За първи път от осем години насам цената на петрола се понижи под 40 USD за барел. Ниво, на което беше за последно при силния борсов срив в периода 2007-2008 г. по време на кредитната криза. Въпросът сега е „И какво от това, че петролът поевтинява“?
Непосредственият удар се поема от добивните компании и от страните, чиито икономики зависят основно от цената на горивата. Ефектът в останалите икономики идва по линия на по-ниските разходи за енергоносители. Ефект, който в България обаче не се усеща. И така – по ред.
Един от гигантите в енергодобивната индустрия Chevron вече обяви плановете си за сериозни съкращения през следващата година. Chevron, които дълго лобираха да получат правото за проучвания и добив на шистов газ в България, сега се отказват и от много от другите си инвестиционни планове. Капиталовите разходи ще бъдат свити с близо 1/4, а по думите на главния изпълнителен директор на компанията Джон Уотсън тези мерки целят изпълнение на основния приоритет – изплащането на дивиденти. През следващата година Chevron планира инвестиции от близо 27 млрд. USD спрямо очакваните 35 млрд. USD за тази и почти 40 млрд. през 2014 г. Съкращенията ще са основно за сметка на бюджета за проучванията за нови петролни и газови находища.
Запазването на плащанията на тази редовна годишна „премия“ към акционерите е основна грижа на повечето енергийни компании. При свиващите се цени на горива и понижаваща се печалба, отказът от изплащане на дивидент би донесъл допълнително за спад в цената на акциите им. Въпреки че енергийните компании обявяват плащането на дивидент за свой приоритет, инвеститорите все повече се съмняват във възможностите им да го правят. Италианската Eni стана първата голяма компания в сектора, която обяви свиване на дивидентите.
В същото време Shell обяви, че ще преразгледа плановете си за експанзия в Нова Зеландия. Британско-холандската компания ще се съсредоточи върху основните си и най-доходоносни бизнеси. Shell планира да набере 50 млрд. USD от продажба на активи до 2018 г.
Компанията вече се отказа от проекта си за сондажи в Арктика. Скъпата операция в Аляска е икономически неизгодна и необоснована при сегашните цени на петрола.
От началото на 2015 г. петролните компании са обявили спиране или забавяне на нови проекти на стойност над 220 млрд. долара. Според анализаторите от консултантската компания Wood Mackenzie това ще доведе до спад с 2 млн. барела дневно на очакваното производство на суров петрол към 2020 г. Компанията също така изтъква, че ако цената на петрола се задържи под 50 USD за барел, това ще постави под риск инвестиции за още 1.5 трлн. USD.
Ниската цена на петрола е на път да постави на ръба на фалита цели икономики. Естествено най-уязвими са тези, които зависят в максимална степен от добива и продажба на енергоносители. Венецуела вече е в практически фалит, а проблемите на страната докараха и голяма политическа криза. Опозицията спечели близо 2/3 от местата в парламента, който ще заседава след Нова година, и това се посрещна остро от президента Мадуро. На ръба на оцеляването е и Саудитска Арабия. Прогнозите са, че една от най-богатите на петрол страни ще приключи годината с дефицит от около 20% от БВП. При равни други условия това би донесло моментален фалит за всяка икономика. Валутните резерви на кралството обаче засега обират луфта между бюджетни разходи и приходите от продажба на петрол.
Другият голям губещ от спада в цените на петрола без съмнение е Русия. През 2015 г. страната задмина рекорда за най-голям дневен добив на петрол, поставен през управлението на Брежнев. Проблемът за Русия е, че бюджетът й е изчислен при цена от 50 USDза барел. Затова и страната се опитва да държи цената на собствения си петрол около тази стойност. Но неуспешно. В Русия се произвежда петрол “Уралс”. Тъй като той не е търгуван официално на световни борси, цената му се формира като отстъпка от обичайния сорт “Брент”. Но руското правителство планира да създаде пазар за контракти на “Уралс”, така че да разкачи цената на сорта от останалите видове петрол.
„Уралс“ е и сортът, който пряко влияе върху цената на горивата в България. Поне това е обяснението, което обикновено е давано от „Лукойл Нефтохим“, когато се заговори за връзката между световните цени на горивата и отразяването им у нас.
Енергийният анализатор и бивш посланик в Русия Илиян Василев направи през седмицата изчисление, че при цена на „Брент“ от около 40 USD за барел, цената на дизеловото гориво по бензиностанциите в България би трябвало да бъде средно на цена от около 1.70 лв. за литър. Причината? Руският петрол, както стана дума, се търгува малко под сорта „Брент“, а това означава покупна цена за „Лукойл Нефтохим“ под 40 USD. След калкулиране на разходите по преработка, надценка и акциз се получава и цената на дребно. Но реалната цена е съвсем различна. А причината според Василев е ясна и тя е липсата на конкуренция и истински пазар.
Понижението на петрола е нормално да доведе до по-ниски цени и на много от неговите производни. Сред тях освен битовите стоки се нареждат и индустриалните като например строителните материали за топло- и хидроизолация. Цената на пътното строителство също би трябвало да се понижи.
Нищо подобно обаче не личи от тръжните процедури в България. Офертната и индикативна цена в търговете за строителството на отсечките от удължението на магистрала „Хемус“ не само не са по-ниски. Нещо повече. След отварянето на офертите се разбра, че те са в пъти по-високи от досегашните. И също така многократно по-високи от очакваните.
След последното заседание на Министерски съвет министърът на регионалното устройство Лиляна Павлова обяви, че ще кабинетът ще иска одобрението на Народното събрание да построи „Хемус“ при двойна цена. Вместо прогнозните 434 млн. лв., строежът ще погълне над 800 млн. лв.
И докато за голяма част от световната индустрия понижението на петрола означава конкуриране при по-ниски производствени цени, то в България значи нещо съвсем различно. Очевидно.
