Представителството на Европейския парламент в София организира на 19 ноември кръгла маса на тема „Рискове пред свободата на изразяване“, съпътствано с представяне на тазгодишния лауреат на наградата „Сахаров“ Раиф Бадауи. Гост на събитието беше Александра Жьонест, ръководител на представителството на Фондация „Репортери без граници“ в ЕС. Помолихме г-жа Жьонест да коментира изказаното в тв предаване пред Екип Инфохолици от председателя на комисията по културата и медиите в българския парламент Полина Карастоянова становище, че класацията на Фондация „Репортери без граници“ за свобода на словото е необективна. Предлагаме коментара. Очаквайте участието на Александра Жьонест във видеоформата ни „Инфохолиците в действие“:
Да се правят сравнения, наистина е трудно и наистина ние работим по определени и общи критерии. Имаме методология, а сегашната е в сила от 2002 г. като нашият индекс е изработван в партньорство много други престижни и авторитетни, и международно признати организации- например „Фрийдъм хауз“, „Индексът на цензурата“ и „Федерацията на европейските журналисти“.
Публикуваме не само нашите доклади, но публикуваме и се съобразяваме с онова, което другите публикуват. Методологията е много стриктна. Не е нещо, което вършим сами и то не отразява само нашето мнение.
Всъщност една друга организация от Италия, твърди, че вие трябва да сте още по-надолу в класацията, защото при тях имало повече докладвани случаи на нарушения, отколкото в „Репортери без граници“. Разликата е, че те не проверят всеки случай по два пъти, както правим ние, преди да го приемем за доказан факт. Сериозността на нашите класации и решения коя страна къде се намира – дали по-нагоре или по-надолу, това не е решение на един човек – например на мен, това е нещо, което се уточнява съвместно и като резултат от партньорство.
Благодарение на средствата, отпуснати от Европейската комисия ние членуваме в една международна мрежа с британската организация „Индекс на цензурата“, вече имаме и платформа, която се нарича „Картографиране на медийните свободи“ и всеки може да влезе в нея и да провери състоянието, а освен това представлява и база данни, където може да бъдат докладвани и съответно документирани всички нарушения на тези права и свободи, на които вие сте били свидетел или някой друг е бил свидетел и вие просто сте отразили факта. На тази основа ние сме тези, които правят двойната проверка на фактите – ако има някаква личностна или друга регионална причина за преднамерено изкривяване на информацията и фактите – то тогава обикновено не се намира втори източник, който да потвърди.
Аз съм журналистка, работила съм го това пет години в „Агенция Франс Прес“ и от новинарската практика знам, че правилото за поне два източника работи. Ако нямате два източника – минавате с един, цитирате го и изразявате съмнение в пълната достоверност на твърдението. Това е въплътено и в нашата методология и е международно утвърдена практика.
И още нещо, знам от практиката, че всяка информация, която е притеснителна за някого би следвало да се разследва критично. Затова и посрещам с разбиране вашите критики, но не съм аз човека, който носи пълната отговорност за това. И разбира се – да сте наясно, че нашите доклади са резултат от един много дълъг процес. Затова мога да кажа, че методологията ни е много прозрачна, тя може да бъде проверена дори онлайн на нашия уебсайт – и там подробно обясняваме методологията ни.
С.Т.: Само че тук въпросът е малко по-различен. Не се съмняваме в критериите на „Репортери без граници“. Ще се радваме г-жа Жьонест да коментира изказването на председателя на комисията по културата и медиите към българския парламент. Тя се усъмни в обективността при критериите на фондация „Репортери без граници“.
Същата тази комисия вече повече от една година нарушава Закона за радиото и телевизията, като не предлага на парламента да се направи ротация в състава на Съвета за електронни медии. Членовете на Съвета за електронни медии имат 6-годишен мандат и се прави ротация. Заради бездействието на ресорната парламентарна комисия, Съвета за електронни медии работи, може да се каже, че от гледната точка на правната логика, да не се допуска правен вакуум, но от гледната точка на общественото мнение Съветът е абсолютно без авторитет.
На практика, когато говорим за предизвикателствата пред свободата за изразяване в България, ние имаме едно съдружие между трите власти – парламентът не изпълнява Закона за радиото и телевизията , правителството насочва европейските средства, към послушни медии, съдът се разправя с журналистите. По този начин са си разпределили ролите трите независими по конституция власти в България. Затова очакваме коментар за поведението на председателя на комисията по култура и медии.
А.Ж.: Разбрах, че въпросът за методологията не е бил ваш. Но все пак е добре да знаете как ние правим нашата класация. Да коментирам реакцията на председателя на комисията – не мога да уважавам такова поведение. Не става въпрос за достоверността на нашата информация и мнение. Не искам да кажа нещо, което е грешно, примерно от юридическа гледна точка. Но очевидно те се престарават и правят повече по отношение на контрола над медиите. Това не е нещо, което следва да се прави и онова, което ние можем да предприемем, е да докладваме за този проблем, ако желаете? Дайте ни информацията! Моята последна публикация за България беше за Атанас Чобанов. Ние получаваме информация и докладваме за нея публично – в международен план, на нашата уебстраница. Новината, която публикувахме за Атанас Чобанов е, че е жертва на кампания за оклеветяване от определени медии тук, а ние знаем кой стои зад тях – олигархията, вие знаете коя.
