„Балонът се надува,
надувайте, момчета,
да стане на парчета,
БУМ!“
Детската песничка за добре надутия и спукан балон сякаш най приляга за събирателен образ на представения от финансовия министър Владислав Горанов държавен бюджет за 2016 г.
Бюджет, който за Горанов е „реалистичен и добър бюджет на фона на общоикономическото състояние на страната и след сътресенията от 2014 г.“. Още в аргументите си при представянето на бюджета Горанов заложи на защитна стратегия и най-вероятно е бил прав. Защото освен от него, думи, че е бюджетът е реалистичен и добър, не се чуха нито от социалните партньори, нито от независимите икономисти.
Какво показват цифрите
Или по-точно, какво очаква Министерството на финансите да покажат те.
Очакваните приходи в държавния бюджет през 2016 г. са малко над 33 млрд. лв., което е 34.6% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Това е с 1.36 млрд. лв. повече от средствата през тази година. Обяснението за очакваното увеличение е по-високата събираемост на данъчно-осигурителни приходи. По тази линия се очкава ръст от 1.26 млрд. лв.
Планираните разходи са 34.8 млрд. лв, което е 39.4% от БВП на страната. Разходите се повичават с 292 млн. лв. спрямо 2015 г.
И тъй като е видимо, че разходите надвишават приходите, то всичко това води към дефицит. За 2016 г. проектът на МФ предвижда дефицитът да бъде ограничен до 2% от БВП, или 1.8 млрд. лв. Минималният размер на фискалния резерв към края на 2016 г. трябва да е не по-нисък от 4.5 млрд. лв.
В проекта на правителството за 2016 г. са заложени лимит на емитирания дълг до 5.3 млрд. лв., минимална работна заплата от 1 януари 420 лв., ръст на пенсиите с 2.1%. Запазва се режимът на плоския данък.
В макроикономически план прогнозите и очакванията за развитието на българската икономика са ревизирани в положителна посока и отразяват по-добро от планираното представяне през 2015 г. и благоприятните тенденции в периода до 2018 г.
„Очакванията за реалния растеж на БВП са през 2016 г. да достигне 2.1 % и запазване на относително стабилни нива на растежа през 2017 и 2018 г., съответно 2.5 % и 2.7 %“, прогнозира МФ.
Изобщо, ако човек чете само прогнозите на МФ, би останал с впечатлението, че икономиката в България се движи страхотно и кормилото е здраво стиснато в правилната посока.
Балонът е много красив, добре надут и дава изящен вид.
Реалностите
Най-точното описание на реалното състояние на икономиката, което намира своята проекция и в държавния бюджет, даде икономистът Владислав Панев – „Държавата е на дрога“. Достъпът до заемен ресурс на сравнително ниски цени и достъпът до еврпейските структурни фондове карат управляващите да не си дават много зор в опитите да ограничат дефицита и да правят реформи. Реформите, впрочем, са ключовата дума. С тази ключова дума идват почти всички правителства в последните 20 години, но рално извършените реформи са твърде малко. Е, така ще бъде и през 2016 г. Това поне е оценката за бюджета на национално-представените работодателски организации. Според тях заложениете очаквания за растеж на икономиката, а оттам и приходи в бюджета са нереалистични. От това следват и опасенията дали изобщо разписаното в него е изпълнимо.
Според Асоциацията на индустриалния капитал в България заложеният ръст от 2.1% на реалния БВП е твърде оптимистичен, като се оцени охлаждането на икономиката в Китай, проблемите в Гърция, и ефектите от бежанската вълна към Европа.
Българската търговско-промишлена палата повтори становището си, което редовно изказва, че преразпределението на БВП през бюджета е твърде голямо и държавата отнема от бизнеса и хората прекалено много.
Още по-критични бяха от Института за пазарна икономика. В свой анализ на Бюджет 2016 г. ИПИ обвиниха МФ в „шизофрения или просто загуба на памет“. Причината е стръмна фискална консолидация през 2016 г., т.е. свиване на дефицита с около 1.4% от БВП. „Миналата година МФ обясняваше, че стъпка на консолидация, която е по-голяма от 0.5-0.7% от БВП, е трудно постижима и съответно нереалистична“, припомни в доклада си ИПИ.
Общото събирателно на всички коментари за бюджета за следващата година е просто: отказ от реформи, без ясна визия за политиките, лишен от реалистична оценка за икономиката, с големия опасения за банвата система.
Последното пролича особено от обясненията на председателят на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание Менда Стоянова. Според нея в планирания дълг през 2016 г. се предвиждат около 2 млрд. лв. за „подкрепа на банките“. Изказването е шикоращо на фона на предстоящата оценка на активите на банките, която БНБ ще проведе догодина. Очевидно още преди да е ясна методиката на оценка, предварителните прогнози показват, че преструктуриране на банки ще има. И то с държавни средства. Това на фона на опразнени Фонда за гарантиране на влоговете звучи наистина застрашително.
Единичен ефект
Особено слаба точка в приходната част на бюджета за 2016 г. е очакването на приход от 600 млн. лв. на концеция от „Летище София“. Това в максимална степен прилича на търсен приход, който просто да замаже нуждата от тези средства така, че да не стоят в дефицит изначално. Тази сделка е сложна за постигане и до голяма степен нералистична. На първо място тя предполага еднократно плащане от концесионер на значителна такса. А това е в пълно противоречие с нормалните принципи на концесиониране. На второ място, дори и да се случи, парите от сделката трябва да отидат в Сребърния фонд за подкрепа на пенсионната система. Очевидно, че плановете са законът да бъде „надскочен“ и парите от концесията да бъдат буквално изядени за година. Ако сделката обаче се провали, това ще рефлектира моментално в по-голям дефицит и съответно дълг.
Така държавата трайно навлиза в спиралата „дефицит – дълг“, но вече има и първите данни, че заемите към България не са на онези неприлично ниски цени. Преди по-малко от седмица по странно секретен начин МФ преотвори глобални облигации за 50 млн. евро, пласирани в условията на частно предлагане с по-голяма отстъпка.
Което е сигнал, че или на касова основа бюджетът е толкова изтънял, че не може да направи разплащания, или сделката е с елмент на сериозна корупция, защото ощетява държавата.
Но при всички случаи, последната сделка с държавен дълг е сигнал за тежки премеждия през 2016 г., много далеч от напудрената представа за икономиката, която министърът на финансите Владислав Горанов чертае.
