Нека си го кажем с ръка на сърцето, 24 часа са непосилно дълъг срок за невротизираните от житейските несгоди български избиратели. Избирателния кодекс изисква през денонощието преди изборния ден гражданите с избирателни права да изпаднат в размисъл…
Че в предстоящия утре изборен ден няма никаква интрига, това Студия Трансмедия вече коментира. Просто става дума за едни 8 милиарда лева от еврофондовете, които ще бъдат финансовото канапе на новоизбраните местни управници. В оптимистичен план, тъкмо това обстоятелство можеше да ни направи свидетели на една мечтана предизборна кампания. Кампания, в която кандидатите да сблъскат визии за това, как тези милиарди левове ще бъдат насочени в направления, които да издърпат България от позорното, ала традиционно последно място в Европейския съюз по какво ли не. Нищо подобно. От предизборната надпревара разбрахме най-вече, че кримиконтингентът се е устремил към местната власт. Осем милиарда са това. Не е шега работа. Будещите респект йезуити биха се изненадали от откритието, че у нас тяхната максима „Целта оправдава средствата“ е генно модифицирана в „Целта е да се оправдаят средствата“.
Колкото до управляващата конфигурация, там надпреварата приличаше на следния позабравен виц:
След като младотурците извършили държавен преврат в Османската империя, предишните велможи ги поканили на вечеря, за да обсъдят важни за управлението въпроси. На трапезата изобилствали изискани ястия, извадени сякаш от 1001 нощ. Но пред всеки сътрапезник имало лъжица, голяма и дълга повече от метър, та никой не можел да хапне от ястията с такъв прибор. Тогава предишните велможи хванали своите лъжици и започнали да хранят с тях гостите си. След което накарали младотурците да нахранят тях със своите прибори. Така в империята се консумирала властта.
Това не ви ли напомня на един познат столичен модел на управление? Модел, наречен на кмет, който пък носеше във фамилията си името на българската столица? Проследихте ли дебатите между представителите на парламентарното мнозинство в предизборната надпревара? Имаше ли дебати? Забелязахте ли сблъсък на принципна основа? Или това бяха по-скоро декларации, в които кандидатите се пазеха да не навлизат в чуждата територия? Дали да не наречем Избори 2015 „Вотът на дългите лъжици“? Така де, да има келепир за всички! Както става със субсидиите за политическите партии. Лъвският пай отива при получилите най-много гласове. За по-малките – по-малко.
Затова изборът трябва да се превърне в най-личното достояние на човека. Дано утре, преди да тръгнем към урните да сме направили своя верен личен избор. А дотогава, в деня за размисъл Студия Трансмедия ви предлага своя минисериал от предаването „Денят разказва“ за "Шедьоврите на българското изборджийство". Приятно гледане и дано намерите в епизодите достатъчно материал за размисъл!
Сюжетът на 28. 09. 2015 г.: 1. СЛЕДОСВОБОЖДЕНСКИТЕ ГОДИНИ – школата на Ганю Балкански, Филю Гочоолу, Танас Дочоолу, Спиро Копоя, Топал Мустафа и Данко Харсъзина.
Сюжетът на 05. 10. 2015 г. : 2. ЕВРОПЕИЗАЦИЯ ПО БАЛКАНСКИ ИЛИ КОЛКО СТРУВА ЗЕСТРАТА НА ВЛАСТТА – как между двете световни войни държавата иззема сопата из ръцете на Бай Ганьо – со кротце, со благо, со доста кютек; с изборна аритметика, партийно инженерство и безпартиен вятър…
Сюжетът на 12. 10. 2015 г.: 3. ИЗБОРИ БЕЗ ИЗБОР – изборджийски практики и манипулации от 20-те и 30-те години
Сюжетът на 19. 10. 2015 г.: 4. КАК СЕ ПЕЧЕЛЯТ ИЗБОРИ СЪС 101 ПРОЦЕНТА – практиките на Народната власт
