Операция „Барбароса“ и деменция на злото

Редакция "Трансмедия"27 юли 20155 август 2016Политика

22 юни е черна дата в руската история. На този ден преди 200 години – 22 юни 1812 г., Наполеон се обръща с възвание към своите войски. В него той казва: „Войници, Втората полска война започна. Русия е заплаха за цяла Европа и ниe трябва да спрем това”.

На 22 юни, но 1941 г., Хитлер прави обръщение към германския народ, в което повтаря почти същите думи, прибавяйки, че в Кремъл управлява „еврейско-болшевишка върхушка“, опасна за Европа и света. Германския народ, според него, е призван да поведе свещена война в името на спасението на човечеството.

Прокоба – още внушават мистификаторите на историята. Мнозина предпочитат да дементират злото, което потопи Европа в кръв и разруха. Каква ли щеше да е тя, ако не бе смачкана кафявата чума?

Не гадайте. И днес е ясно, когато се виждат новите- стари кълнове на национализма.

С омразата и параноята, която се раздухва сред милиони европейци. С неистовия страх от Русия, със санкциите, ястребовите призиви за Студена война, нови средства за военна надпревара.

Което да възпре развитието на Русия, да я вкара в усмирителна риза, така, че „да не шава“. Да върви според повелите на силните на деня. Тези с многото пари, с позиции, със самочувствието на наследници на империи, суперсили и пр.

А страните от Източна Европа, да бъдат обърнати в „буферна зона“, която да понесе неизбежния ответен удар…

Какво ни научи историята?

И тогава и сега малките страни, винаги стават жертва, ако не отстояват със зъби и нокти своята свобода и независимост.

И тогава, и сега, България е пълна с „русофили“ и „западнофили“. Но са малко тези с властови позиции, които са българофили!

Сиреч, осъзнават това, което се нарича национален интерес.

Тук е и Ахилесовата ни пета. За разлика от други, макар и малки балкански народи. Като сърби, гърци, черногорци, ако щете.

При нас винаги са се намирали мераклии да се хванат „за пеша“ на великата сила , която имат за „птиче“, кацнало на рамото. Или за „политически шанс“, да ударят кьоравото.

От тук и „шаткавата“ ни идентичност, в която Балканът /Петър Мутафчиев/, още изглежда едната константа на несигурното ни битие.

„Като те погнат от Север – тичаш на Юг. И обратно….. „

На 22 юни 1941 г., рано сутринта, хитлеровите войски нахлуват на територията на Съветския съюз.

Въпреки всички интерпретации около тази дата, нападението си остава абсолютно незаконно, вероломно и продължение на хитлеровата политика за световно господство.

Десетки книги и филми са пресъздали събитията от този ден и последвалата военна касапница, в която загиват милиони хора, повечето от които в разцвета на силите си /вж по долу галерия/.

Широко е разпространено мнението, че до момента на немското нападение съветското командване не приема никакви сериозни отбранителни контрамерки. Според историка Виктор Суворов , Съветският съюз изпълнява собствени планове за превантивно нападение срещу германските войски, с което може да се обясни неподготвеността на Червената армия за отбранителна война и изненадата на Сталин от германското нападение.

Всъщност не става въпрос за изненада, защото руснаците усещат, че нещо се готви още на 17 юни и срещу 3 000 000 немска армия те изправят 5 000 000 руска с по-голям брой танкове. Но това е армия, която преди година е бита от малочислените войски на финландците. Танковете и са стари модели и тя е в процес на превъоръжаване и обновяване на командния състав, стратегията и тактиката си.

Част от най-талантливите съветски военачалници са изолирани от своите части и дори пратени в лагери в Сибир. Което дава възможност на Вермахта в началото бързо и успешно се справя със съветската съпротива.

Нацистка Германия успява да концентрира около 70% от въоръжените си сили, подсилени със съюзнически сили срещу СССР.

Само 24 часа след нападението германските ВВС унищожават 1200 съветски самолета. Милиони военнослужещи в Червената Армия се предават в плен.

През есента на 1941 г. Москва е обхваната от паника, а правителството и чуждестранните дипломатически мисии са евакуирани в град Куйбишев (Самара).

След това нещата се променят коренно. Но на каква „цена“, на каква „цена“…

Ще намери ли днес сили Европа да изпълни обещаното „Никога повече“?

Или историята пак ще се повтори. Но този път не като „фарс“.

Мнозина горчиво се шегуват, че младият Маркс трябва да е бил на няколко чаши „мозелско“, за да напише прословутия си каламбур…

Защото никак не е смешно. Никак. Откъдето и да го погледнеш.

Република БГ

Галерия „Студия Трансмедия“

22 юни 1941 година: скръбната дата в историята на Русия

Вж тук: „Никой не е забравен, нищо не е забравено!!“