Оставяте си парите в банката на депозит и в края на месеца не само че няма да са се увеличили, но и ще дължите лихва. Моля? Може и да звучи абсурдно, но реализирането на този сценарий не е толкова далече във времето.
За момента той е изпълним в някаква степен само за самите банки. От началото на следващата година Българската народна банка (БНБ) ще налага отрицателен лихвен процент за свръхрезервите на банките, държани при нея. Или, казано най-просто, банките ще трябва да си плащат за удоволствието да държат парите си в БНБ, вместо да работят с тях. Наложеното отрицателно олихвяване ще засегне само натрупани свръхрезерви от близо 6 млрд. лв. и няма да се отнася до задължителните минимални резерви.
Какво значи това
Банките ще губят пари. Но не много. Още повече на фона на декларираната печалба от 906 млн. лв. към края на октомври 2015 г. Ще губят не толкова, че да се наложи тотална промяна в стила им на правене на бизнес. А той, колкото и да ви изглежда странно това, поне в България е доста консервативен. Не са малко икономистите, които да обвиняват банките, че са се превърнали в ипотекарни дружества. Раздават кредити само срещу ипотека и при свръхголеми обезпечения. Това поне в частта кредитиране на бизнеса е голяма пречка. И кара самия бизнес да не търси кредитиране.
Макар и да не го обявява официално като цел, БНБ очевидно иска да промени тази патова ситуция и чрез монетарни мерки да накара банките да излязат по-агресивно на кредитния пазар и да „захранят“ бизнеса с кредити. Това до голяма степен съвпада с писаното в дебелите книги как трябва да се процедира. Проблемът е, че България не съответства много на дебелите книги. Сред причините бизнесът да бъде пасивен е не само тежката бюрокрация на банките. Причина е общата влошена инвестиционна среда – неработеща съдебна система, неясна политическа перспектива, тежка административна машина и др. Това кара икономисти да се съмняват в ефективността на отрицателните лихви като механизъм за изваждане на парите от банките и навлизането им в икономиката.
Но целта на БНБ за въвеждане на въпросния отрицателен лихвен процент може да и чисто егоистична. В момента централната банка губи пари. Тя държи при себе си при 0% лихва свръхрезервите на банките, но самата БНБ може или да депозира в Европейската централна банка, или да купи дългови книжа с висок рейтинг. И двете инвестиции обаче са с отрицателна доходност. А това просто означава, че БНБ ще загуби пари. Тъй като отрицателната лихва на ЕЦБ е на ниво от -0.2%, то въведената съща стойност ще нулира загубата за БНБ.
Добрият страничен ефект
Всичките отрицателни стойности могат да донесат един голям плюс за финансовия министър. Налагането на отрицателни лихви ще накара банките да бъдат още по-благосклонни към купуването на ДЦК. Тяхната доходност най-вероятно ще се понижи, предвид повече свободни пари, които търсят някаква печалба. Така предвиденият от Владислав Горанов календар за вътрешен дълг за 2016 г. предстои да бъде презапълнен. Макар повечето финансисти да са смятат, че това олекване на ДЦК е само съпътстващ ефект и едва ли е било водеща цел в решението на БНБ, няма как да не се отбележи, че този положителен страничен ефект идва в много подходящ момент за МФ. За следващата година са предвидени емисии за 5.3 млрд. лв., като в значителна степен те ще са външни. Но и вътрешният пазар няма да „скучае“.
Най-пряк ефект от решението на БНБ ще има в понижение на лихвите по депозитите. Стойностите едва ли ще стигнат отрицателни нива, но потребителите на депозити е добре да се подготвят с по-ниски очаквания за 2016 г. Това естествено е предпоставка за превземане на пазарен дял от свободните средства за взаимни фондове, колективни инвестиционни схеми и директна търговия на фондовата борса. Повече фонд мениджъри обаче са скептични. Може би и малко по инерция. Капиталовият пазар все още се възстановява от стремглавия си срив през 2007 – 2008 г., лишен от ликвидност.
Прилив сега може да промени това приспивно състояние. За да се случи той обаче, капиталовият пазар трябва отново да влезе в погледите на чужди инвеститори. А данните за нестабилния растеж в Европа, съчетани с ниските нива инфлация не дават много поводи за оптимизъм в тази посока.
