„Историческо споразумение“, „перфектен компромис“, „шанс за промяна на света“. Това са само част от оценките за подписаното климатично споразумение в Париж.
Фактите
В рамките на Конференцията за климата, провела се през изминалите две седмици в Париж, 195 държави приеха първото глобално споразумение за борба срещу покачването на световната температура.
С приемането на документа от 31 страници страните се задължават да ограничат средната температура на глобалното затопляне до под 2°C спрямо прединдустриалната епоха.
Сметките показват, че е необходимо да се намалят емисиите на парников газ (GES) с 40 до 70% до 2050 г., за да се достигне целта на повишаване на годишната темперентура под 2°C. Ако вредните газове се съкратят със 70 до 95%, то може да се достигне цел от 1.5°C.
С това споразумение за пръв път се иска от всички страни да ограничат своите емисии парникови газове. По него се водеха преговори в продължение на четири години, след като предишни опити за постигането му не успяха.
Изненадващо за мнозина държавите от ЕС например демонстрираха пълно единодушие по ключовите теми и застанаха единни зад това амбициозно споразумение. За някои от тях изпълнението на споразумението ще е по-лесно. За други ще е предизвикателство.
Във втората група традиционно попадат и САЩ, сочени за един от най-големите източници на парникови газове.
„Няма да е лесно, а и напредъкът не винаги идва бързо. Но нямаме право да стоим безучастни. Нашето поколение вероятно ще види част от ползите на икономиката, изградена върху чиста енергия – ще има нови работни места, ще бъдат спестени пари”, каза американският президент Барак Обама.
Обама и неговата администрация подкрепиха документа, но това практически не значи нищо, защото той подлежи на ратифициране от Конгреса, където доминира Републиканската партия. Неучастие на Съединените щати в усилията за ограничаване на климатичните промени би обрекло инициативата на провал.
Големият печеливш би трябвало да са малките островни държави, които страдат силно от парниковия ефект. По тази причина те много бързо се обединиха в защита на споразумението. По инициатива на 60-хилядната република Маршалови острови в Париж бе сформирана коалиция от 79 бедни държави и ЕС. Впоследствие в нея се включиха Бразилия, Мексико и САЩ.
На финала на конференцията Индия и Китай престанаха да оказват съпротива, с което бяха премахнати и последните пречки пред това споразумение.
Всичко си има цена
Одобрените ограничения в производството на парникови газове означават само едно – нужда от пренастройване на икономиките. За по-бедните държави това е по-трудно. Затова, според споразумението, развитите страни ще подкрепят финансово развиващите се страни, за да осъществят скъпото преминаване към зелена енергия.
Финансирането трябва да се увеличи и споразумението задължава богатите държави да докладват всеки две години нивата на финансиране.
Но тук идва и един от големите минуси на споразумението. Частта, в която се говори за финансиране, беше преместена от правно обвързващото споразумение към отделен необвързващ "раздел решения". Документът описва сумата от поне 100 млрд. USD на година, които богатите страни трябва да съберат до 2020 г. Сумата трябва да бъде актуализирана до 2025 г.
Дали и как ще се стане това, ще покажат следващите години. Споразумението от Париж е добра основа, но едва ли изпълнението му ще е толкова безболезнено.
