Фантомът от Мадрид

Документално

Фантомът от Мадрид

Една напълно непозната история от битките в ефира по време на Гражданската война в Испания

В студената зимна нощ на 12 срещу 13 декември 1937 г. нощният дежурен „слухар” при РО-1 – българското военно разузнаване, задгранично направление, внезапно попада на непознат до момента български глас. Без съмнение – противодържавен. Чува се достатъчно отчетливо. Постепенно става ясно: говорителят не е школуван радиоспикер, по-скоро външен човек, може би някакъв коментатор. Интересното е, че неизвестният и непознатият говори за съвсем български неща, вътрешни, злободневни, житейски – данъци, безработица, скъпотия, полицейщина, протести, арести, съдилища, присъди. Личи добро познаване на нещата. Емисията продължава един час – от 9 до 10 часа вечерта.

„Слухарят” предава рапорта за нощното си откритие рано сутринта на другия ден. Назначено е екстрено и специално наблюдение. И рапорти всяка сутрин. Скоро става ясно, че в ефира се е появил опасен, силно подстрекателски глас. Без съмнение от нелегалните среди – вероятно дружбашите, компартията, звенарите. Донесенията тръгват по всички посоки – двореца, дирекция на полицията, външно министерство – доколкото се допуска, че може би „гласът” идва някъде от Съветска Русия – Крим, Херсон, Одеса. Има и предположение, че излъчването приижда от курсиращ в морето руски кораб. Назначава се специално патрулиране. Тайно е разпоредено проследяване, издирване из цялата страна. От никъде никакъв резултат. Специалистите вече са на мнение – не е болшевишка работа. Не иде гласът нито от Балкана, нито от Рила, Пирин и Осогово. Не е и сръбска работа. А гласът е редовен, все така актуален и злободневен. При всички случаи има и слушатели. Натам се втурват полицейските съгледвачи и агенти.

Сега може да се каже, че този феномен липсва даже в подробната и обхватна книга на проф. Филип Панайотов „Двубоят в ефира” – посветена именно на чуждите предавания за България през Втората световна война, на нелегалните предаватели, които по-късно се одързостяват да засичат дори националното радио, че и самите новини. Наричат ги „черните гласове”.

Тази история вероятно щеше да заглъхне завинаги, не я намираме и в историческите изследвания на българския радио ефир. Разкритията идват доста по-късно. И съвсем случайно. Българинът Никола Гаргов, родом от Бургас, интербригадист в Испания, веднъж споделя пред журналиста с инициали К.Я., че и той за известно време бил… журналист. И това станало така: ”Веднъж, 1937 г. беше, с мен в Мадрид разговаряха другарите Димо Дичев и Райко Дамянов, представители на БКП в Испания. И те ме изненадаха с невероятна за мен задача: ”Слушай, Кольо, ще се наложи да отвориш фронт срещу властта в България”. Значи, да напусна Испания и да се завърна. „Не, отсякоха те, съвсем не. Оттук, от Мадрид, но това ще знаем само ние. Ето каква е работата…”

Републиканското правителство в Испания по онова време е сложило ръка на радиостанциите на някои католически ордена. Вече действат студиа за Югославия, за Гърция, Австрия и други страни. Приспособяват студио и за Гаргов. И указания ми дават: няма да пише, ще говори, на живо, ще събеседва с хората. За да е в крак със събитията му осигуряват български вестници. Важното било предварително да определя тема, да я обмисля добре. И да събеседва. Никакви лозунги. Никакви тежки политприказки. Никаква агитация. Свободна беседа. Първоначално фантомът се смущава, даже блокира. Но скоро усвоява жанра. И даже му харесва. Всяка вечер от 9 до 10 диалог с отечеството. Или поне с част от него.

Колкото и да е неочаквано, чуват го достатъчно ясно у нас. Година и нещо продължава този „радиомост“ между Испания и България. Както си му е редът, тръгва и обратна връзка. Приключват вечерните радиобеседи чак с изтеглянето на интербригадите от Испания. А малцина узнават, че гласът на фантома принадлежи на неумелия в известността Никола Гаргов. Куриозът е, че неговата фамилия се прочува, съвсем по нашенски, едва когато години по-късно неустрашимият мадридски фантом се сдобива с незавидната участ да стане свекър чрез син Асен Гаргов на Лили Иванова, която пък ще припява: ”Без радио не мога”(!).

На това май му казваха ирония на съдбата…

Категории Цивилизация

Автор: Емил Янев

Емил Янев е професионален журналист, завършил Факултета по журналистика на СУ „Климент Охридски“, минал през школата на вестниците „Орбита“, „Коотеративно село“, „Старт“, „Подкрепа“ и развил вижданията си като издател на списание „ТВ Плюс“. Сътрудничил е и в ред други издания, където също е защитавал името си с характерния си стил на критичен и ироничен рефлекс към личности и събития. В Българското национално радио той, в тандем със съекипника си Кин Стоянов, създаде пет авторски радиоформата – освен „Часът на инфохолиците“, още „Трамвай по желание“, „Риалити роман“, „Различният до мен“ и „Радиотранс“ - всички отличени с високи журналистически награди. „200 имена, които промениха света“ е първата му книга.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *