Според съвременните невролози третият по значимост здравен и социален проблем в света, след онкологичните и сърдечносъдовите заболявания, е деменцията /на латински думата означава липса на разум/. В медицината с този термин се характеризира болестно състояние, при което постепенно изчезват познавателните и интелектуални способности на човека. Близо петдесет са заболяванията, при които настъпва деменция. За пациентите и техните близки особено тежко е прогресиращото оглупяване, което е симптом на
болестта на Алцхаймер
За първи път тя е описана през 1906 година от германския психиатър и невропатолог д-р Алоис Алцхаймер, чието име носи. Днес според СЗО това страдание е поразило 18 милиона души в света. Очаква се през следващите две десетилетия броят им да нарасне трикратно. В България 70 хиляди души са засегнати от болестта, но вероятно те са много повече, защото ранните й симптоми обикновено се пренебрегват.
В началото
пострадалият не помни неща, които са се случили в близко време, но паметта му за отдавнашни събития изобилства с подробности. С времето се забавя процесът на мислене. Болният трудно намира думи, за да се изрази, става дезориентиран, възникват проблеми в ежедневните му дейности като готвене, чистене, подреждане на дома. Променя се личността на потърпевшия. Той се затваря в себе си, става прекалено подозрителен. Нарушава се сънят му. Понякога го обземат тежки психични промени, проявява агресия. В последния стадий на Алцхаймер болният не може да се движи, да яде или да отива до тоалетната. Той е напълно безпомощен и зависим от околните.
Разумно е още при първите симптоми близките на такъв човек да се консултират с лекар. Насочваща към Алцхаймер е вече поставена диагноза на същото заболяване у кръвен роднина. Болестта е наследствена. При 40% от нейните жертви се откриват четири еднакви, деформирани гена.
Днес, с помощта на, магнитно-резонансна томография, анализ на течност от гръбначния мозък, невропсихологини и други тестове сравнително
рано може да се постави точна диагноза
Магнитно-резонансната томография позволява да се установи дали е настъпило свиване на участъци от главния мозък, отговорни за паметта. Сигурни данни се получават при изследване на гръбначно-мозъчната течност /ликвор/. Тя се взема от пациента чрез пункция. В ликвора се търсят т.нар. лоши белтъци, способни да се отлагат в мозъка и да предизвикват оглупяване. Според проф. Герт де Майер от университета „Гент” в Белгия, чрез биологични маркери в гръбначно-мозъчната течност, неблагоприятните промени могат да бъдат предсказани с десетилетие по-рано, което позволява на пациента да се лекува и да забави тежкия етап на това страдание. Напоследък обаче невролозите са изправени пред
загадка
– бе доказано, че една трета от хората с лоши белтъци, дори на стогодишна възраст, си остават достолепни старци, с ненакърнен интелект. Какво ги предпазва? В момента изследователи от цял свят търсят отговор на въпроса, като приемат, че протекторите на мозъка са няколко, действат комплексно и вероятно се съчетават с начина на живот. Вниманието на учените се насочва и към
някои микроорганизми
Екип от американски изследователи от Университета „Раш" в Чикаго са анализирали кръв и гръбначно-мозъчна течност от покойници /59 души, които приживе страдали от Алцхаймер/. При 37 от тях били открити белтъчни вещества срещу т.нар. цитомегаловирус. У същите починали бил установен и особен белтък /таупротеин/, който се смята за главния виновник, водещ до появата на опасни натрупвания в мозъка. Според учените съществува пряка връзка между реакцията на имунната система към цитомегаловируса и симптомите на заболяването – загуба на памет и деградация на личността. Допуска се, че принос имат и други микроорганизми, провокиращи възпаление. Сред тях е причинителят на обикновения херпес. Специалистите се надяват, че след време ваксина срещу тези вируси може да предпазва и от Алцхаймер.
Диагностичните тестове
са специализирани въпросници, които ориентират предимно за неврологичния и психичния статус на пациента. Това е евтин и напълно безвреден метод. Може да се ползва и фъстъчен тест, който се основава на факта, че в ранните стадий на деменцията се засяга обонянието. Поразените от болестта слабо възприемат миризмата на фъстъчено масло с лявата си ноздра.
Лечението
с медикаменти /антидепресанти, нивалин, витамини др./ в ранните стадий забавят деменцията за около 7-9 години. Изследователи от Баптиския медицински център „Уейк форест” в Северна Каролина са доказали ползата от нелекарствените терапии за овладяване на болестта, сред които на първо място те поставят физическата активност.Идеално средство за целта са танците. Чрез ритмичните леки движения се подобрява кръвоснабдяването на мозъка, който получава нужните му кислород и хранителни вещества. Разбира се, двигателната активност трябва да е съобразена със състоянието на човека. Разумно е да обхваща 30 минути на ден. Препоръчва се още употреба на храна, богатата на витамини, особено на С и Е, които пазят мозъка от токсини. Научни изследвания многократно потвърждават ползата от фолиевата киселина (витамин В9). Съдържа се в пълнозърнестите продукти, яйцата, соевите култури, пшеничните кълнове. Също благоприятно влияят смятането наум, решаването на кръстословици, играта на шах, изучаването на чужд език. Според българския невролог проф. д-р Лъчезар Трайков, от всички умствени задачи четенето най-активно поддържа мозъчното дълголетие. Със сигурност умственият труд не износва мозъка, не го изхабява, а само засилва концентрацията и способността за помнене. Безспорен факт е, че хората, които са отдадени на интелектуална дейност до дълбока старост запазват паметта си. За това медиците съветват: „Действайте и творете, независимо от годините”.
Категории Консулт
