Може ли да се побъркаш от възторг?

Болест на пътешественика

Може ли да се побъркаш от възторг?

Синдромът на Стендал доказва, че „Много хубаво, не е на хубаво”

 

 

“На излизане от Санта Кроче, сърцето ми заби силно, за миг помислих, че изворът на живота е пресъхнал, вървях и усещах, как всеки момент ще се свлека на земята.” Това са думи на френския писател Стендал (Анри Мари Бейл), известен с прецизния психологически анализ на своите герои. През 1817 г. той описва собственото си необичайно състояние в пътеписа  "Неапол и Флоренция: пътешествие от Рим до Реджио". Давид на Микеланджело

Авторът твърди, че бил обладан от

изключително силни усещания

пред възвишената красота на изкуството. След близо век и половина, през 1979 г. италианският психиатър д-р Грациела Магерини открива нов вид психосоматично разстройство, което нарича “Синдром на Стендал”. То засяга свръхчувствителни хора, които изпитват удоволствие и възхита, попадайки сред голям брой шедьоври. Но при тези хора се случва и друго – емоциите им се изострят до краен предел и сякаш се взривяват. Тогава пострадалите изпадат в преходно умопомрачение, съпроводено със загуба на ориентация в пространството и времето, учестено сърцебиене, световъртеж, ускорен пулс. Понякога настъпват пристъпи на паника, припадък, халюцинации, изблик на агресия. За тези реакции допринасят и стресът от пътуването, часовата разлика, шокът от осезателното присъствие на миналото. Често потърпевшите са обхванати от

мисли за някакъв вид унищожение

Д-р Магерини е описала над 100 такива случая сред туристи, разглеждали забележителностите на  Флоренция и преживели състояния, заради които са приемани в местната болница “Мария Новела”.

По правило всички засегнати от синдрома на Стендал тръгват на пътешествие в добро психично и физическо здраве, но изобилието от произведения на изкуството ги променя. Например, туристи изпитват странно притеснение от фреските на Мазачо. Млада жена получава видения пред платно на Беато Анджелико. Наблюдавайки "Давид" на Донатело друга туристка осъзнава, че страда от потисната сексуалност. С особена сила влияе върху емоциите "Давид" на Микеланджело. Според д-р Магерини статуята се възприема не само като олицетворение на мъжественост. У някои хора „Давид” провокира еротично оцветени импулси или предизвиква вътрешен дискомфорт.  Може би заради това многократно гости на Академията за изящни изкуства във Флоренция се  нахвърлят върху скулптурата с  желание да я повредят. През 1991 г. посетител нанася удар с чук по крака на мраморния красавец. 

Крайно агресивни посегателства (с ножици, ножове, киселини) върху произведения на изкуството се извършват в много градове по света. Най-често на прицел са шедьоври, заредени с  тайнственост. Сред тях са "Мона Лиза" на Леонардо да Винчи, "Викът" на Едвард Мунк, "Водните лилии" на Клод Моне, „Слънчогледите” на Винсент ван Гог. Оказва се, че всички, които дълго ги съзерцават са прекалено чувствителни.

Препоръчително е туристи с такава нагласа  да се осведомяват предварително какво ги очаква в заплануваните за посещение места. Ако синдромът на Стендал все пак ги порази, не са нужни  успокоителни медикаменти, а търпение. С времето емоциите отшумяват.

 

 

Категории Консулт

Автор: Ваня Шипочлиева

Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. е завършила медицина във ВМИ  - София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Придобила е специалност по социална медицина и организация на здравеопазването. Защитила е дисертация за ролята на медиите в процеса на здравната реформа. Автор е на стотици публикации в научни и популярни издания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *