Българската телекомуникационна компания – БТК (с търговско название „Виваком“) ще придобие 33% от капитала на футболния отбор „Левски“. Новината, която беше известна от повече от три месеца, най-сетне се формализира на общото събрание на „Левски“ преди дни. И бързо изтече между спортните дописки и репортажи. Зад нея обаче стои доста бизнес, или по-точно стои доста странен бизнес.
Защо влиза БТК
И до днешен БТК не е обявила какви са причините, накарали един телеком да се ангажира толкова отблизо с футболен отбор. Подобно обяснение няма и да видим, просто защото то ще звучи прекалено абсурдно.
Това включване има едно единствено обяснение. Останалите акционери в „Левски“ нямат достатъчно доказани средства, така че да могат да издържат клуба. Самият клуб пък няма как да генерира приходи от дейност, реклама или спонсори, така че да се издържа. А да не забравяме и това, че „Левски“ също има натрупани задължения към НАП, които изпълнява по договорен разсрочен план.
Останалите акционери обаче очевидно имат нещо, с което много други бизнеси в България не могат да се похвалят – механизъм да „накарат“ БТК да влезе в съдружие. Телекомът има всичко на всичко 6 дъщерни структури, някои от които са ДЗЗД и са правени по специални проекти. До момента обаче БТК не е имала каквото и да е участие в спортно дружество. И изведнъж стана най-големият миноритарен акционер в „Левски“.
Акционерното разпределение във футболния отбор, впрочем, така се заплита, че все повече започва да прилича на структурата на капитала на самата БТК.
На общо събрание на футболния клуб акционерите гласуваха капиталът на дружеството бе увеличен от 30 669 974 на 43 669 974 акции.
БТК трябва да купи новоиздадените 13 млн. акции, които представляват 30% от собствеността. БТК ще трябва да внесе 25% от сумата по сделката в срок до 3 месеца, а останалите 75% – до една година.
Кой какво държи в „Левски“
При оттеглянето си от “Левски” през юни 2015 г. Тодор Батков обяви, че „предава“ своите 98% от акциите на Иво Тонев, Александър Ангелов и Николай Иванов. Преди общото събрание, по договорка с Батков, феновете на “Левски” получиха 10% от клуба чрез тръст “Синя България”. На общото събрание бе обявено, че акциите им ще бъдат увеличени до 10% и след увеличението на капитала. Това би трябвало да означава, че с част от сегашния си дял ще се разделят Иво Тонев, Александър Ангелов и Николай Иванов.
Въпреки че вече сме ноември 2015 г., ПФК „Левски“ все още не е публикувал отчета си за 2014 г. Но на проведеното ОСА беше докладвана загуба от 5.7 млн. лв., на фона на разходи за 14 млн. лв. и спад на приходите от билети и спонсори. С други думи, бизнесът не просто не върви. „Левски“ е в състояние на практически фалит и единствено влизането на БТК ще го спаси.
За такава стъпка трябва да има сериозна причина. Като се прибави, че съдбоносното решение на ОСА се проведе само дни, след като на организиран в Лондон спорен търг контролът над „Виваком“ беше косвено сменен и премина в Спас Русев, то въпросите започват да си намират отговори.
КОЙ накара БТК да купи „Левски“
За двамата силни на деня в „Левски“ са приемани акционерите Иво Тонев и Александър Ангелов. Първият е наричан „прокси“ в спорта на премиера Бойко Борисов. Тонев е бивш член на УС на Спортния тотализатор от времето на първото правителство на Борисов. Неговата поява в „Левски“ датира също от предишното управление на Борисов, когато упорито се говореше, че руският „Газпром“ ще стане спонсор и ще влезе в управлението на клуба. После Борисов падна от власт и схемата с „Газпром“ се разпадна.
Александър Ангелов пък е адвокатът, представляващ някои от бизнесите на Делян Пеевски. „Капитал“ например цитира присъствали на последното годишно общо събрание на „Булгартабак“, според които адвокат Ангелов е отговарял от името на компанията на поставяните въпроси. „Булгартабак“ е с неясен мажоритарен собственик, но според бившия мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев, участвал с финансиране в процедурата по приватизация на цигарения холдинг, цигареният производител е собственост именно на Пеевски. Ангелов беше представляващ купувача и в търга за терена и административната сграда на ИПК „Родина“.
По тези причини „Левски“ е приеман за пресечна точка на политически интереси. Интереси, които намират своя допирна точка и в БТК. Така някак логично се стига и до вкарването на телекома в тази непривична роля на донор за футболен отбор. Задача, която ще е свързана единствено с операцията „изваждане“. Но от която най-вероятно има ползи за акционерите в „Левски“ и в БТК на политическо ниво.
