Доц. Андрей Андреев е един от водещите български офталмолози. Началник е на Клиника по очни болести при Националната многопрофилна транспорта болница „Цар Борис III” и е ръководител на Медицински център „Очна клиника Ден” в София. Член е на Американската академия по офталмология, на Европейското дружество по катарактална и рефрактивна хирургия, както и на редица още международни и български офталмологични организации.
– Доц. Андреев, как се нарича последната новост, която въвеждате в очната хирургия?
– Преди около 25-30 години катаракталната хирургия на лещата, беше революция в терапията на очното перде и аз бях от първите офталмолози, които започнаха да я прилагат. Сега за втори път в своята кариера въвеждам друго, съвсем ново за България лечение. Нарича се ламеларна кератопластика.
– Ще Ви помоля да поясните популярно този иновативен метод, но преди това се налага да ни запознаете с обекта на неговото действие – човешката роговица…
– Като част от оптичната система на окото, роговицата провежда и пречупва светлината. Абсолютно прозрачна е. Тя почти не се променя от осмата година нататък. Не се храни от кръвоносни съдове, а от течностите, които са в окото. /Храненето се извършва чрез дифузия и осмоза./ Все още не знаем всичко за роговицата и нейните структури. Това е уникална тъкан. Напомня за часовниково стъкло, през което виждаме цвета на очите. Ако роговицата потъмнее и започне да страда по някакъв начин, задължително трябва да я лекуваме, защото зрението се влошава и се стига до слепота.
– Кои фактори най-често увреждат роговицата и как тя реагира?
– Единственият начин, по който тази тъкан реагира, е да намали прозрачността си. Това се случва под действие на възпалителни процеси или някаква травма. Значение имат и възрастовите промени. Потъмняването на роговицата възпрепятства проникването на светлината и човек рязко намалява своите зрителни способности или направо ослепява. Единствената възможност за лечение е хирургичната намеса, т.е. кератопластиката.
– Представете накратко тази операция.
– До преди 10-15 години най-разпространена беше перфоративната кератопластика, при която роговицата се заменяше с цялата си дебелина. За целта в потъмнялата тъкан се изрязва кръг като пръстен и на това място се поставя т.нар. шайба със същия размер и дебелина, която се взема от донор. Той винаги е мъртъв. Хубавото при присаждане на роговица е това, че тя е аваскуларна /т.е. няма кръвоносни съдове/ и вероятността да се развие реакция на отхвърляне е минимална, за разлика от останалите големи трансплантации – на сърце, бъбрек, черен дроб и т.н. От няколко години, поради бурното развитие на новите методи в медицината, възникна огромен интереса към ламеларната кератопластика.
– Какви са предимствата на новото лечение?
– При някои болести се засягат определени слоеве от роговицата. Техниката стигна до там, че днес можем да премахваме само увредения слой, наранената ламела /пластинка/ и да я заменяме със същия размер ламела от донор. Така се оперират само засегнатите клетъчни редове от собствената роговица. По-бързо се възстановяват качествата й. Нормално роговицата е с дебелина 550 микрона. Присаждаме средно 20-30 микрона, но с тях връщаме цялата светлина на света. При перфоративната кератопластика правим отвор и зашиваме. По новия метод само обелваме и изрязваме. Целостта на окото се запазва. Избягва се по-сложното и по-опасно вмешателство. Обикновено операцията трае около час, в зависимост от сръчността на хирурга, както и от възрастта и здравословните проблеми на болния. Действа се под микроскоп. Това наистина е една от най-трудните хирургии, но при нея не се уврежда общото състояние на пациента и по тази причина следоперативен възстановителен период почти няма. А успехът е истински благодат – невероятно е чувството, когато осъзнаеш, че на някого си върнал светлината.