На 22 август 2015 г. се навършват 95 години от рождението на Рей Бредбъри (1920-2012) – един от най-известните писатели на съвремието.
Първопроходец в жанра на научната фантастика, някои от най-популярните му произведения включват „451 градуса по Фаренхайт“, „Марсиански хроники“, „Вино от глухарчета“.
Писал е за театъра и за киното, негов е сценарият за превърналата се в класика екранизация по „Моби Дик“ на режисьора Джон Хюстън. Номиниран е за наградата „Оскар“. Адаптирал е шейсет и пет от своите разкази за телевизионната поредица „Театърът на Рей Бредбъри“.
Бредбъри е носител на награда „Еми“ за телевизионната си пиеса „Дървото на вси светии“. През 2000 г. е удостоен от Националната фондация за книги с медал за изключителни заслуги към американската книжовност.
Рей Бредбъри, ведно с братя Стругацки, Станислав Лем и цяла плеада научни фантасти, наред с друго формираха и един морал, различен от догматичните схеми и „матрици“, системно наслоявани във времето.
Интернет ни предоставя рядката възможност да видим и чуем самият писател – много добро авто-представяне. Дори в този кратък видеоразказ личи колко много неговото творчество е пронизано от последователен хуманизъм и визия за един по-добър и справедлив свят, който принадлежи на дръзките, на способните „да скочат в пропастта и да си направят крила по пътя“.
Заветите на Рей остават като вечни метафори за творческа воля и човешки порив към висините. Далеч не само в Космоса, но и навътре в себе си. Нека си припомним някои от крилатите мисли на този невероятен човек и незабравим писател. Те със сигурност ще ни вдъхнат от вярата на Икар, който няма да спре да лети към звездите:
”Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да научиш.”
“Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш."
"Не се опитвам да опиша бъдещето. Опитвам се да го предотвратя."
"У всички нас е вродена глупостта да смятаме метафората за доказателство, потока от празни думи – за извор на основни истини, а себе си – за пророци."
„Трябва да живееш живота си на върха на гласа си! Викай с цяло гърло и слушай ехото!”
„Не се страхувам от машините. Не мисля, че роботите са ни превзели. Мисля, че хората, които си играят с играчки, са ни превзели. И ако не им вземем играчките от ръцете, сме глупаци”
„Прави каквото обичаш и обичай каквото правиш”
„Често съм обвиняван, че съм прекалено емоционален и сантиментален, но аз вярвам в честния сантимент. Нуждата да се прочистваме от време на време е изначална. Хората нямаше да имат язви и щяха да живеят поне 5-6 години повече, ако можеха да плачат по-добре”.
„Не вярвам в сериозността. Животът е прекалено сериозен, за да бъде взиман насериозно”
„Защо да бъдат клонирани хора като можеш да отидеш с някой в леглото и да направиш бебе? Хайде, глупаво е!”
„Имам три правила, по които живея. Първо, свърши си работата. Ако не става, млъкни и си пий джина. Когато нищо не се получава, бягай като за последно”
„Трябва да се движим във вселената. Човечеството трябва да се спасява само. Трябва да избягаме от опасността на войната и политиката. Трябва да станем космонавти, да „отидем” във Вселената и сами да намерим Бог”
„Някои хора стават тъжни много млади. Няма специална причина, изглежда просто така са родени. Те се нараняват по-лесно, уморяват по-бързо, плачат по-рано и помнят повече и, както казах, стават тъжни по-млади. Знам че съм един от тях.”
