Финанси

Автор Мирослав ИвановПубликувано на 29 ноември 20155 август 2016Категории Финанси Сподели

За връщането на доверието в банкит след случката КТБ цялата система ще бъде посложена на оценка на активите. Това беше една от ключовите точки в платформата на новия управител на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев при избирането. И той е наистна прав. В изпълнение на тази задача БНБ предвиди за следващата година да се проведат серия от стрес тестове.

Идеята обаче катастрофира още преди да се започне реалната дейност по оценката. Причината е колкото тривиална, толкова и сериозна. Обществената поръчка, която БНБ обяви за избор на компания, която да изготви методологията за оценка и да извърши тестовете, финишира в Комисията за защите на конкуренцията. Първоначално кандидатите да оценяват бяха трима, но след отпадането на един от тях до финал достигнаха "Делойт България" и Oliver Wyman.

Компанията, която беше ласирана на второ място – Oliver Wyman, оспорва резултатите от обществената поръчка.  Официалната причина за отпадането на американската компания, която е със световен опит в AQR процедурите и беше консултант на ЕЦБ при оценка на най-големите европейски банки, е високата заявена цена. Oliver Wyman предложиха близо 33 млн. лв. без ДДС, докато предложението на  „Делойт България“ е за 1.57 млн. лв. без ДДС. Това е близо до индикативното ниво, определено от БНБ, което беше 1.7 млн. лв.

И при двете оферти цената не е крайна и предвижда допълнително плащане на човекодни.

На първо място, стряскаща е разликата в офертните цени. Oliver Wyman наистина надскачат в пъти индикативната цена, но те имат своето обяснение и то не просто „ние сме скъпи“. Те нямат поделение в България, а работата по оценката на активите не никак малка. Това означава изпращане на хора на Oliver Wyman от други техни операции или наемане на местни специалисти. Второто, впрочем, е доста по-трудно. Освен това америакнците имат опита от подобни операции и в други страни.

„Делойт България“ пък залагат на това, че имат поделение в България и могат да спестят доста разходи от това. И въпреки това цената буди интерес за доста представители от по-малки одиторски компании в България.

В изискванията на обществената поръчка няма задължение кандидатът да предложи цена на час или точна стойност на човекоден. А това прави трудно обратното разбиване на обявената сума за колко часа работа ще бъде „похарчена“.

Цената на упражнението не най-важната, разбира се. Но ниската сума, с която „Делойт България“ печели, създава предварителни условия за недоверие в крайния резултат от мероприятието, наречено банкови стрес тестове. Ако към това се добави и конфилктъ на интереси, в който „Делойт България“ ще изпаднат като одитори, заверяващи отчета на част от банките, то недоверието се покачва.

А в това време държавата тихо се подготвя за осгуряването на капиталови буфери за банките. Според признанията на председателя на комисията по бюджет и финанси в Народното събрание Менда Стоянова 2 млрд. лв.  са предвидени за „буфер“ за подкрепа на банките през 2016 г. Това са средстава, които присъстват в разчетите за следващата година като възможност за изтегляне на нов дълг. За следващата година може да се наложи „използването“ на заем от 5.3 млрд. лв. от вече одобрения през миналата година от Народното събрание лимит от 16 млрд. лв. От тях 1.3 млрд. лв. са плащания по падежиращ дълг, 1.8 млрд. лв. са за попълване на бюджетния дефицит през 2016 г. Останалите средства – 2.2 млрд. лв. ще бъдат използвани за ликвидна подкрепа на банките, предвид престоящите тестове по оценка на активите на банките.

Формулировката „ликвидна подкрепа“ предизвиква силни съмнения у финансови анализатори. Според тях след стрес тестовете банките може да се окажат изправени пред нуждата от рекапитализиране, т.е навлизане на държавата като акционер. Това е различно от нуждата от ликвидна подкрепа, която се появява при масирано теглене на пари.

Но, разбира се, това може да се установи само след AQR процедурите. А за да завършат, те трябва най-малкото да започнат. Което засега не се вижда как ще стане. КЗК все още не е обявила решението си по жалбата на Oliver Wyman. Ако тя спре обществената поръчка, отмени класацията и постанови ново провеждане, най-вероятно банковите стрес тестове ще се отложат значително във времето. А това едва ли ще донесе повече доверие в системата.

Автор: Мирослав Иванов

Мирослав Иванов се занимава с финансова журналистика повече от 10 години - по-голямата част от тях в печатни медии. Работил е за водещи икономически всекидневници в България, като „Пари“, а след придобиването му от Икономедиа и за наследника му „Капитал daily”. Има опит и от онлайн медии, включително и от поддържания от него блог.  Всички публикации от Мирослав Иванов