Когато ухае на слънце, смокини и сол, повява нежен бриз и звучат песни за любов, повечето хора се настройват романтично. Започват да се чувстват „душесвежи“ и „сърцемлади“ /както е казал прочутият словотворец/, способни безусловно да материализират своите „любощенски подсети“. Точно в такива моменти информацията за сексуално преносимите болести може да подейства като щит срещу здравословни проблеми.
Най-невинният сред тях възниква след секс с постоянен партньор, но в необичайна среда. Например – в морска вода. Казват, че морето лекува рани и болежки, но подобно изцеление вероятно се е случвало през миналите векове. Сега водата е пълна с планктон и мърсотия, така че половият контакт в нея светкавично води до неприятни усещания за жената и мъжа. Освен това може да причини бактериална вагиноза – болестно състояние, което изисква своевременна противобактериална терапия. Основният му симптом при жените е воднисто влагалищно течение, а мъжете се превръщат в преносители на инфекция. При други полово предавани заболявания се случва обратното.
Мекият шанкър например, няма външни прояви при жените /дълго време те не знаят, че са заразени/, а мъжете получават в областта на гениталиите си множество болезнени язвички с неравно дъно и мека основа. Формата на тези образувания е неправилна, ръбовете им са подкопани. И още – лимфните възли на пострадалите се увеличават, стават болезнени, в тях се оформят гнойни огнища. Състоянието се овладява със сулфонамиди и антибиотици.
Гонореята /Триперът/ също протича без тежки оплаквания при значителна част от жените – от 75 до 90 на сто. По-късно, с разрастване на заразата се появяват тъпа болка ниско в корема и вагинален секрет. Инфекцията е позната от древността. Описана е от римския лекар Клавдий Гален, който според историците се грижи за гладиатори. Гален вероятно добре познава симптомите на болестта при мъжете, защото й дава името „гонорея” – семеизлияние. Всъщност при инфекцията не се отделя семенна течност, а гной, поради възпаление на уретера, причинено от микроби – гонококи. Когато уринират заразените мъже получават смъдене, силни, парещи и режещи болки.
Известна е и нова форма на инфекцията – гонорея на гърлото. Тя трудно се разпознава, поради факта, че напомня за дихателно възпаление. И мъжете, и жените могат да се разболеят от нея след орален секс със заразен партньор. При липса на лечение гонококите проникват в целия организъм, като тежко увреждат ставите и сърцето.
Модерната терапия на трипера е антибиотична, но трябва да се прилага от лекар. Тя не е за четири-пет дни, както мнозина си представят. Важно е шест седмици след медикаментозното лечение да се прави изследване на кръвния серум, за да се изключи вероятността от двойна инфекция – гонорея плюс сифилис. Такава комбинациа през последните години се среща все по-често у нас и по света.
Сифилисът /Луесът/ се съчетава и с HIV- вируси. Като самостоятелно заболяване, от 1999-та година до днес, заразата е вилняла по всички географски ширини и е поразила 12 милиона души. В България с Луес се инфектират годишно по 600 души. Някои симптоми на сифилиса са описани още в древността. За тази зараза се споменава в: Стария завет, папируса на Еберс, трудовете на Хипократ и Гален. Наричат я „Големия имитатор” заради сифилистичния обрив, който може да наподобава почти всички кожни увреждания.
Болестта започва с раничка, най-често в областта на половите органи, или по небцето, сливиците, ануса. Тя е безболезнена, с гладко дъно, оточни твърди ръбове и не предизвиква сърбеж.Това е началото на първия стадий. Тогава се увеличават лимфните възли. Оставена без лечение, раничката заздравява за няколко дни. Вторият стадий на сифилиса настъпва след около месец от първоначалното заразяване Най-значителният му симптом са сифилистичните обриви. При липса на лечение болестта преминава в латентен период. След етапи на привидно здраве настъпва третата степен на Сифилис, когато постепенно се увреждат жизненoважни органи – аорта, сърце, черен дроб, стомах, мозък. В последната му фаза пациентите имат психични отклонения. Лечението през първия и втория етап е ефективно и окончателно. Важно е диагнозата да се постави навреме. Прилагат се в големи дози пеницилинови препарати. Обикновено в третия стадий настъпват изменения, които не се поддават на лечение.
Друга сексуално преносима болест, трудно влияеща се от лечение, е Хламидиазата. Симптомите й са парене и оскъдно, не много болезнено течение. Ако не се лекува води до възпаление и стерилитет. Терапията е антибиотична, но след като приключи трябва да се направи тест, за да се провери крайният резултат. Неовладяната хламидийна инфекция води до артрит, съпроводен с кожни проблеми, възпаления на очите и пикочните пътища.
Трихомониазата засяга около 20% от жените в активна възраст. Причинява се от камшичести микроби „Трихомонас вагиналис”. Започва с пенесто, зеленикавожълто течение, придружено със сърбеж, затруднено уриниране , болки при сексуален контакт. При мъжете Трихомониазата обикновено е безсимптомна, но има случаи на бързопреходно течение, парене или често уриниране. Лечението се провежда със съвременен специфичен препарат. Много важно е двамата партньори да се лекуват едновременно.
Засега са известни над 20 сексуално преносими болести. Сред тях най-опасна и все още неовладяна е заразата с HIV-вируси, която води до синдром на придобитата имунна недостатъчност – СПИН. /Тази чума на 20-ти и 21-ви век ще представим в отделна публикация./
Няма съмнение, че полово преносимите заболявания са коварни.Много от симптомите им остават неясни и дълго време потърпевшите не знаят, че имат заболяване. За това при несигурност в сексуалната връзка е задължително да се ползва презерватив, въпреки че той не гарантира стопроцентова защита. Друго важно правило налага, при необичайно течение от гениталиите, болки, сърбеж или ранички, незабавно да се търси съвет от дерматолог, уролог или гинеколог. Дори, когато диагнозата се вижда върху поразеното място, разумно е да се направят тестове на секрет от пикочния канал или влагалището, също и изследвания на кръв и урина. Лекарските указания за дозата на предписаните медикаменти и времетраенето на терапията трябва стриктно да се спазват. Ако не се лекуват достатъчно ефективно, сексуално преносимите инфекции могат да станат хронични, да предизвикат стерилитет и множество допълнителни увреждания.
Не бива да се пропускат и годишните профилактични прегледи при гинеколог или уролог. Голяма грешка е да се отлага лекарски преглед поради срам и предразсъдъци. Не е добре те да се превръщат в спирачка за разговори и със сексуалния партньор. Изясняването на ситуацията е условие за успешна терапия и възстановяване на най-вълнуващото човешко общуване – сексуалното. Идеално е, когато това общуване се основава на взаимно доверие, реализира се без страхове и болести, издига се до висотата на естетизма в поезията на Ватсяяна или цар Соломон и така става неотменна част от здравословния живот.
