Спешната помощ не е за хипертоници

Припаднал ватман чака спасение

Спешната помощ не е за хипертоници

Как нараства пропастта между пациенти и лекари. Среднощен диалог

Наскоро здравният министър д-р Петър Москов се похвали, че, след проведеното по негова идея сливане на спешните центрове в София-град и областта, екипите на ЦСМП достигат до нуждаещите се много по-бързо. Както се казва, това би било чудесно, ако е истина. Но

други са фактите, а пред тях и боговете мълчат

На 7-ми този месец десетки пътници в столичния трамвай номер 22 станаха свидетели на  опасен инцидент. Водачът на транспортното средство почти припадна, обаче успя да спре трамвая. Инцидентът блокира движението в посока – гара Подуяне. Прилошаването се случи на разстояние  една спирка от УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ” и в голяма близост със столичния Център за спешна медицинска помощ.  Пътниците масово звъняха на телефон 112, от където ги прехвърляха на Спешна помощ, но линейка се появи едва след 20-ина минути. Доста по-експедитивни бяха инспекторите по градска мобилност и пътните полицаи, които изпревариха лекарския екип. Нямаше жертви, но хората възмутени питаха:

каква е ползата от сливането, къде са бързината и ефективността?

Същият въпрос си задават повечето столичани, потърсили наскоро спешна помощ. Ето какво споделя пациентка:

„На 7-ми срещу 8-ми октомври се събудих със силна болка в главата. Беше полунощ. Премерих кръвното си налягане и  реших, че  е разумно да позвъня на 112. Съобщих току-що отчетените стойности – 190 на 110 мм живачен стълб. Операторът от „Национална система 112”, прие информацията с резервираност на робот. Моят проблем не влизаше в задълженията му, а може би човекът не знаеше, че при такова налягане на кръвта настъпва инсулт или инфаркт  или пострадалият направо се пренася в друг, по-хубав свят. След около 5 минути ме свързаха със Спешна помощ. Докато чаках звучеше  „Малка нощна музика”. Нали, си представяте как действа мелодия, ако нямаш настроение за нея и зверска болка цепи главата ти! В такива моменти осъзнаваш величието на  гробната тишина.  Най-после остър женски глас ме попита защо се обаждам. И започна диалогът:

      – Имате ли изокет? – скара се гласът

– Не, нямам.

Ами, купете си.

      – Значи, сега да отида да си купя изокет?!

Часът беше около 12 и половина през нощта. Прииска ми се да чуя малко повече за  това животоспасяващо средство – как се ползва (като спрей и на таблетки), в каква дозировка. Исках също да уточня, че се чуствам като ударена с чук и ще пратя някой от близките си до денонощната аптека. Обаче всичко премълчах пред категоричния съвет:

      – Купете си каквото ви е по джоба.

      – Ама, тук не става дума за цената…

      – Става дума, че викате лекар, а нямате никакви лекарства за сваляне на кръвно… Хипертоничните кризи не са приоритет на Бърза помощ. Вземете две лъжици канела и кисело мляко и ги изпийте.

      – Това ли ми препоръчвате?

      – Да! Природно средство.

      – Вие как се казвате?

      – Няма да ходя в дипломатическия корпус, че да ви се представям.

Беше очевидно – медицинското лице на телефона е лишено от етичен подход към търсещите помощ пациенти, но е на „ти” с народните церове, щом ми предлага подправка за сладкиши с известен ефект при умерено повишено кръвно налягане. Не посмях да попитам от къде да си купя канела в този тъмен час. Просто затворих. На сутринта се свързах с личния си лекар.” (Сайтът разполага със запис, удостоверяващ автентичността на среднощния диалог.)

Сигурно всеки втори българин може да разкаже подобни случки за себе си или за близките си и с категоричност да заяви своето

дълбоко разочарование от днешната спешна помощ

Може би медицинското лице на телефона е натоварено със задължението да дава съвети, но едно е да получиш инструкции, за да ги спазваш докато дойде медицинския екип, съвсем друго е някой арогантно да ти препоръча нощна обиколка по аптеки и супермаркети. Не е чудно, че след подобен разговор болният и семейството му се настройват негативно към онези, които все пак пристигат, за да окажат реална помощ.  Не е чудно, че пропастта между лекари и пациенти расте и вероятно ще стане непреодолима, особено ако триажната система за спешна помощ се прилага от хора, като дежурната, препоръчваща фолклорни средства при тежка хипертония. И най-вероятно конфликтите няма да спрат, дори ако медицинските екипи пътуват, придружени от полиция, както преди време предлагаше здравният министър д-р Петър Москов. Също безрезултатно се оказва обединението на спешните центрове в София-град и областта, а описаните неприятности са само частица от инцидентите в столицата. Не е трудно да предположим какво се случва и в околностите.

Още по темата:

http://Помощ за спешната медицина! http://transmedia.bg/586

http://Илюзии в родното здравеопазване http://transmedia.bg/205 

Категории Моделът

Автор: Ваня Шипочлиева

Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. е завършила медицина във ВМИ  - София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Придобила е специалност по социална медицина и организация на здравеопазването. Защитила е дисертация за ролята на медиите в процеса на здравната реформа. Автор е на стотици публикации в научни и популярни издания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *