Автор: Виталий Портников
Това, колко различно реагират в Европа и в Русия на кризата с мигрантите, повдига въпроса за същинския цивилизационен разлом, който само се засилва с годините.
Изглежда, ужасени би трябвало да са самите европейци, на които им дойде такова сериозно изпитание. Но в Европа и политиците, и медиите, и обикновените граждани преди всичко са съсредоточени върху това как да решат проблема и да помогнат на бежанците. Вопли и стенания по повод ужасните мюсюлмани, нехигиеничните мигранти, загиващата Европа няма да чуете. А ако чуете – то ще е в подозрителна близост до руските граници. Там, където не много отдавна бяха териториите или на Съветския съюз, или на Варшавския договор.
А в самата Русия други са емоциите. Някои смятат, че най-сетне дойде краят на проклетата Европа, бежанците ще я схрускат и дори няма да се задавят. Някои са огорчени, че вече няма да я има приятната „стара дама“: ни в музей да идеш, ни на плаж, ни в Милано по бутиците да се пошляеш – „те“ са навсякъде. Бедните тъпи европейци! Нищо не разбират. Но ние ще им обясним!
Но няма нужда, не си правете труда. Европа затова е и Европа, защото е успяла през войни и революции да стигне до уважение на човешката личност. И всеки път, когато личността се сблъсква с държавата и законите, се опитва да разбере как да се помогне на човека, а не на държавата. Затова в европейските страни е така комфортно и не ти е обидно да си жив. Русия затова е и Русия, защото не можа да си направи правилните изводи нито от войните, нито от революциите – тя така си застина в скалозубовско-фамусовско* положение, което в Европа се е смятало за анахронизъм дори по времето на Грибоедов.
Русия е чудовищно несъвременна държава именно поради своята безумна, непостижима, недопустима за бивша империя ксенофобия, залагаща на система от ценности, в които от почти неприкритата ненавист към различното, друго няма да се намери. Може би това е заложено в самата имперска история – когато руснаците в качеството си на колонизатори са се местели по цялата територия на огромната страна, а към тях самите никой не идвал – и заради липсата на елементарна инфраструктура за „другите“, и заради субективни забрани – от царските декрети за „уседналостта“ до съветските закони за „жителството“. Руснаците се срещнаха със съседите си по империя едва след нейния окончателен крах, когато започнаха вълните от трудова миграция. А като се срещнаха – не се влюбиха един в друг. Презрението, с което Русия се отнася към жителите на Кавказ (включително и към руснаците там) и в Централна Азия, и в Европа, подобно отношение е работа на неонацисти и прочие маргинали.
Руският човек гнусливо отвръща поглед от чернокожите и мюсюлманите в Европа, които някак си той би искал да види като бели и арийци – сякаш той, руснакът, не е победителят над Хитлер, а е самият Хитлер – и не осъзнава, че съвременна Европа никога не е била „бяла“. В нейния юг някога е съществувала причудлива смесица от християни, мюсюлмани и евреи. Нейният изток е бил населен с еврейски квартали и цели градове – моля за извинение, но нейните жители се отличават от останалите европейци примерно така, както са различни новите бежанци: по дрехи, език, традиции – по всичко. И тези хора са били стотици хиляди. Милиони.
В Руската империя също е имало такива квартали и такива градове – в рамките на „уседналостта“. Но властта под натиска и дюдюкането на благодарните жители, повечето от които евреи не са виждали, разселвала тези хора из страната и правела живота им непоносим. И те станали бежанци – същите, каквито са и днешните. И те са имали своите кораби, своите жертви, своите надежди. Само че ги приела тогава не Европа. Тези хора в крайна сметка станали активни участници в строителството на съвременните Съединени американски щати. И днес потомците на тези, срещу които дюдюкаме, в своето ежедневие се ползват от достиженията на тези, от които те с такова наслаждение се отървали. Не прекалихме ли малко с присмеха? Може би е време да пораснем.
Съвременна Русия е държава, чието бъдеще ще решават наплашени тийнейджъри-акселерати. Иначе в главите им би се завъртяла мисълта, че сред мигрантите, които сега се опитват да намерят своето място в Европа, може да се окаже бащата на велик учен, който ще произведе революция във физиката, майката на гениален пианист или на знаменит кинорежисьор. И може би самият този знаменит режисьор или актьор вече е слязъл на някоя Лампедуза – да, той е само на пет години и е успял да оцелее, а утре същите руснаци, които си разказват един на друг за „мръсните мигранти“, ще се редят на опашка да гледат неговия филм. Или може би за филма на момченцето, родено в Подмосковието от имигрантка от Узбекистан? А заедно с тях може би ще се роди велик руски пианист – син на киргиз и кабардинка. Този пианист също ще има знаменит син, който ще направи значими открития и ще възроди руската космическа програма, напълно разрушена през последния период от управлението на Владимир Путин.
Или вие самите си мислите, че гениите се раждат само в руски семейства?
Превод: Рени Нешкова
*Скалозуб и Фамусов – груби, необразовани и несъобразителни герои на Грибоедов („От ума си пати“)
