(Вашингтон, 26.06.2015, по "Ройтерс")
На 26 юни 2015 г. Върховният съд на САЩ постанови своето решение, установяващо законността на еднополовите бракове върху цялата територия на САЩ. Това широко дискутирано решение с 5 – 4 гласа от членовете на Съда се окачествява от мнозина като исторически триумф на гражданските права и свободи в САЩ, тъй като е резултат от продължила повече от 3-4 десетилетия борба за признание на правата на сексуалните малцинства. Правят се сравнения с аналогично решение от 1967 г., отменило щатските закони, забраняващи междурасовите бракове, а държавният секретар Кери направи изявление, че САЩ възнамеряват да застанат начело на борбата за озаконяване на гей-браковете в световен мащаб.
Според решението на мнозинството от съдиите гарантираната от американската конституция законова и правна защита на всички граждани означава, че щатите не могат да налагат забрана на еднополовите бракове. Това означава, че тези бракове стават законни във всичките 50 щати на страната.
В момента забраняващи подобни бракове щатски закони са валидни в 14 щата. Веднага след вземането на решението еднополови двойки в много от тези щати обсадиха съответните щатски служби с искания да издаване на съответните документи за сключване на брак. Редица от тези служби вече направиха изявления, че ще се съобразят в най-скоро време с решението.
Президентът Барак Обама – първият президент, обявил се в защита на тази идея, побърза да изрази удовлетвореността си от взетото решение. В изявление от Розовата градина на Белия дом той заяви: „Това е победа за Америка. Решението потвърждава нещо, прието вече от милиони американци вътре в сърцата им. Когато всички американци са третирани като равнопоставени, всички ние сме много по-свободни“.
Съдията Антони Кенеди, написал обосновката на решението от името на мнозинството, твърди в него, че надеждата на гейовете, които възнамеряват да встъпят в брак, „не следва да бъдат обречени на самота и да бъдат изключвани от една от най-старите институции на човешката цивилизация. Конституцията им дава това право“.
Кенеди минава за консерватор в състава на Върховния съд, но именно неговият глас, прибавен към гласовете на другите четирима съдии-либерали се оказа решаващ. Назначен от президента Роналд Рейгън през 1988 г., той е автор и на четирите решения на Съда по отношение на правата на гейовете – първото от 1996 г. Както и в последното от тези решения от 2013 г., касаещо някои облаги на еднополовите двойки, Кенеди отново акцентира върху достойнството на брачната институция: „Без признанието, стабилността и предвидимостта, предоставяни от брака, техните деца ще страдат от стигмата на съзнанието, че произхождат от семейства втора ръка“.
В крайно остро мнение, противно на това на мнозинството, консервативният съдия Антонин Скалиа написа, че Съдът е „заплаха за американската демокрация“. Решението, според него, „казва, че мой господар и господар на 320 милиона американци от единия океански бряг до другия е мнозинството от деветте съдии на Върховния съд“.
Председателят на Съда – консервативният съдия Джон Робъртс прочете устно своето негативно становище за решението – първото подобно действие в неговата 10-годишна кариера на съдия във Върховния съд. Посочвайки, че има силни политически мотиви за приемането на решението в полза на еднополовите бракове, той заяви, че не е работа на Съда да задължава щатите да променят своите закони, регламентиращи сключването на брак. „Петима съдии приключиха този дебат и наложиха своята визия за брака като въпрос на конституционното право“, написа Робъртс.
Гласувалите против решението посочиха значението на делото за хората, които се противопоставят по религиозни подбуди на еднополовите бракове. Въпреки, че решението касае само щатските закони и религиозните институции все още могат да решават сами дали да бракосъчетават гей-двойки, Робъртс прогнозира бъдещи юридически проблеми. „Сериозни въпроси ще изникнат, когато хора на вярата я упражняват по начин, който може да се тълкува като нарушение на новото право на еднополовите бракове“, декларира Робъртс и дава пример с религиозни колежи, които предоставят семейни общежития само на разнополови двойки.
Правните последствия от решението са широки, тъй като включват не само правото да се сключи брак, но и правото за споменаване като съпруг/съпруга в документите, удостоверяващи раждане или смърт, а и в други правни документи.
В исторически план взетото решение трасира еволюцията на борбата за права на гей-общността. През 2010 г. президентът Обама подписа закон, разрешаващ на хомосексуалистите да служат във въоръжените сили на САЩ. През 2013 г. Върховният съд постанови противоконституционността на приетия през 1996 г. закон, определящ за нуждите на федералните социални осигуровки бракът като институция „между мъж и жена“.
В момента на обявяването на решението стотици привърженици на движението за гей-права го посрещнаха с овации и скандирания "U-S-A!" и "Love is love"!
Идеята за еднополовите бракове придоби все по-голяма подкрепа в американското общество през последното десетилетие – според последни проучвания към средата на 2015 г. близо 57% от американците одобряват тази идея, при точно същото равнище на неодобрението преди десетина години.
Идеята става все по-популярна и в редица западноевропейски общества. Миналият месец в Ирландия се проведе референдум, който разреши тези бракове с подавляващо мнозинство – драматична социална промяна в една традиционно католическа страна.
Ирландия е последната от няколко страни в Западна Европа (след Великобритания, Франция и Испания), които разрешиха гей-браковете. Подобни разпоредби вече съществуват и в Южна Африка, Бразилия и Канада. Хомосексуализмът обаче е тема табу и често е забранен в много страни от Африка и Азия.
