Ако се проведе световен референдум, гласуващите в подкрепа на съществуващата практика на ООН за санкции биха били с 11 пункта повече в сравнение с противниците на санкциите. 50% биха били за санкции и 39% биха били против тях. Сред големите нации Индия води групата на държавите, които са на страната на санкциите, докато Китай е начело на групата на тези държави, които са срещу санкциите. Сред изследваните 61 страни, 49 страни подкрепят санкции, 11 са против и 1 е на границата между двете позиции.
Проучването, като своеобразен заместител на световен референдум, е проведено в 61 страни по света сред повече от 60 хиляди мъже и жени, от УИН/“Галъп интернешънъл“. Това е водещата световна асоциация в пазарните проучвания и проучванията на общественото мнение и дейността и у нас е представена от „Галъп интернешънъл болкан“. Проучването се представя като политическа нота до генералния секретар на ООН по време на откриването на юбилейната 70-та сесия на Генералната асамблея на ООН, която се открива в Ню Йорк. Подробности за проучването можете да намерите на: http://wingia.com/en/news/global_survey_shows_the_world_favours_sanctions_against_united_nations_violations/312/
Изследването се базира на ежегодна традиция, инициирана и проектирана под ръководството на д-р Джордж Галъп от 1977 г. насам.
Докладът от проучването е изготвен в сътрудничество с базираната в Женева организация Global Governance Unit. Анкетиранитe са избрани чрез представителна извадка, за да представят вижданията на световното население – на фона на гледните точки на държавите.
Изследването се фокусира върху шестте вида въпроси, които теоретично могат да предизвикат санкции. Това са: непредизвикана военна агресия срещу друга държава, геноцид върху групи в дадена страна, нарушения на договори, свързани с въпросите на ядрените технологии, подкрепа на терористи, отстраняване на демократично избрано правителство и нарушаването на договорите за защита на околната среда. Индексът на резултатите е изграден чрез обобщаване на мненията по всички 6 вида санкции и изчисляване на разликата между положителни и отрицателни дялове.
ЕВРОПА
Всички части на Европа – в Европейския съюз и извън него – бяха включени в проучването на УИН/“Галъп интернешънъл“.
Обобщено, 61% от европейците подкрепят санкциите на ООН, а 24% са против тях, като по този начин тези се получава средна оценка от 37 в подкрепа на санкциите на ООН.
ЗАПАДНА ЕВРОПА
Като цяло, страните от Западна Европа показват подкрепа за политиката на санкции, в сравнение с други части на света. Финландия, Австрия, Португалия, Италия, Германия, Холандия, Швеция и Ирландия намират своето място сред топ страните в класацията с крайни резултати над 40. Великобритания е малко под този резултат. Франция е единственото изключение – със средната оценка от 21.
ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА
Страните от Централна Европа, като Полша (нетен резултат 26) и Чехия (44), показват масови настроения към санкциите подобни на тези в страните от Западна Европа.
Латвия очевидно е специфичен случай. Като част от бившия Съветски съюз, страната автоматично може да се причисли към Източна Европа. Въпреки това, като член на ЕС, Латвия лесно може да се класифицира и като част от Запада. Прибалтийската страна има много висок среден резултат на подкрепа на санкциите (48), което вероятно се дължи на настоящата ситуация с Русия и политиката на санкции се разглежда като политически инструмент за защита.
Като цяло е възможна хипотезата, че страните от Западна Европа в по-голяма степен подкрепят санкциите (във връзка с определена културна и историческа традиция). В същото време важно обстоятелство е дали дадена страна е (или е била скоро) част от процеса на санкции – страна обект на санкции или пък страна, която разчита на санкциите като инструмент срещу съседи и т.н.
БАЛКАНИТЕ
По-близък поглед върху балканските страни потвърждава последното. Например, има очевидни различия между страните, които не са имали проблеми със санкции и тези, които са били обект на санкции наскоро. От една страна сравнително ниското средно ниво на подкрепа спрямо санкциите, измерено в Сърбия (-5), например, очевидно е резултат от неотдавнашния опит на Сърбия като обект на определени санкции. От друга страна, България (41), Турция (39), Гърция (27) и Румъния (17), например се доближават в по-голяма степен до страните от Западна Европа, отколкото до своите балкански съседи.
Страните от Западните Балкани попадат в дъното на класацията – Косово (9); Македония (0). Изключение в този регион е Босна и Херцеговина (25).
ИЗТОЧНА ЕВРОПА
Историческите и културни особености, както и текущия политически процес повлияват на масово мнение в страните от Източна Европа, извън ЕС и това създава разнородна картина на общественото мнение. В Армения (поддръжник на санкции със средно ново от 89% – номер едно в класацията), например се отчита широко чувствителност към санкциите по разглежданите въпроси, като обяснение в това можем да търсим в проблемите на арменския геноцид, проблеми със съседите и т.н. Украйна пък очевидно показва по-високи нива на тревожност, които могат да бъдат свързани с настоящата ситуация с Русия, а това води и до по-високи средни нива на подкрепа на санкциите от 53%.
Изглежда, руснаците правят разлика между санкциите на ООН и текущите западни санкции. Тази хипотеза вероятно обяснява и относително високата средна стойност на подкрепа в Русия от 23%. Грузия има най-ниската средна оценка (8%) в този регион.
БЪЛГАРИЯ
Със среден резултат 41 България е сред подкрепящите санкциите. В данните от България няма съществени различия между различните демографски групи. Въпреки това има очевидно по-ниска подкрепа за налагането на санкции, когато става въпрос за премахване на демократично избрано правителство. Трябва да се отбележи, че дори и на този въпрос около половината от българите одобряват санкциите, но около 30% не ги подкрепят.
