"Учен юрист с международно признание, надарен също с писателски дарби, прозорлив и аналитичен ум, с изключителни интелектуални способности, скромен, честен, лъчезарен и признателен човек" – определя го швейцарският банкер Жюст Марк Андрие…
Сънародникът му Робер Патри, експерт правист, добавя: „Голям патриот с благородно сърце, взискателен към себе си, както и към тези, които имаха честта да работят с него, той криеше зад строгото си, понякога дори малко студено лице, едно златно сърце.“
Кой е този човек, така щедро оценен в Швейцария и така необяснимо загърбен у нас?
Отговорът ще даде проф. Венелин Цачевски – автор на книгата "България и Швейцария заедно в историята".
Тази вечер от 19:10 часа по ТВ "Европа" в предаването "Денят разказва" един разговор за делото и обаянието на проф. Константин Кацаров.
поздравления Студия Трансмедия – извадете от сенките на неблагодарното ни минало още такива хора, оставили за жалост толкова талант и способности навън, поради известни обстоятелства. те се са само до "системата", а до едно пословично отрицание на българина, зя които писаха вещи познавачи на нашия национален характер – което според мнозина се корени в богомилството. Но то е също спорно. По скоро, вопиющата поредственост на родната социална среда, инкорпорирала примитивизма, като едва ли не единствена форма на оцеляване /Ив. Хаджийски/, сетне модидифицирана от Човека от народа – в "снишаване", шлайфана от казармената филосифия на "скатавката" – трябва да ни е довело то това, което сме. Но нека се видим каквито сме и от тук нататък да си търсим и достойните хора, новите авторитети, елит, ако щете, без който никой народ нищо добро не е видял. За тази цел трябва много светлина, много усърдие да се развенчеят мнимите кумири които сега щъкат навред и искат да водят бащина дружина, без да знаят натъде. Както викаше един там от вашите автори – и с право. Такъв елит е до Калотина – и от там нататък те са никой. И да се заковат на "трона" на властта в която са се вкопчили, те пак си остават със същата нища субстанция. Което значи че принадлежат вече на миналото. Остава повече хора да го разберат. А тези, които за жълти стотинки целуват ръка на нео-султанчета, феодалчета и всякакви юроди по места – да бъдат въздигнати от прахта и зависимостите. Това може да стане само от една силна, справедлива и най-сетне демократична държава, каквато непрекъснот ни се отлага, като ориенталски оазис.