъзхожда цяла редица фини измервателни инструменти и е способно да вижда разлика само от един нанометър.
Нещо куриозно. Вашите отпечатъци на пръстите имат 40 уникални характеристики, а ирисът – 256. Именно по тази причина сканирането на ретината е най-прецизната идентификация.
И нещо сериозно. Почти 100 процента от хората на възраст над 60 години са с диагноза катаракта.
Има на какво да се възхитим, има и над какво да се замислим.
Пожелаваме си светли празници и искаме повече светлина. Тогава да се потопим за 20 минути в океана на светлината. Да погледнем сериозно, очи в очи човешкото око.
Гледайте „Океанът на светлината“ в „Денят разказва“.
