“На излизане от Санта Кроче, сърцето ми заби силно, за миг помислих, че изворът на живота е пресъхнал, вървях и усещах, как всеки момент ще се свлека на земята.” Това са думи на френския писател Стендал (Анри Мари Бейл), известен с прецизния психологически анализ на своите герои. През 1817 г. той описва собственото си необичайно състояние в пътеписа "Неапол и Флоренция: пътешествие от Рим до Реджио". 
Авторът твърди, че бил обладан от
изключително силни усещания
пред възвишената красота на изкуството. След близо век и половина, през 1979 г. италианският психиатър д-р Грациела Магерини открива нов вид психосоматично разстройство, което нарича “Синдром на Стендал”. То засяга свръхчувствителни хора, които изпитват удоволствие и възхита, попадайки сред голям брой шедьоври. Но при тези хора се случва и друго – емоциите им се изострят до краен предел и сякаш се взривяват. Тогава пострадалите изпадат в преходно умопомрачение, съпроводено със загуба на ориентация в пространството и времето, учестено сърцебиене, световъртеж, ускорен пулс. Понякога настъпват пристъпи на паника, припадък, халюцинации, изблик на агресия. За тези реакции допринасят и стресът от пътуването, часовата разлика, шокът от осезателното присъствие на миналото. Често потърпевшите са обхванати от
мисли за някакъв вид унищожение
Д-р Магерини е описала над 100 такива случая сред туристи, разглеждали забележителностите на Флоренция и преживели състояния, заради които са приемани в местната болница “Мария Новела”.
Крайно агресивни посегателства (с ножици, ножове, киселини) върху произведения на изкуството се извършват в много градове по света. Най-често на прицел са шедьоври, заредени с тайнственост. Сред тях са "Мона Лиза" на Леонардо да Винчи, "Викът" на Едвард Мунк, "Водните лилии" на Клод Моне, „Слънчогледите” на Винсент ван Гог. Оказва се, че всички, които дълго ги съзерцават са прекалено чувствителни.
Препоръчително е туристи с такава нагласа да се осведомяват предварително какво ги очаква в заплануваните за посещение места. Ако синдромът на Стендал все пак ги порази, не са нужни успокоителни медикаменти, а търпение. С времето емоциите отшумяват.
