Пияните вишни на Ветко Арабаджиев

Арабии

Пияните вишни на Ветко Арабаджиев

Кметът си свърши работата, очакваме действия от главния прокурор

Трябва  да признаем, че кметът на столичната община Лозенец Любомир Дреков реагира на вандалското изкореняване, което сполетя едни от символите на София – японските вишни – като истински защитник на обществения интерес.

Тази година в разгара на японския национален празник Обон – годишен  ритуал за посрещане и успокояване на душите на предците, корените на дървета, публична общинска собственост, край сградата – запомнена от цивилизованите българи като Японския хотел – бяха варварски подкастрени, за да бъдат преместени в частната градина на хотела – поредна бизнес придобивка на клана Ветко Арабаджиев.

Опитите за оправдание, които чухме от мениджър в хотела не говорят за нищо друго, освен за хищнически манталитет, който приема, че обществената собственост може безнаказано да се обсеби за частна употреба. Сигурно с помощта на подобни инстинкти в България олигарсите обсебиха националното богатство.

Трябва ли да се съгласим, че дарението, което преди десетилетия японското правителство е направило на българската държава може с лекота да бъде изкоренено от общинска земя, за да се присади в частен имот? Дареното е неприкосновено според закона.  Незаконните действия на новите собственици нарушават волята на дарителя – в случая японското правителство. Не можеш да отнемеш един дар от приятелски народ, за да черпиш с него гостите си, сякаш, е кутия бонбони пияни вишни.

Любомир Дреков направи необходимото в рамките на правомощията си. Сега е време, предвид международния скандал и главният прокурор Сотир Цацаров да предприеме действия срещу извършеното посегателство. Прокуратурата може да се самосезира заради многобройните публикации в медиите, включително и тази.

 

Категории Цивилизация

Автор: Кин Стоянов

Кин Стоянов е журналист, писател и общественик, звършил специалност Философия в СУ "Св. Климент Охридски".. До 1992 г. се занимава основно с журналистика. Автор на книгите: „Камъчета за късмет“,„Ориентиране в обстановката“,„Гражданинът щастливец“ и други.През 1995-97 г. е главен редактор на издателство „Отечество“ и съюзен секретар на Съюза на българските фондации и сдружения. От края на1992 г. до 1995 г., както и от 1997 г.до 2005 г. е изпълнителен директор на Националния дарителски фонд„13 века България“. Дълги години работи като журналист.Сътрудник на в. „Стършел“;редактор в сп. „Смяна“; заместник-главен редактор на сп. „Български журналист“ и заместник-главен редактор на в. „Демокрация“.Основател и главен редактор на в. „Щастливец“, който списва заедно с покойния си баща Радой Ралин и Борис Димовски. Работил е в Българското национално радио в тандем с колегата си Емил Янев.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *