От края на юни в България се лекуват шестима украински войници, ранени в руско-украинската война в Донбас. Те са втора група, пристигнала за рехабилитация тук. Пребиваването им се финансира изключително със средства на приятелите на Украйна – Почетен консул на Украйна в Пловдив Димитър Георгиев и Почетен консул на Украйна в Русе Пламен Бобоков. Помага и украинската диаспора. Днес волонтерите Надия Бойко, Здравка Русинова и Светлозар Милев от София посетиха лекуващите се украинци в един от санаториумите в България.
Ранените са много доволни от престоя си в страната. Те предимно имат рани по крайниците (долни и горни) и казват, че рехабилитационните процедури ще им помогнат да се възстановят. "Нивото на лечението е високо", – споделят те. Има басейн с минерална вода. Могат да се правят слънчеви бани. На въпрос, а храната как, отговарят, че всичко е вкусно и предостатъчно, само с таратор не могат да свикнат.
Волонтерите гощаваха войниците с печени кокошки, пържени тиквички, баница, зеленчуци, плодове и българска бира. "Смачно!" – беше заключението на танкиста Саша, сиреч, "вкусно".
Тази група включва, освен споменатия Саша, – и киборга Дима, служил в специалните части и ранен в летището "Донецк", и Андрий, паднал с хеликоптера си, но останал жив (колегите му са загинали), и Андрий, докарвал гориво за фронта, и артилериста Дмитро, ранен по време на обстрела с "Град" в девет места по тялото си, но по чудо оцелял, и Олег Остапец, ранен в Дебалцево, също от "Град".
Полковник Остапец е висш военен в Генералния щаб на украинската армия, но на фронта е бил заместник-ръководител на Съвместния координационен център по прекратяване на огъня.
– С кого воюваме, пане полковник, с миньори и трактористи, както казва Путин, или с редовна руска войска?
– С руската армия. Като служител в Центъра, в който има и руски военни, имах възможност да контактуват с тези "миньори и трактористи" – от километър личи, че са военни, дисциплинирани са, когато минаваш покрай тях, автоматично заемат стойка "мирно". Разбирате, че това не е характерно за един цивилен. Между другото, от един тракторист да стане танкист, трябва поне 3 месеца, а добър танкист – най-малко половин година.
– Противникът ни е сериозен, нали?
– Според мен, руската армия е най-добрата в Европа в момента. Тя е добре обучена и екипирана, поне тези, които са в Украйна и покрай украинската граница. Не ни е лесно. Преди една година, през август, замалко да изтласкаме сепаратистите към руската граница, нашата армия беше предприела едно мощно настъпление, но тогава на територията на Украйна изненадващо навлезе не по-малко мощна редовна руска групировка и в района на Иловайск попаднахме в обкръжение.
– Украинската армия стана ли по-силна – войната продължава вече над една година?
– Да, по-силни сме. На фронта отиват добре обучени и мотивирани войници, а не както преди една година. Войската ни се увеличи от 100 хил. тогава до 200-250 хил. сега. С екипировката сме също значително по-добре. Имаме и по-добра и разнообразна военна техника, по-добра координация, както командният, така е редовият състав придобива безценен боен опит.
– Без волонтерското движение нямаше да е същото?
– Така е. Защото без помощта на волонтерите – това мощно движение, разгърнало се из цяла Украйна, армията ни нямаше да бъде такава, каквато е момента.
– Някои в Украйна предлагат да напуснем Донбас, да не воюваме и да не умираме за този депресивен край, където има и антиукраински настроени хора. Защо там ние губим най-добрите си синове?
– Не става. Не може. Ако не го браним, агресорът ще тръгне по-нататък. Това не трябва да се допусне. Донбас е нашата земя и ще я отстояваме.
– Според вас, кога ще свърши тази война?
– Никой не знае, даже Путин. Иска ми се тя да свърши час по-скоро, но…
– Минските споразумения могат ли да сложат край на нея?
– Моето мнение е, че не. Трябва да има още някакво споразумение, по-ангажиращо, с участие на повече европейски наблюдатели. Ние осъзнаваме, че трябва да се договаряме не с лидерите на самопровъзгласили се републики, а съвсем с други хора…
– С руснаците?
– … с тях много трудно се преговаря, казват едно, а вършат друго и после обвиняват нас, че не спазваме клаузите от Минск.
– Как сте ранен?
– Бяхме в Дебалцево – една от най-горещите точки през зимата. Бях в сграда на градския съвет, когато изведнъж ни удариха със системите за залпов огън. Това стана на 1 февруари. Слава Богу, раниха само мен и още един цивилен. Сега имам проблем с лявата си ръка. Жена ми, като чу от новините, че в Дебалцево е ранен полковник, без да е сигурна, кой е той, веднага тръгна натам. Чувствала е, че съм аз. Тя ми е верен другар, мина с мен през всички военни гарнизони още по време на СРСР.
– Страшно ли е на фронта?
– Разбира се. Но се мобилизираш, пазиш се, но паника няма, свиква се.
– Казват, че в началото на тази война украинските войници са имали проблем да стрелят на месо, да убиват, да убиват човек?
– Да, така е, защото, за разлика от руснаците, за последно украинците са воювали в Афганистан в състава на съветската армия, където войната за нас е приключила през 1989 г. Оттогава Украйна се е развивала като мирна страна, без нито една капка пролята кръв… Но този проблем, за който говорите, да стреляш по жив човек, бързо отминава – на войната е като на война: или ти или теб!
– Ще намразим ли руснаците за векове за това, което са причинили на страната ни, на всеки от нас, на всеки от вас – ранени, осакатени, за убитите ваши другари и мирни жители. Те са общо почти 6 хил. А в Русия само 10% ни подкрепят.
– Не знам. Не искам да отговарям на този въпрос. Много е сложен. В Русия има много силна пропаганда, друго мнение не се чува, хората са зомбирани. Някои казват, че обикновените руснаци не са виновни за тази война… Не знам.
– Какво ще правите оттук-нататък?
– Ще се възстановя и ще се върна в строй. Ще продължа да служа в Съвместния координационен център по прекратяване на огъня. Мястото ми се пази.
Разговора проведе Васил Жукивский
Видеорепортажът от срещата ни с войниците – тук: https://youtu.be/1SJe2QzGZNY
Фоторепортаж на Васил Жукивский
