В центъра на София, върху изхвърлен матрак, лежи човек с вид на клошар. Казва, че е бежанец от Либия, на име Камал. Той е почти неподвижен, с огромни кървящи рани. В  това състояние Камал прекарва близо 5 дни, на ъгъла между столичните улици “Светослав Тертер” и “Цар Иван Асен II”. Хора от квартала му носят завивка, вода, храна. Естествено, гражданите търсят помощ на тел. 112. След многократни позвънявания, техният сигнал от 112 е пренасочен към „Спешна помощ”, но от там се чува смразяващ отговор: „ Абе, та вие мислите ли че тоя има здравна осигуровка, а и коя болница ще го вземе?! Това не е в моята компетенция”. Така описва случая Ясен Койчев. Друг очевидец –  Манол Глишев, разказва как след серия от сигнали линейка  откарва Камал до   ВМА. Там  го обявяват за „хирургически здрав”, т.е. за нямащ право да прекара дори няколко часа в болницата, докато дойде за него имиграционната служба. След ВМА линейката отвежда чужденеца в бежанския лагер в кв. „Военна рампа”.

Днес болният човек  е в неизвестност. Случаят е комплициран, поради много неясноти около Камал, но проявеното бездушие към пострадалия не е изолирано явление. Неотдавна български гражданин припада пред УМБАЛСМ „Пирогов” и докато дойде „Спешна помощ” мъжът умира. Никой от Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина не се намесва спешно, защото това не е законно регламентирано. Свидетели твърдят: „ Ние им казахме  – елате, лежи човек! Но те се скриха вътре.” По-късно медици от болницата поемат  припадналия, въвеждат го в шокова зала и  правят опити да възстановят жизнените му функции, но забавянето е фатално.

 

Тези два, неотдавнашни инцидента са илюстрация на чувството ни за състрадание. Макар  човечността да е жива у средностатистическия българин, това чувство сякаш е ампутирано у  доста служители от институциите в страната ни. Вероятно е изчезнало по стъпалата на чиновническата йерархия или просто е мутирало в буквоедство, егоизъм и зверско безразличие. Това е първата причина, поради която в днешната ситуация  идеите на здравния министър д-р Петър Москов за сливания в спешната помощ изглеждат  като

бомба със закъснител

Другите фактори за неефективност се изясняват веднага след прегледа на проект на Постановление на Министерския съвет за структурни промени в системата на здравеопазване, представен за обществено обсъждане на сайта на МЗ. В проекта се предлага обединение в обща структура на съществуващите в момента два центъра за спешна медицинска помощ – ЦСМП  София-град  и ЦСМП София-област. Целта е оптимизиране на администрацията, разходите и качеството на медицинското обслужване. Очакванията са, че положителният финансов ефект ще дойде от общите обществени поръчки за медикаменти, консумативи и оборудване. Пропуснат е обаче фактът, че в малките населени места /включително и в Софийска област/ медиците са на практика незаменими, защото много добре познават терена, на ясно са с проблемите  и болежките на своите пациенти. Какво ще се случи, ако такъв екип е  пратен в друга посока и трябва да го замести екип  от столицата?

Ще бъде ли реално осигурена качествена медицинска помощ  

за хората в Софийско? Възможно ли е проектът да обрече на бавно изчезване жителите на Годеч, Своге, Ботевград, Правец, Етрополе, Елин Пелин, Пирдоп, Ихтиман, Костенец, Самоков, Сливница, Драгоман? 

В интервю по БНР д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешната помощ, предупреждава, че ако се създаде  общ спешен център, ще настъпи отлив на кадри от София-област към София-град. Това ще е пагубно за населението от периферията. Лекарката сочи несъстоятелността на идеята чрез сливане да се оптимизира натовареността на медиците. Според нея в София-област определено може натовареността с мобилни повиквания да е малка, но спешните медици извършват много амбулаторни прегледи – между 300 до 600 на месец във филиал. Те обслужват населени места, където вече са закрити болници и където общопрактикуващ лекар се появява един път в седмицата.

Недообмислена е също идеята  за изграждане на пет нови  реанимационни екипа, които да включат работещите в сегашния  областен координационен център. Това са  5-има лекари и 12 медицински сестри. За пет реанимационни екипа са необходими поне 25 лекари и поне 25 медицински сестри, твърдят специалисти. Световният опит показва, че успешни структурни промени се правят при наличие, а не при недостиг на кадри. Такива са вижданията и на лекарите от ЦСМП София – област, които замислят колективна оставка и събират подписка срещу подготвяната реформа. В писмо спешните медици изразяват своето възмущение и пълно несъгласие с некомпетентните действия и намерения на министъра на здравеопазването д-р Петър Москов. Недоволните подчертават, че в проекта на Постановление липсват икономическа обоснованост и детайлен медико-статистически и финансов анализ за целесъобразността на предложените структурни промени. Опасяват се, че сливанията ще създадат условия за неприятни инциденти в дейността на двата центъра.

Какво би могло да се направи?

За предпочитане е най-напред да се приеме новият стандарт за спешна медицина, защото  без актуални правила системата трудно ще се промени, въпреки сливанията, увеличения брой на линейките, ремонтите, похарчените средства. С новия стандарт трябва да се въведе т.нар. тристепенен принцип. Той предвижда повикванията да бъдат разделяни на спешни, неотложни и търпящи отлагане. Групирането позволява първо да се  насочват екипи и линейки към най-спешните случаи, а след това към останалите. Така ще се пести време и отдалечеността  няма да е фатално препятствие пред своевременната и качествена медицинска помощ.

Ако пък се предприемат реформи-недоносчета, вероятно още дълго ще има инциденти и прояви на чиновническа апатия, а спешната помощ ще продължава да бъде синоним на човешки трагедии.

 

 

 

 

Категории Моделът