Финанси

Европа продължава по пързалката на евтините пари. Скоростта на засилката й обаче е по-ниска от очакваното от пазарите. Това е същественият резултат след последното заседание на борда на Европейската централна банка. След него стана ясно, че програмата за количествени облекчения на ЕЦБ ще бъде удължена с поне шест месеца над планираното и ще продължи, „ако е необходимо“ и след това. Лихвата по депозитите пък бе понижена от минус 0.2% на минус 0.3%.

Посланието на централните банкери е ясно – растежът на Европа е слаб и неустойчив и трябва да бъде покрепян с още евтини пари. Повечето анализатори, а и пазарите обаче не бяха впечатлени от обявените мерки от ЕЦБ. „Последна оферта от Марио Драги за съживяване на икономиката в еврозоната чрез разширяване на количествените облекчения предизвика остри разпродажби в четвъртък на пазарите, които очакваха нещо повече“, коментира в свой анализ FT.

Драги пък защити решенията на ЕЦБ с обяснението, че монетарната политика не е решение на всички въпроси и че ще трябват и други действия, за да се подкрепи възстановяването. По думите му ще са нужни структурни реформи за повишаване на производителността в Европа.

Какво всъщност реши ЕЦБ

Програмата за изкупуване на ценни книжа, известна като операция по количествени облекчения (QE), ще продължи най-малко до март 2017 г. Досегашният срок беше септември 2016 г. По думите на Драги QE може да бъде продължена и след обявения сега краен срок, ако няма сигнали, че инфлацията в еврозоната достига планираните 2%.

Но ЕЦБ преминава в по-агресивна позици по отношение на обезпеченията, които ще изкупува в рамките на количествените облекчения. Сред списъка на изкупуваните активи вече ще са облигации, емитирани от местни власти. Голямото разочарование за пазарите е запазването на обема на покупки на сегашното му ниво от 60 млрд. евро месечно.

ЕЦБ също така ще започне да реинвестира изплатените главници от изкупуваните активи. Според Драги това е важно предвид удължения период на програмата.

Друга точка от решенията на ЕЦБ е понижението на лихвите по депозитите до минус 0.3%, спрямо досегашното равнище от минус 0.2. Промяната влиза в сила от 9 декември. На теория негативните лихви трябва да накарат банките да не държат излишните си средства на депозит в ЕЦБ, защото ще губят пари от това, а да ги използват за кредитиране. Пак на теория, ако това се случи, парите ще влязат в икономиката, ще стимулират потреблението и ще помогнат за повишаване на инфлацията до заявената цел от ЕЦБ от 2%  на годишна база.

 

Голямото разминаване

По време на пресконференцията за обявяване на решенията на ЕЦБ на Марио Драги на няколко пъти се наложи да защитава позицията на централната банка. „Нека бъда ясен. Правим повече, защото това работи, не защото се проваля“, каза той. Но за повечето анализатори това далеч не е така. И прогнозите на самата Централна банка сякаш го потвърждават. Според ЕЦБ инфлацията тази година ще бъде 0.1%. През 2016 г. ръстът на потребителските цени се очаква да е 1.0%. През септември централните банкерите прогнозираха, че повишението ще е 1.1%. ЕЦБ понижава и очакванията си за инфлацията през 2017 г. от 1.7% на 1.6%.

Големият въпрос който си задават повече пазарни участници е кой ще каже на ЕЦБ, че тази стратегия на централната банка не работи. И то така, че да бъде не само разбран, но и да бъде приет. Засега ролята е поверена на шефа на Бундесбанк Йенс Вайдман. Още преди заседанието на ЕЦБ Вайдман критикува политиката на безконтролно печатане на пари. Самият Драги пък призна, че последното решение на ЕЦБ не е било единодушно. Разминаването между германските и банкерите в Европа за стратегията, чрез която трябва да се постигне устойчив разстеж, става все по-голямо. А това не вещае сигурност за европейската икономика, чието възстановяване върви по тънък лед.

 

Категории Финанси