Има телесни увреждания, чиято първопричина остава загадка. Едно от тях е болестта на Паркинсон. Предполага се, че е резултат от действието на множество фактори – наследствени, обменни, токсични. От огромно значение е преживеният силен стрес. Доказателство за това са факти от историята. Според проучвания на д-р Жон Мърфи, вицепрезидент на болница „Danbury” в САЩ, нацисткият лидер Адолф Хитлер е страдал от паркинсонизъм след Сталинградската битка. През последните години от живота си каталунският сюрреалист Салвадор Дали е поразен от болестта, а малко преди това в спалнята му избухва пожар и художникът претъпява изгаряния, отбелязват неговите биографи. Сред известните личности с Паркинсон е папа Йоан Павел II, за чието страдание Ватиканът признава публично 22 години след покушението срещу главата на римокатолическата църква, извършено на 13 май 1981 година.
Днес близо 2% от хората в света са засегнати от паркинсонизъм. Според статистиката у нас потърпевши са около 15 хиляди, но най-вероятно са много повече – може би 30 хиляди, твърдят от Сдружение за достоен живот на паркинсониците в България /СДЖПБ/. То е организирано с цел да обединява и подпомага пациенти с болестта, носеща името на британския лекар д-р Джеймс Паркинсон, който пръв я описва.
Проявите на неврологичното страдание
обикновено се пренебрегват в началния си стадий. Причината е, че са нетипични. Например, безпокойство, нерешителност, затегнат стомах, замъглено зрение. После идват болки в раменете и врата, непохватност в ръцете и краката, лека скованост, които също не са характерни симптоми. Предвестник на болестта понякога е промененият почерк. Той може да стане много ситен и разкривен. Постепенно с времето настъпват треперене в покой, повишен мускулен тонус, нестабилност при ходене.Тези оплаквания налагат незабавна консултация с невролог. При липса на лечение треперенето на ръцете и краката се засилва. Явяват се затруднения в началото и края на движенията. Говорът става тих и бавен. Лицето застива с немигащи очи, полуотворена уста и пълна липса на реакция към околните. То сякаш се превръща в маска. По-нататък положението става още по-тежко – болният губи равновесие, заспива внезапно, изпада в депресии, силно се нарушават неговите интелектуални възможности. В по-късни стадии възниква дезориентация във времето и пространството. Пострадалият е объркан и халюцинира.
Тежката фаза може да се избегне
като отрано се започне медикаментозно лечение. Терапията се основава на факта, че пациентите получават увреждане на мозъчните клетки, които синтезират веществото допамин, участващо в регулирането на редица процеси в организма. Първоначално се изписват медикаменти за предпазване на мозъчните клетки. Основен проблем при този подход е, че антипаркинсоновите лекарства действат за много кратко време. За да излезе от скованото състояние, пострадалият поглъща по-голямо количество от необходимия му медикамент, но така надвишава горната поносима граница за съответния препарат. В резултат се появяват неволеви движения. Създава се порочен кръг, а изходът от него е само един – прецизна дозировка на лекарството. Тя може да се постигне чрез постъпване на малки дози от медикамента директно в стомаха и по-точно – в дванадесетопръстника. Ето защо през последните години у нас се въведе т.нар.
перкутанна ендоскопска гастростомия
Това е лечебен метод, при който с катетър през кожата на коремната стена се влиза в стомаха. От там катетърът стига до дванадесетопръстника, където целебното средство навлиза чрез специална помпа, капка по капка. Уредът може лесно да се регулира от болния или близките му. Носи се на кръста с помощта на колан. Така пациентът си осигурява съвсем точно необходимата доза, блокираща проявите на паркинсонизма. Тя е строго индивидуална. Много важно е човекът да няма други увреждания, стомахът и червата му да са здрави, да не е пълен и с отпусната коремна стена. До този метод се прибягва, когато са изчерпани всички останали възможности за овладяване на болестта. Лечението не е ново в света, но у нас си пробива път бавно и трудно, поради високата си цена.
Категории Консулт
