Атентатите и медиите у нас

Трагедията в Париж

Атентатите и медиите у нас

Каква е разликата между социалните, комерсиалните и обществените медии

Публикувано на Категории Медии Сподели

Според свидетелства на наши сънародници, живеещи в близост до местата на атентатите в Париж, първите гърмежи са се разнесли около 10 часа вечерта. Парижкото време е с час назад от Софийското, значи у нас е било около 23 часа.

Тревожната новина веднага изпълни социалните мрежи. Във фейсбук бе създадена специална страница Paris Terror Attacks, която да информира за българи които са в безопасност в Париж

Нова телевизия съобщи за инцидентите още в емисията си в 23:30 часа. Което не попречи на Милен Цветков да се интересува в своя час – непосредствено  след късните новини на Нова – каква  била връзката между големината на носа, размера на обувките и мъжкия пенис.

Но телевизията е комерсиална и прави каквото може. Държавната БНТ, която получава бюджет от данъкоплатците, дори и защото е елемент от националната сигурност, та трябва да държи данъкоплатците в час, информира българското общество едва в 10 часа на следващия ден.

Преди това в предаването „Библиотеката“, водещият Георги Ангелов беше прочел във фейсбук, че много харесват предаването, ала недовидял тревожните постове за атентатите. Георги Ангелов е франкофон и съм сигурен, че го тревожи ситуацията в Париж. Най-вероятно новинарите, не са му разрешили, макар и в откриването на предаването поне да анонсира, че все пак БНТ има намерение да ни осведоми за ставащото във Франция. Вероятно са решили да запазят лъвския информационен пай за себе си. Но другите големи телевизии вече ги изпревариха.

Ако и тайните ни служби работят с темпото на явната ни обществена телевизия, само един Господ Бог може да ни опази от терористите.

 

Категории Медии

Автор: Кин Стоянов

Кин Стоянов е журналист, писател и общественик, звършил специалност Философия в СУ "Св. Климент Охридски".. До 1992 г. се занимава основно с журналистика. Автор на книгите: „Камъчета за късмет“,„Ориентиране в обстановката“,„Гражданинът щастливец“ и други.През 1995-97 г. е главен редактор на издателство „Отечество“ и съюзен секретар на Съюза на българските фондации и сдружения. От края на1992 г. до 1995 г., както и от 1997 г.до 2005 г. е изпълнителен директор на Националния дарителски фонд„13 века България“. Дълги години работи като журналист.Сътрудник на в. „Стършел“;редактор в сп. „Смяна“; заместник-главен редактор на сп. „Български журналист“ и заместник-главен редактор на в. „Демокрация“.Основател и главен редактор на в. „Щастливец“, който списва заедно с покойния си баща Радой Ралин и Борис Димовски. Работил е в Българското национално радио в тандем с колегата си Емил Янев.

2 коментара към “Атентатите и медиите у нас”

  1. Така е, но още по-интересна е реакцията на "държавниците". Не можаха да ги събудят ли, или чакаха нареждане как да реагират, не е ясно, но единствено недоразумението, наречено външен министър, се беше изказало до 10 ч. сутринта. Слава богу, че Бойко се събуди и откри, че това е 11 септември за Европа. На кого другиго би му хрумнало! Човек вече дори не може да се засмее, толкова е тъжно!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *